Решение № 5759 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2011 г.

Решение № 5759 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9405/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по две жалби на "Хидроенержи груп" ЕООД и ЕТ"Велин Фиданов" против Решение № 307/12.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите издадено в производство по чл. 99 от АПК.

Съдебното производство е втора първа инстанция след решения по адм. д. № 5015/2011 г. и адм. д. № 5638/2011 г. на ВАС, I колегия, петчленни състави, с които са обезсилени решения по адм. д. № 315/2011 г. и адм. д. № 12567/2011 г. по описа на ВАС, III отделение, постановени в две самостоятелни съдебни производства по жалба на "Хидроенержи груп" ЕООД и жалба на ЕТ"Велин Фиданов" против Решение № 307/12.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Дадени са указания за субективно съединяване на двете жалби и разглеждането им в едно съдебно производство. С определение от 23.01.2012 г. по новообразуваното адм. д. № 12567/2011 г. по описа на ВАс, III отделение, делата са съединени под общ номер адм. д. № 9405/2011 г. на ВАС, III отделение.

Жалбоподателят "ХИДРОЕНЕРДЖИ ГРУП" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, с процесуален представител адвокат Соколов оспорва решение № 307 от 12.11.2010 г. на Министъра на околната среда и водите с оплаквания за незаконосъобразност на административния акт като постановен в нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила. Развива следните правни доводи: 1. решението на министъра е издадено извън преклузивния срок на чл. 102 от АПК; 2. инициатива за възобновяване на производството при наличие на обстоятелствата по чл. 99, ал. 1, т. 1 от АПК може да има само административния орган; 3. посочените с жалбата на Тодор Димов (вх. № Ж-340 от 16.09.2010 г.) до министъра на околната среда и водите писмени доказателства не са новооткрити или нови писмени доказателства; 4. жалбоподателят Тодор Димов не е страна в административното производство по издаването на решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ и същият не е "лице спрямо което административният акт има сила, т. е. не са налице предпоставките на чл. 101 от АПК; 5. не са налице нарушения на нормите на чл. 118ж и чл. 119а от Закона за водите. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Жалбоподателят ЕТ "ВЕЛИН ФИДАНОВ" със седалище и адрес на управление с. Баните, общ. Баните, обл. Смолян, с процесуален представител управителя адвокат Иванова, оспорва решение № 307 от 12.11.2010 г. на министъра на околната среда и водите като постановено в нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила и развива същите доводи.

Ответната страна министърът на околната среда и водите, чрез юрисконсулт Кръстева оспорва и двете жалби като недопустими на основание чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК. Развива доводи и за неоснователност.

Заинтересованото лице Тодор Георгиев Димов, лично и чрез адвокат Златинова оспорва жалбите като недопустими и неоснователни. Твърди, че правният му интерес произхожда от обстоятелството, че по отношение на него има процедура за водоползване и писмените доказателства, представени от него са релевантни за спора.

Заинтересованото лице Сдружение "Природа на заем" не изразява становище при новото разглеждане на делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на двете жалби. Решението е издадено на основание чл. 99, т. 1 и т. 2 от АПК, като административният орган е използвал служебните си правомощия за производството по чл. 99, т. 1 от АПК. Решението по ОВОС е влязло в сила на 27.09.2010 г., поради което производството за неговото възобновяване на 12.10.2011 г. е в срока по чл. 102 от АПК. Решението по ОВОС за каскада "Доспат" е издадено при съществено нарушение на чл. 118ж, ал. 1, т. 1 в редакцията от ДВ бр. 61 от 6.08.2010 г., защото част от реката попада в защитена зона "Родопи Западни" код В< 3 0001030, обявени за опазване на местообитания и биологични видове.

I. По допустимостта на жалбите.

Върховният административен съд, III отделение, намира, че жалбите са подадени в срока по чл. 146 от АПК срещу подлежащ за оспорване административен акт. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК е неприложима за решения, издадени в производство по чл. 99 и сл. от АПК, с които е възобновено производството и едновременно с това е отменен административния акт. Ако бъде споделено разбирането на ответниците, че тези решения са изключени от съдебен контрол, това ще означава отказ от правосъдие в нарушение на принципа на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. Тези актове не са изключени със закон от съдебен контрол, а засягат права и интереси, защото засягат формалната законна сила на необжалвани пред съда административни актове. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 2 от АПК изрично регламентира обективните предели на съдебен контрол по отношение само актовете на контролния административен орган, издадени в производство по чл. 81 и сл. от АПК, в каквото производство не е издаденото решение № 307/2010 г. на МОСВ.

II. По основателността на жалбите.

1.Неоснователно е твърдението на жалбоподателите, че решението е издадено в недопустимо административно производство.

Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 5 и т. 6 от АПК допустимостта административното производство записи от наличие на правен интерес на заявителя или на други специфични изисквания, установени със закон. В случая тези изисквания и правната легитимация на субектите, които могат да започнат производство за възобновяване са посочени в чл. 100 -102 от АПК.

С решение № СМ-02-03/13.09.2010 г. на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- Смолян е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Каскада Доспат" (състоящи се от две осови МВЕЦ и шест ниско напорни руслови МВЕЦ, ползващи хидроенергийния потенциал на р. Доспат в участъка между кота 1005 м. и кота 578, 8 м. в землището на с. Бръщен и с. Црънча- общо 58, 6 дка площ, община Доспат- от язовир Доспад по българо-гръцката граница) с възложители "ХИДРОЕНЕРДЖИ ГРУП" ООД гр. София и ЕТ "ВЕЛИН ФИДАНОВ" с. Баните с мотиви, че въздействието на околната среда ще е възобновимо след приключване на строителството, защото поетапното изграждане ще спомогне за намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда. Това било видно от времевия план и условията, залегнали в ОВОС, доклада по ОС и експертните заключения. В изпълнение на процедурата по чл. 99, ал. 4, т. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) същото е било обявено публично на 15.09.2010 г. (л. 122 от адм. д. № 315/2011 г. на ВАС, III отд.), в 14-дневния срок не е оспорено и е влязло във формална законна сила на 30.09.2010 г.

След оповестяването на решението, на 16.09.2010 г. Тодор Георгиев Димов е депозирал в Министерството на околната среда и водите "жалба" вх. № Ж-340 (л. 60-61 от адм. д. № 315/2011 г.), към която е приложил съдебни решения на БОС; ВАС; АС- Благоевград и ВКС, с искане министърът да задължи "директора на Басейнова дирекция "Западноморски район-Благоевград да изпълни разпореждане на съда и издаде валиден административен акт за водовземане и ползване на р. Доспатска в участъка от кота 1020 м до кота 600 м по негово заявление вх. № 1988/22.08.2005 г., т. е. почти за същия участък, за който е одобрено инвестиционното предложение на "Хидроенерджи" ЕООД и ЕТ" Велин Фиданов".

На 12.10.2010 г. Сдружение "Природа назаем", представлявано от Председателя на Управителния съвет Стоян Димитров Йотов е депозирал пред министъра на околната среда и водите искане вх. № 48-00-1333 за възобновяване на производството по издаване на административен акт по оценка на въздействие върху околната среда поради наличие на съществени нарушения на чл. 118ж, ал. 1, т. 1 и т. 4 вр. чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ) при издаването на решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г. на директора на РИОСВ (л. 36-41).

С решение № 307/12.11.2010 г. министърът на околната среда и водите е възобновил административно производство по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК и отменил Решение № СМ -02-03/13.09.2010 г. като развил мотиви, че това става по инициатива на административния орган- министъра на околната среда и водите и на сдружение "Природа назаем". Позовава се на нови писмени доказателства и обстоятелства намерени към жалбата на Тодор Димов от 16.09.2010 г. Второто основание за възобновяване е по чл. 99, т. 1 от АПК -съществено нарушение на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, която не разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в защитена зона по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, както и при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип ВЕЦ. Развива съображения за несъобразяване с наличието на презаверено одобрение на ОВОС от 2004 г. за инвестиционно предложение на Тодор Георгиев Димов за изграждане на МВЕЦ "Црънча"1 и и МВЕЦ" Црънча" 2 между кота 1020 и 600 м, за което директора на РИОСВ е бил уведомен. Предметът на Решение № СМ-02-03/13.09.2010 г. се отнасял за същия участък от реката, предмет на висящо производство по разрешение за водоползване в полза на Тодор Г. Димов пред Басейнова дирекция "ЗБР"-Благоевград. Последното съображение е, че с писмо № 1854/13.09.2010 г. на Държавно горско стопанство от директора на РИОСВ е поискано спиране на процедурата до приемане на новия ЛУП и представяне на писмено съгласие от сертифицирания орган FSC, с което директора е следвало да се съобрази. Министърът на околната среда и водите е разпоредил връщане на административната преписка за ново произнасяне.

От изложените мотиви и доказателства към административната преписка следва да се приеме, че възобновяването е по инициатива на по-горестоящия административен орган и Сдружението "Природа назаем", което представлява неправителствена организация с нестопанска цел, от чието удостоверение за регистрация обаче не може да се направи извод относно предмета му на дейност и дали отговаря на определението за "засегната общественост" по смисъла на § 1, т. 24 и т. 25 от ДР на ЗООС и чл. 2, т. 4 и т. 5 от Орхуската конвенция- екологична неправителствена организация работеща за опазване на околната среда, която да има качеството на заинтересовано лице в производството по чл. 99 от ЗООС, съответно на инициатива за възобновяване на административно производство по реда на чл. 99 и сл. от АПК. Тежестта на доказване на правния интерес е на сдружението, какъвто той не е доказал. Изводът е, че искането на Сдружението "Природа назаем" за възобновяване на административно производство от 12.10.2010 г. е недопустимо.

Жалбоподателите навеждат оплакване за недопустимост на производството по чл. 99 от АПК заради недопустимо искане на Тодор Георгиев Димов до министъра на околната среда и водите от 16.09.2010 г. Всъщност Тодор Димов е поискал от министъра на околната среда и водите да задължи директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район -Благоевград да изпълни задължение, вменено му със съдебно решение № 15 по адм. д. № 315/2010 г. по описа на АС-Благоевград (оставено в сила с решение № 1105/27.01.2009 г. по адм. д. № 9398/2008 г. по описа на ВАС, V отд.) и да се произнесе като разреши водовземане и ползване на р. Доспатска по чл. 60 от Закона за водите, Община Доспат, касаещо същия участък от реката, в неприключило производство открито със заявление от № 1988/22.08.2005 г. Следователно неговата "жалба" не е по реда на чл. 81 и сл. от АПК. От доказателствата по делото се установява, че в полза на Тодор Георгиев Димов е издаден Решение № 02-01-2004 г. на директора на РИОСВ-Смолян, с което е одобрено инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ Црънча № 1 и № 2 на р. Доспат, землището на с. Цръчна, с презаверено решение по ОВОС с Решение № СМ-01/2010 г. на директора на РИОСВ-Смолян и петгодишен срок на действие до 2015 г.

Съгласно чл. 100 и чл. 101 от АПК активно легитимирани субекти, които могат да инициират възобновяване на административно производство по чл. 99, т. 1 е само административния орган, прокурора или омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2-7 и страната в производството. Признато е право да поиска възобновяване и лице, спрямо което административния акт има сила, макар и да не е било страна в производството. За разлика от гражданския процес, където се води спор за право, при издаване на административния акт освен, че се установява право или правна възможност, се засягат права или законни интереси. Това материално правоотношение предопределя и процесуалното положение, заинтересовани лица да бъдат не само претендиращите страни в материалното правоотношение, но и тези лица, които реално са страни в правоотношението, в случая за осъществяване на инвестиционни предложения за изграждане на няколко МВЕЦ върху един и същи участък от р. Доспат. Поради това Тодор Георгиев Димов представлява лице, спрямо което Решение № СМ-02-03/2010 г. на директора на РИОСВ-Смолян има действие по смисъла на чл. 101 от АПК, макар и да не е бил страна в производството, развило се между РИОСВ и "Хидроенерджи Груп" ООД и ЕТ" Велин Фиданов. В случая обаче той не е инициирал производството по чл. 99 от АПК, защото е сезирал административния орган с друго искане. Обстоятелството, че именно след представяне на съдебните актове постановени по образуваното по него искане административно производство, министърът на околната среда и водите е бил уведомен за приключило административно производство с други възложители "Хидроенерджи груп" ООД и ЕТ" Велин Фиданов", не променя изложените по-горе правни изводи за допустимост на издадения административния акт.

От значение за делото е, че административното производство по чл. 99 от АПК се е развило и по инициатива на по-горестоящия административен орган, поради настоящият състав приема, че издаването на Решение № 307/2010 г. е започнало по надлежния ред от посочен в чл. 100 от АПК правен субект. Недопустимостта на искането на Сдружение "Природа на заем" не променя крайния резултат, защото не се отразява на законосъобразността на решението.

Втората предпоставка за допустимост на административното производство е да са спазени преклузивните срокове по чл. 102 от АПК.

Възобновяването на производството по чл. 99, т. 1 от АПК става в тримесечен срок от влизане на акта в сила, а по чл. 99, т. 2-7 в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което може да послужи за основание за отмяна или изменение на административния акт. Решение № СМ-02-03/2010 г. на директора на РИОСВ е от 13.09.2010 г., а решение № 307/12.11.2010 г., с което едновременно е възобновено административното производство и е отменено решението на директора на РИОСВ е постановено в рамките на тримесечния срок, считано от 30.09.2010 г. Към административната преписка на л. 121 е писмото на кмета на Община Доспат изх. № КПД-14-328 от 16.09.2010 г. до РИОСВ-Смолян, че решение № СМ-02-03-2010 г. е заведено на 15.09.2010 г. и е обявено на 15.09.2010 г., за което няма доказателства, но по този факт страните не спорят.

1. Неоснователни са твърденията за незаконосъобразност на Решение № 307/2010 г. на МОСВ.

Основание за възобновяване и отмяна на влязъл в сила индивидуален или общ административен акт е съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност, които се извеждат от чл. 146 от АПК. Съществено нарушение е онова, което ако не бе допуснато резултатът би бил различен. Министърът на околната среда и водите е мотивирал акта си и е спазил чл. 59 от АПК, като е посочил факти и развил съображения за няколко допуснати съществени нарушения за законосъобразност при издаването на Решение № СМ-02-03/2010 г. на директора на РИОСВ-Смолян.

Със заповед № РД-08-12/8.07.2010 г. директорът на РИОСВ -Смолян е спрял на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК административното производство по оценка на въздействието върху околната среда по глава VI, р. III от ЗООС на инвестиционните предложения за "Каскада Доспат" включващи две осови МВЕЦ и шест ниско напорни руслови МВЕЦ, ползващи хидроенергийния потенциал на р. Доспат, участък между кота 1005 и 578, 8 в землището на с. Бръщен и с. Црънча с възложители "Хидроенержи груп" ООД, гр. София, и ЕТ" Велин Фиданов", с. Баните, Смолянска община, до приключване на съдебното производство по обжалване мълчалив отказ на Директора на БДЗБР-Благоевград по молба на Тодор Г. Димов за издаване на разрешително за водовземане и ползване на р. Доспат, т. е. с " аналогичен " предмет на административно производство. На 15.07.2010 г. директорът на БДЗБР-Благоевград се отказал от касационната жалба срещу решение по адм. д. № 315/2010 г. по описа на АС-Благоевград, с което е прието, административният орган трябва да се произнесе по искане по чл. 60 от Закона за водите за издаване на разрешение за водовземане, отменил мълчалив отказ по искане от 22.08.2005 г. и върнал със задължителни указания. В полза на Тодор Димов е одобрено инвестиционно предложение на основание § 21 от ПЗР на ЗИД към Закона за водите, като в по-голяма степен съвместим с обществения интерес спрямо проект на друго търговско дружество. Касационната инстанция прекратила с определение от 22.07.2010 г. касационното производство по адм. д. № 4719/2010 г. по описа на ВАС, V отд., по жалба срещу решение по адм. д. № 3158/2010 г. по описа на АС-Благоевград, с което само формално е отпаднала посочената в заповедта от 8.07.2010 г. процесуална пречка за административно производство.

Висящността на административното производство пред директора на БДЗБР-Благоевград по молбата на Тодор Димов, която е с дата 2005 г. e представлявала процесуална пречка от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за издаване на административен акт по реда на чл. 81, ал. 1, т. 2 и чл. 99 от ЗООС в полза на "Хидроенержи груп" ООД, гр. София, и ЕТ" Велин Фиданов", с. Баните, тъй като е във връзка с предходно одобрено по надлежния ред инвестиционно предложение за изграждане на МВЕЦ Црънча 1 и Црънча 2 и искане за водоползване на участък от реката, който почти изцяло покрива участъка, предвиден за Каскада "Доспат".

Законосъобразно министърът на околната среда и водите приема, че директорът на РИОСВ-Смолян е следвало да се произнесе след приключване на висящото административно производство по молбата на Тодор Димов, което е съображение във връзка с прилагането на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, защото към издаването на Решение № 307/2010 г. е била налице такава висящност. С решение обаче № ПО01-123/30.11.2010 г. на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район- Благоевград е постановен нов изричен отказ, оспорен с жалба на Тодор Г. Димов, образувано е адм. д. № 1052/2010 г. по описа на АС-Благоевград, по което жалбата е отхвърлена като неоснователна с мотиви за липса на съгласие на собственика на терена- ДГС-Доспат и влязъл в сила ПУРБ на ЗБР, по който инвестиционното предложение попада в зона за защита на територия "Родопи- Западни" и е налице пречка по чл. 119а, ал. 1, т. 5 и чл. 118ж, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за водите. Решението е оставено в сила с решение № 769/16.01.2012 г. по адм. д. № 6802/2011 г. по описа на ВАС, III отд., което е ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК и означава, че към момента на приключване на устните състезания вече не е налице висящност по преюдициален спор.

Но е правилен вторият правен извод в Решение № 307/2010 г. е, че директорът на РИОСВ не е взел предвид и не е обсъдил релевантния за делото факт, че в полза на друго лице, вече е налице влязъл в сила административен акт, с който е одобрено инвестиционно предложение за изграждане на два МВЕЦ Црънча № 1 и № 2 с водовземане от кота 1020 до 600 м.. А видно от Решение № СМ-01/18.06.2010 г. на директора на РИОСВ-Смолян, издадено на основание чл. 99, т. 8 от ЗООС за презаверяване на ОВОС, решението има сила за срок от пет години, т. е. до 2015 г. В Решение № СМ-02-03/2010 г. това обстоятелство не е обсъдено, нито за развити мотиви дали е допустимо едновременно изграждане по две инвестиционни предложения МВЕЦ Црънча 1 и Црънча 2 и Каскада "Доспат".

Настоящият съдебен състав намира за правилни мотивите на министъра на околната среда и водите, че директорът на РИОСВ-Смолян съществено е нарушил материална разпоредба на чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, ДВ бр. 61, обн. 6.08.2010 г., в сила към момента на издаване на Решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г., с която е забранено водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип ВЕЦ. Инвестиционните предложения на "Хидроенерджи груп" ООД, гр. София, и ЕТ" Велин Фиданов", с. Баните, са за изграждане именно на такива ВЕЦ, което е видно от техническото задание за изработване на ОВОС (л. 180), анотацията на проекта (л. 185), доклада за оценка на въздействието на околната среда и доклада за степента за въздействието върху защитена зона "Родопски западни" BG 0001030. Към момента на издаване на Решение № СМ-02-03 от 13.09.2010 г., е влязла в сила нова разпоредба на чл. 118ж, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, с която се забранява водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия при каскадно изграждане на деривационен и руслов тип водноелектрически централи.

Освен това е налице пречка по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, тъй като тази част от реката Доспат попада в защитена зона за защита "Западни Родопи" код № BG 0001030 от Националната екологична мрежа Натура 2000, чието състояние е определено за незадоволително, заради силно нарушение отток на реката след яз. Доспат до българо-гръцката граница. За това обстоятелство директорът на РИОСВ-Смолян е надлежно писмено уведомен от БДЗБР-Благоевград с писма вх. № КПД-14-795/9.07.2010 г. (л. 152), вх. № КПД-14-793/16.07.2010 г. (л. 151) и писмо вх. № КПД-14-328/13.09.2010 г. (л. 54). и е представлявало мотивирано възражение за законосъобразност по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС. С Плана за управление на речните басейни, одобрен със заповед № 291/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, р. VII, приложение VII-2, за водно тяло BG 4DO135R118 e наложена забрана за изграждане на нови ВЕЦ, по който факт страните не спорят, но не е взет предвид от директора на РИОСВ-Смолян, както го задължава чл. 59, ал. 2, т. 3 и т. 4 от АПК.

Налице е основание за възобновяване и отмяна на издаден административен акт на основание чл. 99, т. 1 от АПК. Министърът на околната среда и водите е определил за едни и същи факти две правни квалификации като основания за производство по реда на Глава VII- чл. 99, т. 1 и чл. 99, т. 2 от АПК. Тъй като всички писмени доказателства и установени факти са съществували към момента на издаване на административния акт на директора на РИОСВ-Смоля, те не представляват нови обстоятелства и нови писмени доказателства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Но тяхното съществуване и несъобразяване представляват съществено нарушаване на административнопрозводствените правила по чл. 146, т. 3 от АПК при издаване на Решение № СМ-02-03/13.09.2010 г. на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- Смолян. Освен това съществено е нарушен и материалния закон, което също представлява основание за отмяна по чл. 99, т. 1 вр. с чл. 146, т. 4 отАПК.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира жалбите на "Хидроеенерджи Груп " ООД и ЕТ" Велин Фиданов" за неоснователни и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК следва да бъдат отхвърлени.

Следва да се уважи искането на Тодор Георгиев Димов за присъждане на направени по делото разноски, представляващи 150 лева адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Върховният административен съд, III отделение