Решение № 3615 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9002/2016 г.

Решение № 3615 от 23.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9002/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по два броя касационни жалби, подадени от: 1/ Началника на РДНСК - СИР, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Георгиева; и 2/ "А." АД, к. к. А., с. О., община-Балчик, чрез пълномощниците му - адв. Стефанов и адв. Дрехарова, и двете против решение № 193/17.06.2016 г. по адм. дело № 551/2015 г. на Административен съд - Д.. С първата касационна жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствеите правила, по съображения подробно развити в жалбата. С втората касационна жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, както и се претендират разноски за двете съдебни инстанции. В с. з. касационната жалба на "А." АД се поддържа от процесуалните му представители - адв. Стефанов и адв. Дрехарова, с подробно развити оплаквания в писмена защита която представят. Ответникът: "Е.-П. М." АД, гр. В., чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Марчев, оспорва касационните жалби като неоснователни. От своя страна претендира разноски за касационната инстанция и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на "А." АД. Ответникът: Главния архитект на община - Балчик, редовно призован, не се явява и не се представлява Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби и за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество са основателни, по следните съображения: С обжалваното решение, по жалба на "Енерго - П. М." АД, Административен съд - Д. е отменил заповед № ДК-10-СИР-51/07.09.2015 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, с която е оставено в сила разрешение за строеж /РС/ № 204/22.12.2014 г. на главния архитект на О. Б. за строеж на "Нов БКТП "Лагуна" 2х1000/20/0,4 и присъединяване към съществуващи кабелни линии СрН и НН", ЗП 22,75 кв. м., находящ се в ПИ 53120.506.79 по КК на к. к. "А.", община Балчик, с възложител "А." АД и е отменил РС № 204/22.12.2014 г., ведно с одобрения инвестиционен проект за този строеж. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. На същите основания е приел за незаконосъобразни и оставеното в сила РС № 204/22.12.2014 г., ведно с одобрения инвестиционен проект за строежа. Според съда жалбата на "Е.-П. М." АД е допустима, а по същество е извел изводи, че е основателна. Според него органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК, тъй като не е обсъдил всички факти и доказателства, както и не е обсъдил всички доводи и възражения на оспорващото дружество. От друга страна е приел, че са допуснати и нарушения на материалния закон - разпоредби от ЗУТ, Закона за енергетиката /ЗЕ/ и разпоредби от подзаконовите нормативни актове, регламентиращи изграждането на нов енергиен обект, какъвто се явява разрешения строеж. За него съществено е нарушението на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ЗУТ, тъй като визата за проектиране за строежа по чл. 41, ал. 2 от ЗУТ не е съобщена на заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ, вкл. на оспорващото дружество, поради което не е влязла в сила и не може да бъде основание за изработване на инвестиционен проект и за издаване на РС. З. такова е прието и нарушението на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ, изискващо сключен предварителен договор с експлоатационно дружество за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура, като условие за одобряване на инвестиционния проект, като сключения такъв с "ЕСО" ЕАД не отговаря на тези изисквания. Според съда строежа - предмет на оспореното РС представлява обект на електроразпределителната мрежа, а последната се стопанисва и експлоатира от "Енерго - про Мрежи" АД, което единствено притежава лиценз за такава дейност на територията, от което е направил извод, че този предварителен договор е следвало да бъде сключен с това дружество, а не с "ЕСО" ЕАД. С тези доводи е приел за нарушен и чл. 6, ал. 2 от Наредба № 14/15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, както и чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6/2014 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи и Наредба № 2/2004 г. за топлоснабдяването. Като отделно основание за отмяна на РС и инвестиционния проект съдът е посочил нарушението на правилата за сервитутите между отделните енергийни обекти, съдържащи се в Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, игнорирайки заключението на вещото лице - електроинженер, че неспазването на минимално определените сервитути по наредбата е в допустимите граници. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон. Неоснователно е оплакването на касатора "А." АД, че е налице произнасяне по недопустима жалба подадена от лице, без правен интерес. В тази връзка се споделят изводите на решаващия съд, че оспорващото дружество - "Енерго - про Мрежи" АД се явява заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, като собственик на сграда - Трафопост ТП 7 "Б." в поземлен имот с идентификатор 53120.506.79 по КК на к. к."А.", община-Балчик, спрямо който дружеството е носител на ограничено вещно право на строеж. Правилни са и другите изводи на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на заместване, поради което същата не е нищожна. Неправилни обаче са другите изводи на съда за унищожаемост на заповедта, на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. В тази връзка, съобразно установените правно-релевантни факти, неправилно е приетото от съда нарушение на чл. 140, ал. 3, изр. 2 АПК при издаване на визата за проектиране. Характеристиката и предназначението на визата за проектиране, издадена по реда на чл. 140, ал. 3 ЗУТ, определят същата като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК във вр. с чл. 214, ал. 1 ЗУТ, която подлежи на оспорване пред съда по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗУТ трансформаторни постове се изграждат в свободни пространства или в сгради, които не са предназначени за живеене. В градовете те могат да се изграждат и в незастроената част на урегулиран поземлен имот - собственост на физически и юридически лица, с тяхно съгласие и при спазване на изискванията за допълващо застрояване. В конкретния случай няма данни и твърдения визата, приложена към процесното РС, да е обжалвана, поради което правилно е приетото от началника на РДНСК - СИР, че същата е влязла в сила. Инцидентен съдебен контрол в настоящото производство по отношение на този акт, какъвто е извършен от административния съд, е недопустим. Отделно от това следва да се има предвид, че новопредвиденият трафопост представлява обект на техническата инфраструктура по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ, а съгласно чл. 140, ал. 6 ЗУТ за този вид обекти не се издава виза за проектиране. Не се споделят и другите изводи на съда за нарушение на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват въз основа на представени предварителни договори с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на техническата инфраструктура. Съдът е приел, че след като с издаденото РС се цели обект на електроразпределителната мрежа - ТП 7 "Б.", собственост на "Енерго - про мрежи" АД, да бъде заменен с нов такъв, за който е предвидено присъединяване към съществуващи кабелни линии и след като електроразпределителната мрежа по закон се стопанисва и експлоатира от това предприятие, разполагащо единствено с лицензия за дейността по електроразпределение за територията, то предварителният договор по чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ следва да се сключи с него. Обратно на приетото, по делото са събрани доказателства, които оборват извода на съда за одобряване на инвестиционния проект и издаване на разрешението за строеж на "А." АД без сключен предварителен договор между него и експлоатационно дружество за захранване на обекта с ел. енергия. Новият БКТП "Лагуна" е енергиен обект по смисъла на § 1, т. 23 ДР ЗЕ. По делото е представен предварителен договор, сключен между "ЕСО" ЕАД и "А." АД за присъединяване на обект на клиент на електрическа енергия към преносната мрежа. Безспорно е установено, че "Енерго - П. М." АД притежава лицензия № Л-138-07/13.08.2004 г., съгласно която има право да извършва дейността "разпределение" на електрическа енергия на посочената в нея територия съгласно чл. 43, ал. 2 ЗЕ. Няма спор, че "Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) ЕАД, с когото е сключен предварителният договор за присъединяване, има издадена лицензия за "пренос" на електрическа енергия за територията на цялата страна съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗЕ. В мотивите на съдебния акт е направено принципно правилно разграничение между понятията пренос и разпределение на електрическа енергия по смисъла на § 1, т. 44 и т. 49 ДР ЗЕ, респ. - електропреносна и електроразпределителна мрежа съгласно § 1, т. 20 и т. 22 ДР ЗЕ. Съдът обаче не е отчел обстоятелството, че касационният жалбоподател "А." АД е признат за собственик съгласно нот. акт № 82/2014 г. на подземна кабелна линия СрН на 20 кV с диспечерско наименование "извод К." с дължина 1741,95 м, която преминава и през ТП Б. Действително административният съд не е компетентен да разреши спорът между "А." АД и "Енерго - П. М." АД относно собствеността на подземните кабелни мрежи, но следва да зачете правата на "А." АД по отношение на електропроводите, предмет на нотариалния акт. Същият не е отменен по предвидения в закона ред. Съдът не е обсъдил и констатациите на вещите лица по приетото заключение на съдебно - техническата експертиза относно захранването с ел. енергия на съществуващия ТП Б. и новопредвидения с разрешението за строеж трафопост. Захранването към ТП Б. и към новия БКТП "Лагуна" е от съществуващи кабелни линии - извод "Б.", идващи от подстанция "А.", стопанисвана от "ЕСО" ЕАД. Курортният комплекс се захранва с ел. енергия чрез шест извода СрН 20 кV от тази подстанция, като меренето на консумираната от "А." АД ел. енергия се извършва в нея от страна СрН на трансформатор ВН 110 кV/ СрН 20 кV, собственост на "ЕСО" ЕАД. Експертите са установили, че границата на собственост на електрическата мрежа на "А." АД с електроразпределителната мрежа на "Енерго - П. М." АД съвпада с електропреносната мрежа на "ЕСО" АД и е мястото на присъединяване на кабелните накрайници на 6 бр. кабелни изводи, единият от които е извод "Б.". Предвидено е БКТП "Лагуна" от страна СрН да стане част от извод "Б.". При тези данни следва да се приеме, че с оглед спецификата на разрешения за изграждане нов енергиен обект липсва законова пречка предварителният договор за присъединяване към елементите на техническата инфраструктура да се сключи с "ЕСО" ЕАД. Същото е експлоатационно дружество по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Съгласно т. 2.6.4 и т. 2.6.5 от предоставената му лицензия за пренос на електрическа енергия то има право да присъединява към мрежата производители и клиенти, както и да сключва договори за пренос, достъп и предоставяне на системни услуги на електрическа енергия през мрежата съгласно ЗЕ. Поради това основателно е оплакването в касационните жалби, че сключеният с "ЕСО" ЕАД предварителен договор изпълнява условието на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. В случая не се дава разрешение за изграждане на електроразпределителна или преносна мрежа, а за нов трафопост и присъединяването му към изградена мрежа за задоволяване на собствени нужди от доставка на ел. енергия за "А." АД. Не съществува законова забрана за изграждането на такъв обект от потребител на ел. енергия в имот, негова собственост. Операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на клиент на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който отговаря на предвидените в чл. 117 ЗЕ условия. Неправилен е и изводът на съда, касаещ нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 14/15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия. Тази разпоредба е относима към изграждането на обекти за производство на електрическа енергия, какъвто новият трансформаторен пост не е. Заключението на съда за допуснато нарушение на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6/2014 г. също не се споделя от настоящия състав. Според тази разпоредба, когато при проучването се установи, че присъединяваният обект и/или съоръженията за присъединяване засягат съществуващи електрически съоръжения, изместването им се извършва от и за сметка на клиента след сключване на договор и одобряване по реда на ЗУТ на съгласуваните проекти със съответния мрежови оператор, ако засегнатите съоръжения принадлежат към съответната електрическа мрежа. В случая се предвижда изграждане на нов БКТП и присъединяването му към съществуващите кабели СрН и НН. Преценката за техническата възможност за осъществяване на присъединяването на обекта, вкл. и наличието на предпоставките по чл. 10, ал. 2 се извършва от мрежовия оператор, до когото е отправено искането за присъединяване - чл. 7 от Наредба № 6/2014 г. След извършването на тази преценка същият може да откаже присъединяване или да представи проект за предварителен договор. В случая такъв договор е сключен при определените от "ЕСО" ЕАД условия. Предварителният договор за присъединяване е представен заедно с инвестиционния проект като условие за одобряването му, с което е изпълнено изискването на чл. 143, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Липсва и приетото от съда нарушение на Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Неспазването на минималния сервитут между двата енергийни обекта от 4,50 м., съгласно заключението на СТЕ, изпълнима от електроинженер, не е съществено и не води до незаконосъобразност на издаденото РС, защото достъпа до тези обекти и обслужването им не е нарушен. По изложените съображения обжалваното решение се явявя неправилно и както такова следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, по същество, с което жалбата на "Е.-П. М." АД, срещу заповед № ДК-10-СИР-51/07.09.2015 г. на началника на РДНСК - Североизточен район, бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход по спора и направеното искане от касатора - "А." АД, ответното дружество му дължи заплащането на разноски за двете инстанции, съобразно представените доказателства. За първата инстанция разноските възлизат на 1740,81 лв. общо заплатени възнаграждения на вещи лица и 16 500 лв. заплатени хонорари за АД "Стефанов и Дрехарова", на основание представени договори за правна помощ. Пред касационната инстанция разноските на "А." АД са: 25 лв. д. т. по жалбата и 3 000 лв. заплатен адвокатски хонорар, по представен договор за правна защита и съдействие. В с. з. процесуалния представител на "Е.-П. М." АД, е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на касатора "АЛбена" АД, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Касационният съд намира възражението за основателно, като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което редуцира размера на дължимите разноски за адвокат до сумата 3 000 лв. за всяка инстанция. Като резултат от това "Енерго-про Мрежи" АД, дължи на "А." АД разноски за двете инстанции в общ размер на 7 765,81 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение d..