Решение № 5341 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15829/2013 г.

Решение № 5341 от 16.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15829/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Виктория Николова Тахова от гр. София срещу решение № 5005/18.07.2013 г., постановено по адм. д. № 3994/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Агенцията за социално подпомагане срещу решение № 60 от 15.03.2013 г. на Комисията за защита от дискриминация. Според касатора съдебният акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован. Моли решението да бъде отменено. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Комисията за защита от дискриминация не изразява становище. Ответникът Агенцията за социално подпомагане, представлявана от изпълнителния директор, не оспорва касационната жалба. Ответникът Министерството на труда и социалната политика оспорва касационната жалба, като изразява становище и за липсата на пасивна процесуална легитимация за участие в съдебното производство. Ответниците Ивайло Цветанов Иванов и Надя Николаева Борисова не изразяват становища. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери валидността, допустимостта и основателността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел за установено, че производството пред Комисията за защита от дискриминация е проведено по жалбата на Надя Борисова от 1.03.2012 г. Органът е конституирал като страни жалбоподателката; Виктория Николова Тахова - ръководител на проект "Укрепване капацитета на АСП за повишаване качеството на ефективността на социалната работа"; Агенцията за социално подпомагане, представлявана от изпълнителния й директор; Ивайло Иванов - изпълнителен директор на АСП; Министерството на труда и социалната политика. С оспореното решение № 60/15.03.2013 г., постановено по преписка № 75/2012 г., Комисията за защита от дискриминация е установила наличие на дискриминация по признак "увреждане" от страна на Виктория Тахова - ръководител Проект "Укрепване на капацитета на Агенция за социално подпомагане за повишаване качеството и ефективността на социалната работа" спрямо Надя Борисова, с което е нарушена защитата на хората с увреждания съгласно чл. 12, ал. 4 и чл. 16 от ЗЗдискр. при извършване оценка на кандидати по обявен подбор на документи за избор на социални работници в отделите " Закрила на детето" и "Хора с увреждания" в Дирекция "Социално подпомагане", гр. Дупница, като й е наложена глоба в размер на 250 лв. По отношение на Надя Борисова е установила също, че Агенцията за социално подпомагане, в качеството си на работодател, е извършила нарушение на чл. 12, ал. 4 и чл. 16 от Закона за защита от дискриминация. Съдебното производство е образувано по жалбата на Агенцията за социално подпомагане, представлявана от нейния изпълнителен директор. В изложението си жалбоподателят е оспорил констатациите на административния орган и неговите изводи по отношение на агенцията. Също така, в съдебно заседание от 18.06.2013 г. жалбоподателят, чрез пълномощника си, е заявил, че оспорва решението на Комисията за защита от дискриминация само в частта, в която е установено дискриминационно отношение спрямо Надя Борисова от страна на Агенцията за социално подпомагане. С първонистанционното съдебно решение Административният съд София-град е отхвърлил жалбата срещу решението на Комисията за защита от дискриминация изцяло. При тези данни настоящата инстанция приема, че касационната жалба на Виктория Николова Тахова е частично процесуално допустима, тъй като съдът се е произнесъл по законосъобразността на цялото решение на Комисията за защита от дискриминация. Но след извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се налага извод, че първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт в частта, в която се е произнесъл и по отношение на установеното от КЗД дискриминационно поведение от страна на Виктория Тахова. Виктория Тахова не е обжалвала административния акт пред Административен съд София-град, а Агенцията за социално подпомагане няма правен интерес от оспорване на решението на КЗД в тази му част, тъй като то не засяга пряко и непосредствено негови права и законни интереси. Нещо повече, жалбоподателят е уточнил пред първоинстанционния съд в съдебно заседание предмета на оспорването. Т. е. първоинстанционният съд с решението си се е произнесъл свръхпетитум. Поради това в тази му част то се явява частично недопустимо и подлежи на обезсилване. В частта, в която административният съд е отхвърлил жалбата срещу решението на КЗД по отношение на Агенцията за социално подпомагане, касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като постановеният съдебен акт не рефлектира пряко в правната сфера на касатора. По отношение на Тахова решението на КЗД не е оспорено и е е влязло в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд