Решение № 3487 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8284/2015 г.
ВАСIII отделение28.03.2016 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2585 от 14.04.2015 г., постановено по адм. д. № 10 291/2013 г. по описа на Административен съд -София град, Първо отделение, 11 състав. ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Марина Божидарова Павлова, ЕГН **********, сумата 300 (триста) лева- разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3487 от 28.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8284/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез пълномощника юрк. Маркова, срещу решение № 2585 от 14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 10 291/2013 г. от Административен съд - София град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Иска се отмяната му. Ответницата - Марина Божидарова Павлова, чрез пълномощника си адв. Ангелова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане решението на АССГ да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение намира касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна. С обжалваното решение е осъдена СДВР да заплати на Марина Божидарова Павлова сумата 179 лв. - имуществени вреди, претърпени в резултат на изпълнението на отменената като незаконосъобразна Заповед за налагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП от 29.01.2013 г., издадена от полицейски орган- полицай с позивна 751 при ОПП- СДВР. Съдът е приел искът за основателен, като е счел, че са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразен административен акт, постановен от длъжностно лице при и по повод осъщестяване на административна дейност, който съдът е отменил; причинени на ищцата от незаконосъобразния акт имуществени вреди, за които свидетелствали квитанция към приходен касов ордер № 0410035722/3.02.2013 г. и фискален бон от същата дата за заплащане на сумата от 179 лв., като престирането на тази сума било в пряка и непосредствена причинна връзка с разпореденото принудително преместване на автомобила. Отговорността за причинените вреди следвало да се носи от СДВР, чийто служител е разпоредил отменената ПАМ. Решението е правилно. За да се ангажира отговорността на държавата или общината по реда на чл. 203 и сл. от АПК, следва да са налице точно определените от законодателя в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган на държавата/общината или длъжностно лице; 2. незаконосъобразните актове, действия или бездействия да са извършени при или по повод административна дейност; 3. в резултат на актовете, действията или бездействията на административните органи или длъжностните лица да са причинени вреди на граждани или юридически лица; 4. вредите да са в пряка причинна връзка с незаконосъобразното поведение на администрацията. Целта на закона е да защити физическите и юридическите лица от недобросъвестно и незаконосъобразно осъществяване на правомощията на органи на администрацията, когато от това са произтекли вреди. В конкретния случай е била наложена ПАМ от оправомощено лице при и по повод осъществявана от него административна дейност, изразяваща се в съставяне на актове за установяване на административни нарушения и налагане на ПАМ по реда на ЗДвП. Мярката е била отменена с Решение № 6355/21.10.13 г. по адм. д. № 2451/13 г. на АССГ, 9 състав, потвърдено с Решение № 350/13.01.15 г. по адм. д. № 75/14 г. на Върховния административен съд. Доказването на настъпилите от този акт вреди и причинно-следствената връзка между тях и отменения незаконосъобразен акт е в тежест на претендиращия ги. От представените от ищцата писмени доказателства безспорно е установено, че същата е заплатила сумата от 179 лв. на 3.02.2013 г. по сметката на "Центъра за градска мобилност" ЕАД, поделение "Паркиране и мобилност" за репатрирането на автомобила. Обосновано съдът е приел, че плащането на тази сума е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с принудителното преместване на МПС, като поради отмяната на акта, с който е наложена ПАМ, заплащането й се явява недължимо. Налице е имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от отменената ПАМ, поради което и същата следва да се обезщети. Неоснователно е възражението за липса на пасивна легитимация на СДВР по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вреди правилно съдът е приел, че искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е предявен срещу надлежен ответник, съгласно чл. 205 от АПК - СДВР - юридическото лице на бюджетна издръжка, към чиято административна структура принадлежи органът, издал незаконосъобразния административен акт - заповед от 29.01.2013 г. на полицейски орган е при ОПП - СДВР за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, от която се претендират причинени имуществени вреди на ищцата. По изложените съображения решението на Административен съд - София град като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. за заплатен адвокатски хонорар, съобразно представения списък за разноските. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение