Решение № 1604 от 12.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2023 г.

С решение 1077 от 20.07.2023 г., постановено по адм. д. 2583/2022 г. по описа на Административен съд Варна е отхвърлена жалба на Мартини и ко ООД срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 12.08.2022 г. издадено от инспектор в Дирекция Инспекция по труда Варна, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между Д. Мачева, изпълняваща трудови функции на хигиенист в снек бар "Дъ Мартини фууд енд коктейлс" считано от 04.08.2022 г. и срещу Предписание от 12.08.2022 г. издадено от инспектор в Дирекция Инспекция по труда Варна, с което на работодателя Мартини и ко ООД е предписано да предложи на работника Д. Мачева сключване на трудов договор и е определен срок за изпълнение на предписанието - 16.08.2022 г. Срещу решението на Варненския административен съд е подадена касационна жалба от търговското дружество. Касационен жалбоподател развива оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, изразяваща се в допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Иска се отмяна на съдебното решение и делото да се върне на първоинстанционен съд за ново разглеждане с даване на задължителни указания по извършване на нови процесуални действия от съда. Има алтернативно искане, да се отмени съдебното решение и да се постанови друго, с което да бъде отменен административния акт. Ответник - Дирекция Инспекция по труда Варна не взема отношение. Ответник Д. Мачева оспорва касационната жалба с искане да бъде отхвърлена и претендира разноски за касационната инстанция. Представител на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена в срок, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд Варна е бил сезиран с жалба от Мартини и ко ООД срещу постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 12.08.2022 г. издадено от инспектор в Дирекция Инспекция по труда Варна. С обжалваното постановление инспектор от Дирекция Инспекция по труда Варна е приел, че ответницата Д. Мачева е предоставяла работна сила, без да са спазени изискванията на чл. 1, ал. 2 от КТ, като е обявил съществуването на трудово правоотношение. Определена е дата от която съществува трудовото правоотношение. Дадени са предписания на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ за сключване на трудов договор с ответницата и е определена дата за изпълнение на предписанието в тази част. В хода на съдебното производство са събрани относими доказателства по реда на чл. 405а, ал. 1, изр. 2-ро от КТ. Касационен жалбоподател възразява приетото за установено от съда обстоятелство, че ответницата Д. Мачева е предоставила работна сила в негова полза. Развива се теза, че на 04.08.2022 г., било планувано интервю за работа, за която ответницата имала уговорка с един от управителите на търговското дружество. Ответницата била на адрес на търговския обект преди времето на уговорената среща и допусната в обекта. Не се спори за това, че в обекта, ответницата е претърпяла злополука, изразяваща се в понесено телесно увреждане. Твърденията са, че не е била допусната да извършва действия по предоставяне на работна сила. Именно поради това, изцяло се отрича, че е налице правно основание за признаване на трудово правоотношение, както приема Дирекция Инспекция по труда, а оттам и да има основание да се прилага предписание в указания срок да се сключи трудов договор с ответницата. В касационната жалба е изложено оплакване, че не се е стигнало до договаряне на условия, при които евентуално ответницата Мачева ще бъде назначена на работа, в условията на сключен трудов договор. Оспорват се приетите от съда фактически обстоятелства, да е определено работно време, работно място и трудово възнаграждение. Оспорва се, приетото от съда, че лицето, което е приело Д. Мачева е служител салонен управител на търговския обект и няма правомощия да назначава работници по трудов или граждански договор. Оспорва се прието от съда, че физическото присъствие на ответницата на 04.08.2022 г. в търговския обект презумпира да е било свързано с предоставяне на работна сила, а било по уговорка за провеждане на интервю за работа. В касационната жалба се излага оплакване, че първоинстанционен съд не е допуснал доказателствено искане за назначаване на графологична експертиза на почерка на разпитана като свидетелка О работеща към 04.08.2022 г. като хигиенистка, на показанията на която се позовава съдът при постановяване на решението си. В продължение на оплакванията на касационен жалбоподател, необосновано съдът приема, че злополуката е настъпила при изпълнение на трудови функции, за което не са налични преки доказателства. Правните изводи са на базата на свидетелски показания, които не следва да се кредитират като достоверни защото са противоречиви показанията на св. Йорданова и тези на съпруга на ответницата, които са пристрастни. Предвид недоказано предоставяне на работна сила от страна на ответницата на 04.08.2022 г. незаконосъобразни били правните изводи в обратния смисъл, както са приети от първоинстанционен съд в обжалваното съдебно решение. Тричленен състав на шесто отделение на Върховен административен съд не споделя оплакванията на касационен жалбоподател, че решението на административен съд Варна е незаконосъобразно. В производството пред първоинстанционен съд, са събрани доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че правното основание, на което е бил издаден оспорвания административен акт е доказано. Съдът гради правните си изводи на базата на свидетелски показания, от които след обсъждането им приема, че ответницата Д. Мачева е била на място, на което е станала злополука, за да предоставя работна сила в полза на касационен жалбоподател. Безспорно е, че на 04.08.2022 г. ответницата е била в търговския обект около 7,30 часа, преди започване на работа с клиенти. На място е бил работник св. Д. Йорданов - сервитьор, който в показанията си не установява ответницата Мачева да изпълнява трудови функции, като това е вярно и предвид факт, че това е бил първи работен ден за свидетеля; бил е в търговската част на заведението, а ответницата е била в частта от заведението където са сервизни помещения. Последната му е непозната, приел я като клиент на заведението, но му било обяснено, че тя била за интервю за работа. Не е възприел ответницата, като служител от персонала и не е видял тя да извършва някаква работа. Чул викове за помощ и на долното ниво на търговския обект, където има офис и тоалетни заварил ответницата паднала на стълбите. Този свидетел се обадил на спешен телефон и оказал помощ при транспортирането й. Св. Ю. Савов, бил извикан по спешност във връзка със станалата злополука. Показанията му са във връзка с уговореното интервю за работа с ответницата, като не отрича да е предоставил информация по преките задължения на хигиенист, ако ответницата приеме да изпълнява такава длъжност. Показанията му са за предоставена информация за характер на работата и кога може да се проведе среща/интервю с управител на търговското дружество. Съдът е кредитирал показанията на св. О. Йорданова и съпруг на ответницата св. К. Мачев. Независимо, че вторият е съпруг на ответницата Мачева, от тези показания следва, че на 03.08.2022 г., тя е била в търговския обект. На място била св. О. Йорданова, която обяснила какви са трудовите задължения на хигиенист, показала работната площадка и графика на смените. От ответницата разбрала, че последната ще работи само първа смяна. По време на инцидента не е присъствала на място. Има съответствие между показанията на тази свидетелка и на св. К. Мачев, съпруг на ответницата, затова, че ответницата е била на 03.08.2022 г. на място, за да се запознае с условията на работа. Действително, показанията са преразказ на разговор със съпругата му, но има съвпадане за времеви период, че на 03.08.2022 г. тя е отишла в търговския обект, където е престояла след 16 часа, а на следващия ден също е отишла там на работа. Правото на инспекцията по труда да обяви с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано в чл. 405а, ал. 1 КТ, като е необходимо към момента на установяване съществуването на трудово правоотношение да е налице изпълнение на трудови задължения от страна на работника на конкретно работно място и при определено работно време. На 04.08.2022 г. ответницата е била в търговския обект, след 07,30 часа, който факт, отнесен към показанията на св. О. Йорданова се приема като потвърждаващ провеждания предния ден разговор между двете, за времето от когато и за което ще предоставя работна сила по почистване на заведението. Правилно първоинстанционен съд не приема, че по това време е било насрочено интервю за работа. Първоинстанционен съд приема, че в условията на чл. 66, ал. 1 от КТ присъствието в търговския обект след 07,30 часа, съвпада с работно време, съобщено на св. О. Йорданова, при разговор между двете от 03.08.2022 г. Споделят се доводите на административния съд за изяснени обстоятелства, имащи отношение към изискването на чл. 66, ал. 1 от КТ. Показанията на св. О. Йорданова са, че на 03.08.2022 г. на единствената им среща с ответницата й обяснила какво се иска за да изпълнява длъжността хигиенист, но отрича да е била на работа на 04.08.2022 г., когато е станал инцидента. Свидетелските показания са кредитирани, от които се установява, че Мачева в 07,30 часа на 04.08.2022 г., е била в търговски обект, стопанисван от касационен жалбоподател за да полага труд. В съдебното решение, се сочи, в интерпретация на показанията на св. О. Йорданова в деня, когато се запознала с ответницата, че след като й разказала за работата не знаела, дали Мачева е останала да работи или да седи в заведението. Св. О. Йорданова, е останала с впечатление, че ответницата Мачева е в процес на започване на работа. Не твърди, да са непознати, не е спорно и това, че на 03.08.2022 г. е запознал ответницата с преките й задължения, както и на следващия ден, с отиване на работа от друга хигиенистка е разбрала, че е станал инцидент с познатата им г-жа Мачева. Обяснимо е, че ако се следва уговорката по престиране на труд, ответницата е била в заведението по време, когато започва смяната й, а друга хигиенистка тогава не е имало. Свидетелските показания установяват, че към датата на срещата между свидетелката и ответницата, последната е/ или ще бъде наета, на работа. Следващо, по отношение на претърпения инцидент, по това време ответницата Мачева е била на местоработата, във времеви период, за който се договорила, че ще предоставя работна сила в полза на касационен жалбоподател. По отношение условията на работа и трудово възнаграждение такива сведения съдът кредитира от разпитания св. Донева, която преразказва пред съда информация, получена от ответницата Мачева, относно условията на труд, които последната била договорила. Според тази свидетелка от ответницата разбрала, че трудовото възнаграждение е 1000 лева, което е приел и съда. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Първоинстанционният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства. Тричленен състав на шесто отделение на ВАС приема изводите на Варненския административен съд, че правното основание за приложимост на чл. 405а от КТ е безспорно установено. При изготвянето на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти, и изразените от страните становища по тях. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Релевантни към предмета на спора са обстоятелствата за квалификацията на отношенията при предоставяне на работна сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между работник и работодател, като материалноправно основание за издаване на постановление относно обявяване на съществуването му и предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ към работодателя да предложи на работника сключването на трудов договор. Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между страни по трудово правоотношение, следва да бъде установено договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 КТ: мястото на работа, наименованието на длъжността и характера на работата, началото на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В оспорвания административен акт тези реквизити са въведени от инспектор към Д ИТ Варна. Впоследствие в съдебното производство са възпроизведени, при достатъчни доказателства, каквито са кредитираните свидетелски показания, за които се спомена, че тези нормативно изисквани елементи на трудовото правоотношение са установени. Безспорно е, че обективно доказано е присъствието на ответницата в търговския обект, не и в качество на посетител или чакащ, както и претърпяната злополука. Няма доказателства какво физическо действие е извършвала, по това време, но като се вземе предвид мястото, на което настъпва увреждането в сутеренен етаж, без салон за посетители и в непосредствена близост до тоалетни, които е следвало да почиства, и време в периода на работно време, което е установено, както правилно приема първоинстанционен съд изводът е за присъствие на ответницата съгласно условията на работа. Не се оправдава тезата на касационен жалбоподател, че ответницата била в заведението за провеждане на интервю, за което доказателства да е уговаряно са обясненията дадени от управител на търговското дружество в административното производство. Разтегливото посочване, че уговорката е била за деня е несериозно, предвид присъствието на ответницата в търговския обект в часа, който съобщава, че е начало на работното време. Не се оправдава и възражението, че показанията на св. О. Йорданова са ненадеждни, а след като не е допуснал искана СГрЕ, административният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. В показанията на тази свидетелка има подреденост, както и не се установяват противоречия в тях. Безспорно в тези показния е, че на 04.08.2022 г. по време на настъпване на инцидента тя не е била на работа, което не може да се противопостави като недоказан факт. По силата на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Административният съд е обсъдил подробно доказателствата по делото и е стигнал до правилен извод, че в случая е установено трудово правоотношение, предоставяне на работна сила, без да е оформено с трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на Инспекцията по труда. Съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение, която в случая е 04.08.2022 г. Цитираните разпоредби не поставят изискване за постигнато договаряне между възложителя и изпълнителя на труда по всички елементи на трудовото правоотношение. Достатъчно е да се установи, че лицето е наето на работа за изпълнение на възложени трудови функции Постановлението по чл. 405а, ал. 1 от КТ се издава по силата на закона, когато се установят при проверката от Д ИТ Варна елементите по трудовото правоотношение, а именно предоставяне на работна сила от лицето с определено работно място, работно време, възнаграждение. Предвид установените по делото факти и обстоятелства, обоснован е изводът, че осъществяваната от лицето дейност е в изпълнение на трудови функции и безспорно представлява предоставяне на работна сила, по смисъла на чл. 1, ал. 2 КТ, според който отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. От събраните по делото доказателства е установено наличието на елементите на трудово правоотношение престиране на работна сила за извършване на еднородна дейност през определен период от време срещу уговорено възнаграждение. Относно преценката за характера на съществуващото правоотношение важно значение има и обстоятелството, че работата е била организирана от търговеца без значение, че дейностите са обяснени от друг хигиенист. Ответницата е осъществявала определени трудови функции, което по своето естество представлява престиране на работна сила. Правилно по арг. на чл. 405а ал.4 от КТ, с оглед установяването, че трудовото правоотношение е възникнало на 04.08.2022 г. е дадено предписание да се сключи трудов договор от тази дата. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение претенциите за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК такива, като своевременно поискани, се дължат на ответницата. В полза на ответницата Д. Мачева се присъжда сумата 500 лева, платено адвокатско възнаграждение за производството пред Върховен административен съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, шесто отделение,