Решение № 6234 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2010 г.

Решение № 6234 от 5.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Областния управител на област Благоевград срещу решение № 541 от 22.10.2010 г. постановено по адм. д. № 664 по описа за 2010 г. на Административен съд Благоевград. Релевира доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба Владимир Иванов Коцелов не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но неоснователна и не следва да бъде уважавана. Върховният административен съд, като съобрази доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), е отменена заповед № ОА-366/15.07.2010 г. на Областен управител на област, с която на основание чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 5, ал. 2 и чл. 2 от ЗПГРРЛ е отказал на Владимир Иванов Коцелов присъждане на еднократно обезщетение по реда на този закон и е върнал преписката на компетентния орган за издаване на законосъобразен акт при спазване на дадените в мотивите задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Спорът е решен след подробен анализ на събраните доказателства и изводите са обосновани и законосъобразни. Претендираното от ответника по касационната жалба еднократно обезщетение е на основание чл. 1, т. 4 от Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица. Съдът е изследвал задълбочено наличието на материалноправните основания за признаване правото на обезщетение с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 6 от закона. Обосновано е приел, че изтърпяната от лицето репресия съответства на изискванията на закона, даваща право да се търси обезщетение. Изследван е и характерът на репресията и правилно е прието, че същата има политически характер. Правилно е определен и относимият период, за който следва да се определи обезщетение - 18 месеца и 12 дни от 6.10.1970 г. до 18.04.1972 г. Като се е произнесъл в този смисъл, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,