Решение № 4631 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2019 г.

Решение № 4631 от 21.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6208/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на Първо РУ на МВР - Б. против решение № 451 от 12.03.2019 г. по адм. д. № 2813/2018 г. на Административен съд - Б., с което съдът е отменил негова заповед № 431 з-603/4.09.2018 г. и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че при безспорно установен факт на образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер срещу заявителя - адресат на оспорения акт, органът е длъжен да откаже издаването на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на ловно огнестрелно оръжие. Твърди също, че при безспорно установен факт на наложена на адресата на акта привременна мярка със заповед за незабавна защита органът е длъжен да откаже издаване на разрешението. Според касатора, той действа в условията на обвързана компетентност, като без значение е обстоятелството дали лицето, в единия случай, е привлечено като обвиняем в наказателното производство, а в другия - в какво производство е приложена мярката по Закона за защита от домашно насилие. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Р. Д. жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Р. Д., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че производството пред административния орган е образувано по заявление на Р. Д. за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на два броя ловно гладкоцевно оръжие, ведно с приложения. В хода на извършената от органа проверка е установено, че по отношение на лицето е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК през 2016 година, както и че е издадена заповед за незабавна защита от 1.09.2017 г. по Закона за защита от домашно насилие на основание определение по гр. д. № 6508/2017 г. на Бургаския районен съд. При тези данни началникът на Първо РУ при МВР - Б. с оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 431 з-603/4.09.2018 г. е отказал издаването на разрешение за придобиване, съхраняване, носене и употреба на два броя ловно огнестрелно оръжие, на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 и т. 8 ЗОБВВПИ. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което я е отменил. Посочил е, че органът не е съобразил относими факти и обстоятелства, настъпили в хода на административното производство. Приел е, че определението на Бургаския районен съд е постановено в хода на съдебно производство и е било с действие до влизане в сила на съдебния акт по делото. Тъй като решението на съда е влязло в сила на 31.07.2018 г., т. е. преди издаване на заповедта, и с него е отхвърлено отправено срещу Димов искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие, то към датата на постановения отказ 4.09.2018 г. не е изпълнено основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ. Съдът е приел също, че с постановление на РП-Б. от 3.09.2018 г., преди издаване на оспорения отказ, образуваното наказателно производство срещу Р. Д. е прекратено, поради което не е изпълнено и основанието по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Решението е неправилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие. Административният съд - Б. се е позовал на обстоятелството, че преди издаване на акта е влязло в сила решение на Бургаския районен съд, с което искът по Закона за защита от домашно насилие срещу Димов е отхвърлен. Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл. 5, ал. 1, т. 1 – 6 ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни акта – със заповед за незабавна защита по чл. 18 като привременна мярка и по чл. 15 в съдебно производство. При наличие на наложена мярка за защита е налице основанието по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ, като е ирелевантен процесуалният ред, по който е наложена. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ въвежда като основание за отказ за издаване на разрешение по този закон на лицето да са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие през последните три години. Законодателят нито е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки, нито е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Единственото, което законът иска за удовлетворяване на заявлението е от налагането на тези мерки по ЗЗДН до издаване на разрешението да е изтекъл тригодишен срок. Дори привременната мярка да е отпаднала, както в случая на основание влязло в сила съдебно решение, към момента на издаване на издаване на обжалвания отказ фактическото основание по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнено, защото относимото обстоятелство е мярката да е наложена през последните три години. След като материалноправната предпоставка по чл. 58, ал. 1, т. 8 ЗОБВВПИ е изпълнена, оспорената заповед е материално законосъобразна. Правилен е изводът на съда по отношение отсъствието на второто, посочено от органа, основание за отказа по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. По делото е представено постановление за прекратяване на досъдебно производство от 3.09.2018 г. на РП - Б., поради което към 4.09.2018 г. не е изпълнено фактическото изискване на закона срещу него да е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Няма спор, че заявителят не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер. Неоснователно е касационното възражение, че постановлението на прокурора в РП-Б. не е влязло в сила. Този акт не се ползва със сила на пресъдено нещо, защото, макар и влязло в сила, на основание чл. 243, ал. 10 НПК всеки горестоящ прокурор може да го отмени. Така процесът може да се окаже отново висящ, при това без изискване за нови обстоятелства и докато изтече давностният срок за престъплението. Когато постановлението на прокурора се потвърди от съда, то не може да бъде отменяно вече нито от съд, нито от прокурор. Единственият начин да се отмени това постановление е от ВКС по реда на възстановяване на наказателни дела, но този ред е възможен само поради новооткрити обстоятелства. Ако се отмени от съда, започва да тече нов срок по чл. 234 НПК за извършване на разследването. В тези случаи административният орган разполага с правомощия по чл. 155 ЗОБВВПИ. Предвид изложеното, като е отменил заповед № 431 з-603/4.09.2018 г. на началника на Първо РУ при ОД МВР - Б., първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, следва да бъде отхвърлена като неоснователна подадената от Р. Д. жалба. С оглед изхода на правния спор своевременно направеното искане от касатора за съдебни разноски за двете инстанции е основателно, но е недоказано по размер. В първоинстанционното производство началникът на Първо РУ при ОД МВР - Б. не е представляван и не е представил доказателства за извършени съдебни разходи. Касационната жалба е подадена от страната, в съдебно заседание не е представлявана и не са представени доказателства за направени съдебни разходи. Воден от горното, Върховният административен съд