Решение № 70 от 9.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 684/2010 г.

Решение № 70 от 9.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 684/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Осъденият Б. М. Б. е направил искане за възобновяване на н. о. х. д. № 283/2010 г. на Районен съд-гр. Бяла, отмяна на постановената по него присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или признаването му за невинен. В искането се правят доводи за допуснати нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и алтернативно - смекчаване на наказанието. В съдебното заседание искането се поддържа по изложените в него съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно, не са допуснати сочените нарушения, поради което и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено в предвидения от закона шестмесечен срок, от легитимна страна и касае влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК Разгледано по същество искането е неоснователно и съображенията за това са следните: Русенският окръжен съд с решение № 249/2010 г. от 12.11.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 476/2010 г. е потвърдил присъда № 141 от 25.11.2009 г. по н. о. х. д. № 283/2009г на Районен съд - Бяла. С присъдата подсъдимият Б. М. Б. е признат за виновен в това, че на 17.09.2009 г. в [населено място], обл. Р., управлявал моторно превозно средство, с концентрация на алкохол в кръвта 1,91 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 343г от НК му е наложено наказание седем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на това наказание е отложено с изпитателен срок от три години, лишен е и от правото да управлява моторно превозно средство за срок от девет месеца. На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспаднал времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право по административен ред. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила са, че са нарушени правилата при оценката на доказателствените средства, касаещи доказаността на наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Твърди се, че при вземането и съхранението на кръвната проба са допуснати нарушения на Наредба 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства и нарушението се свеждало до вземането на количество кръв за изследване по- малко от указаното в чл. 11, ал. 2 от Наредбата. Възражението е неоснователно. То е идентично с правеното и пред въззивния съд, който в мотивите си подробно е отговорил, защо вземането на по- малко количество кръв няма значение при решаване на основния въпрос, подлежащ на изясняване, а именно - концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия по време на управляване на моторното превозно средство. Отговорът по този въпрос на съда не е формален. Изложените съображения изцяло се споделят и от настоящата инстанция, тъй като те са в съответствие с останалите, събрани по делото доказателства, поради което и не е необходимо да се повтарят. Съмнение, относно управлението на моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, няма. Още при извършената проверка на мястото на задържането на осъдения с техническо средство "Дрегер 7410" с фабричен номер 0057 е била отчетена стойност от 1, 5 на хиляда и е бил издаден талон за медицинско изследване. Осъденият е бил придружен от служители на МВР до С. - Бяла, където е била взета кръвта от медицинско лице. Същия ден е било извършено и химическото изследване на кръвната проба, като резултата отразен в съответния протокол. От заключението на експерта се изяснява и точно какъв е бил процента на алкохол в кръвта към момента на извършената проверка, а именно - не по-малко от 1, 91 на хиляда. Поради изложените съображения настоящият състав намира, че при събирането и преценката на доказателствените материали не са допуснати никакви нарушения, които да дават основание за отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане. При правилно приетите за установени фактически положения материалния закон не е нарушен. Налице са всички обективни и субективни признаци по чл. 343б, ал. 1 НК, поради което и правилно подсъдимият е признат за виновен и осъден . Не е налице и касационното основание по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Наложеното наказание е при смекчаващи отговорността обстоятелства, а с приложението на чл. 66, ал. 1 НК то е съответно на извършеното и в най-голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл. 36 НК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение