Решение № 9641 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9967/2016 г.

Решение № 9641 от 19.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9967/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", подадена чрез пълномощник против Решение № 240/12.07.2016 г., постановено по адм. дело № 241/2016 г., по описа на Административен съд - В., с което е отменена Заповед № РД-01-51/07.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите на Д. К. А. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно Протокол № 756/01.12.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. К. А., чрез своя процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението на Административен съд- В. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отменил Заповед № РД-01-51/07.01.2016 г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която са анулирани резултатите на Д. К. А. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно Протокол № 756/01.12.2014 г., на Областен отдел "Автомобилна администрация" - В., към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". За да постанови този резултат съдът е приел, че актът е издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон. В решението е посочено, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 26 и чл. 34 АПК, което е съществено, тъй като рефлектира неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е установил, че при издаването на оспорената заповед е допуснато нарушение и на чл. 53а, ал. 2 от Наредба№ 38/16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредбата/ Наредба 38/2004 г.), съгласно която изпълнителният директор на ИА "АА" определя със заповед лицата които архивират и съхраняват записите от теоретичните и практическите изпити и реда за прегледа им. При преглед на представения по делото видеозапис на магнитен носител на проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, съгласно Протокол № 756/01.12.2014 г. на ОО "АА" - В., АС - В. е констатирал, че върху масите на кандидатите не се установява наличие на табели с номерата на кандидатите, които да съответстват на номерата, посочени в представената от ответника "Схема" за разположение на кандидатите по време на теоретичния изпит, които номера са възпроизведени в обжалваната заповед. При тези данни, съдът е обосновал извод, че не е налице хипотезата на чл. 56, т. 5 от Наредбата, тъй като не е безспорно установено, че жалбоподателят е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен, съгласно чл. 38, ал. 2 от Наредбата, но е бил предоставен за решаване на другия кандидат. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредба 38/2004 г. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Нормата на чл. 38, ал. 2 от Наредбата предвижда, че теоретичните изпити се провеждат чрез решаване на тест на хартиен или на електронен носител (електронен тест), като резултатите от тях се отчитат по електронен начин. Тестовете за различните категории обхващат само темите за съответната категория. Тестът на всеки кандидат е индивидуален и обозначен с уникален номер. О. П. № 56/01.12.2014 г. за провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС се установява, че жалбоподателят е с пореден номер в списъка № 14 и е получил изпитен тест № 424433, а М. П. Т., с пореден номер в списъка № 18, е получил изпитен тест № 223126, като и двете лица са решавали теста на хартиен носител. С представената по делото схема и легенда при провеждането на изпита се установява, че посочените две лица седят на последния ред в колоната откъм прозореца на помещението. По делото е представено и писмо от директор на дирекция"ППС и водачи" към ИА "АА" с рег. № 11-05-8535 от 1/23/2015 г., в което е отразено, че при прегледа на видеозаписа от изпит с протокол № 756/01.12.2014 г. с председател Г. К. се установява, че при заемане на мястото си в залата, кандидат № 14 Д. К. А. си разменя изтегления от него изпитен тест с кандидат № 18 М. П. Т. Като фактическа обстановка в обжалваната заповед е описано, че при прегледа на видеозапис от теоретичен изпит за придобиване на правоспособност е установено, че кандидат № 14 - Д. К. А. си разменя изпитния тест с кандидат № 18 - М. П. Т.. Въз основа на тази фактическа обстановка, административният орган е обосновал, че при явяването си на изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС за категория "В" и "М", Д. К. А. е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредбата, но е предоставен за решаване от друг кандидат, поради което е налице основание за прилагане на разпоредбата на чл. 56, т. 5 от Наредбата. Изложената фактическа обстановка е пълна и в цялост кореспондира на посоченото в обжалваната заповед правно основание. Съгласно чл. 53а, ал. 2 от Наредбата, изпълнителният директор на ИА"АА" определя със заповед лицата които архивират и съхраняват записите от теоретичните и практическите изпити и реда за прегледа им. Такава заповед не е представена по делото, но установяването на лицата, на които е възложено архивирането и съхраняването на записите е факт, който сам по себе си няма да докаже автентичността на видеозаписа. Доказателственото средство е създадено в съответствие с чл. 12, ал. 4 от Наредбата, като ответникът в настоящото производство не е оспорил неговата автентичност. Теоретичният изпит е проведен в кабинет на съответното регионално звено на ИА "АА", който отговаря на нормативните изисквания съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата (в приложимата редакция). С оглед изложеното изводът на съда, че допуснатото нарушение на чл. 53а, ал. 2 от Наредбата се отразява на материалната законосъобразност на обжалваната заповед, е неправилен. Съдебната практика и теорията са константни, че процесуалните нарушения в административното производство, са съществени само ако са се отразили на правилността на крайните фактически и правни изводи на административния орган. В конкретния случай всички факти и обстоятелства, въз основа на които органът е направил фактическите си и правни изводи са били предоставени на жалбоподателя и той е взел становище по тях, като е имал възможност да се защити в съдебното производство. По изложените съображения изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила поради нарушение на разпоредбите на чл. 26 и чл. 34 от АПК, не могат да бъдат споделени. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК допуска представяне на веществени доказателства като доказателствено средство в административното производство. На основание чл. 171, ал. 1, изр. 1 АПК събраните редовно доказателства в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. По правилото на изр. 2 на същата разпоредба, съдът може да извърши оглед на събраните в хода на административното производство веществени доказателства ако прецени, че е необходима непосредствена проверка. Вещественото доказателство е предмет, който възпроизвежда факт от значение за делото или от който могат да се направят доказателствени изводи за този факт. Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани по съответния ред, то може да се приеме, че видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в съдебния процес. В. подлежи на непосредствено възприемане от съда след приемането на видеоносителя по делото като веществено доказателство и чрез специфичния способ за възприемането му оглед. Огледът се осъществява по реда, определен в чл. 204 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, с участието на двете страни. Установените факти следва да се разгледат от съда ведно с останалите такива по спора, освен ако при огледа не се удостовери такъв факт, който пряко да води до извода за наличието на правнорелевантния факт. В случая първоинстанционният съд е извършил оглед на представения по делото видеоносител, отразен в протокол от съдебно заседание проведено на 15.06.2016 г. (л. 59). В придружителното писмо, с което е изпратена административната преписка е посочено, че в 09 часа и 59 минути и 01 секунди двамата кандидати/които се намират на последната маса до прозореца/ си разменят изпитни тестове. На файла се съдържат видеозаписи от четири камери. Съдът не е посочил на коя точно камера е извършил оглед и отразените в съдебния протокол констатации от огледа по кое време точно са се случили. Освен това съдът не е констатирал какво вижда на записите. Единственото обстоятелство, което е констатирано е, че липсват табели с номера на масите на кандидатите - обстоятелство, което не се оспорва от никого и което е без значение за правилното решаване на делото. При липса на данни относно това на коя камера е извършен оглед и какво точно е констатирано по време на огледа в посочения по-горе час по отношение на кандидатите, които се намират на най-отдалечената маса до прозореца, не може да се приеме, че огледът на веществено доказателство е извършен в съответствие с относимите процесуални правила, за да могат да се приемат за установени фактите възприети от съда. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК и налага отмяна на съдебния акт. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши оглед на представеното по делото веществено доказателство, като в протокола за извършен оглед изрично отрази какво точно се вижда на всяка една от четирите камери точно в 09.59.01 часа и обърне специално внимание на камерата най-вдясно. Претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде разгледана от Административен съд - В. при новото разглеждане на делото в съответствие с чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение