Решение № 3638 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8671/2015 г.

Решение № 3638 от 30.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8671/2015 г., VI о., докладчик председателят Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Йорданка Иванова Кузманова от гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Екатерина Николова Василева, срещу решение № 1156/9.06.2015 г., постановено по адм. дело № 2297/2014 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Йорданка Кузманова против разпореждане № 4306054595/ протокол ПР-641/13.05.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Пловдив, в частта, с която е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Йорданка Иванова Кузманова, заедно с лихвата по чл. 113; в частта, с която е отхвърлена жалбата на същата против решение № РД-213/23.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4306054595, протокол ПР-641/13.05.2014 г. на ръководителя на "ПО", в останалата част, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, е изменено разпореждане № 4306054595/12.10.2000 г. и всички последващи разпореждания и е определен нов размер на пенсията, считано от 5.04.2000 г. пожизнено, както и в частта за присъдените разноски в полза на административния орган. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в писмено становище от пълномощника, касаторът моли решението да бъде отменено в посочените части. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Пловдив, чрез пълномощника юрисконсулт Станислава Стоева, оспорва жалбата. В писмени бележки се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № РД-213/23.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 4306054595, протокол ПР-641/13.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта, в която с последното е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Йорданка Иванова Кузманова, заедно с лихвата по чл. 113 и вместо това е оставена без разглеждане жалбата на същата против разпореждането в посочената част. С решението съдът е отхвърлил жалбата на Йорданка Иванова Кузманова против решение № РД-213/23.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 4306054595, протокол № ПР-641/13.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" в останалата част, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, е изменено разпореждане № 4306054595/12.10.2000 г., с което е преизчислена на основание чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на същата, както и всички последващи разпореждания, като е определен нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 5.04.2000 г. пожизнено. Съдът е присъдил разноски по делото, като е осъдил жалбоподателката да заплати на ТП на НОИ гр. Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., а ТП на НОИ да заплати на жалбоподателката разноски в размер на 300 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждане № 4306054595, протокол № ПР-641/13.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" законосъобразно е изменено разпореждане № 4306054595/12.10.2000 г. за изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст на Йорданка Иванова Кузманова и всички последващи, като е определен нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 5.04.2000 г. пожизнено, поради това, че пенсията е била определена в по-голям размер и е налице основание по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО за изменение на влезлите в сила разпореждания. Съдът е приел, че в хода на административното производство са предприети всички необходими и възможни действия от административния орган за установяване на точния размер на осигурителния стаж и доход на лицето, претендиращо пенсия, в чиято тежест е било да установи продължителността и местоположението на трудовия си стаж и доход. В случая лицето не е доказало, че са били налице предпоставките за определяне на пенсията в размера по изменените разпореждания, предвид установения осигурителен стаж и доход. Наред с това съдът е приел, че не представлява властническо волеизявление следното изречение в разпореждане № 4306054595, протокол ПР-641/13.05.2014 г.: "На основание чл. 114, ал. 1 КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Йорданка Иванова Кузманова, заедно с лихвата по чл. 113", а представлява само предложение до длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО да издаде разпореждане по ал. 1 за възстановяване на сумите, които са били изплатени над действителния размер на пенсията. Съдът е направил извода, че жалбата против разпореждането в тази част е била недопустима и неправилно е разгледана от директорката на ТП на НОИ, поради което е отменил решението на последния в частта, с която е потвърдил посочената част от разпореждането и се е произнесъл вместо по-горестоящия орган, като е оставил без разглеждане жалбата против разпореждането в тази част. Настоящият съдебен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че с разпореждане № 4306054595, протокол ПР-641/13.05.2014 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Пловдив, на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, е изменено разпореждане № 4306054595/12.10.2000 г., с което е преизчислена на основание чл. 21, ал. 3 НПОС личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Йорданка Иванова Кузманова, както и всички последващи разпореждания, като на същата е определен нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 5.04.2000 г. пожизнено. В разпореждането, в края на мотивната част е посочено, че на основание чл. 114, ал. 1 КСО неправилно получените суми за пенсия следва да се възстановят от лицето, заедно с лихвата по чл. 113. При обжалването по административен ред разпореждането е потвърдено изцяло с решение № РД-213/23.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, което е предмет на оспорването пред първоинстанционния съд. Безспорно е установено също, че с измененото разпореждане № 4306054595/12.10.2000 г. е била преизчислена на основание чл. 21, ал. 3 НПОС личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Йорданка Кузманова, при зачетен общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 38 години 6 месеца и 11 дни, и определен индивидуален коефициент 1.892, при базисен период 1.01.1991 г. - 31.12.1993 г., 1.01.1997 г. - 29.12.1999 г. При извършени проверки и инвентаризация в ТП на НОИ гр. Пловдив е установено, че липсват определени пенсионни преписки на лица, получаващи пенсии към м. март 2013 г. /т. нар. "активни пенсионери"/, сред които и тази на Йорданка Иванова Кузманова. Предприето е установяване на осигурителния стаж на същата, като за целта от нея са изискани оригиналните документи за стаж, предвид това, че оригиналните документи, които са представени при отпускане на пенсията, се връщат на лицата, наред с това са изискани и всички други документи, които имат отношение към осигурителния й стаж, но такива документи не са представени. Във връзка със заповед № 200/15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив за изготвяне на списък на установените случаи с липсващи пенсионни досиета и преглед на случаите с липсващи преписки или служебно възстановени досиета, по искане на началника на отдел "Пенсии" е извършена проверка по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 КСО от контролните органи при ТП на НОИ гр. Пловдив. В хода на тази проверка Йорданка Кузманова е представила подписана от нея декларация от 2.09.2013 г., в която е уточнила осигурителния си стаж по следния начин: Училище с. Столетово и Училище с. Брягово за времето от 1963 г. до 1964 г., ГНС "Финансов отдел" гр. Пловдив за времето от 1965 г. до 1966 г., отдел "Просвета", ГНС - реклама гр. Пловдив за времето от 1967 г. до 1972 г., радио "Пловдив" гр. Пловдив за времето от 1973 г. до 1977 г., БНТ гр. София и БНТ гр. Пловдив - от 1975 г. до 1998 г., като същевременно е посочила в декларацията, че няма документи за стаж и доход за периода от 05.06.1959 г. до 30.12.1999 г. Относно посочените в декларацията периоди служебно са изискани документи за осигурителен стаж от посочените осигурители, събрано е като доказателство заверено копие от трудовата книжка на Йорданка Кузманова № 19/28.11.1963 г. /представена от осигурителя БНТ, Регионален телевизионен център гр. Пловдив/, извършена е също служебна справка в регистъра на осигурените лица за периода 1.01.1997 г. - 31.12.1999 г. Въз основа на събраните доказателства е установена обща продължителност на осигурителния стаж 29 години 4 месеца и 7 дни от трета категория труд, като е приет за доказан както стажът, потвърден от осигурителите, така и стажът по трудовата книжка, включително този, който не е бил оформен по надлежния ред. При тези обстоятелства в разпореждането от 13.05.2014 г. е прието, че с разпореждането от 12.10.2000 г. неправилно е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Йорданка Кузманова при осигурителен стаж с продължителност 38 години 6 месеца и 11 дни, освен това е прието, че осигурителният доход в удостоверение образец УП - 2 за периода 1.01.1991 г. - 31.12.1993 г. - 76 468 лв., съществено се различава от дохода, посочен в същото разпореждане - 203 141, 00 лв., поради което е направен извода, че е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО за изменение на разпореждането от 12.10.2000 г. и всички последващи. Размерът на пенсията на Йорданка Кузманова е определен въз основа на събраните документи за осигурителен стаж и доход при осигурителен стаж с продължителност 29 години 3 месеца и 28 дни от трета категория труд, който е бил зачетен при първоначалното отпускане на пенсията. Предвид установените факти и обстоятелства по делото, мнозинството на настоящия съдебен състав приема, че неправилно първоинстанционния съд е достигнал до правния извод, че в случая е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО и че с разпореждането от 13.05.2014 г. правилно е изменено разпореждането от 12.01.2000 г. за изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Йорданка Кузманова и последващите го разпореждания за преизчисляване размера на пенсията, като е определен нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.04.2000 г. пожизнено. Обстоятелствата, при които може да бъде изменено или отменено разпореждането по чл. 98 КСО /за отпускане, изменение, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсия/, са посочени в чл. 99, ал. 1, т. т. 1-6 КСО и те са следните: 1. пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други; 2. пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание; 3. инвалидността, за която е отпусната пенсията, е причинена умишлено от лицето или в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 4. смъртта на наследодателя, от когото е получена пенсията, е причинена умишлено от наследника или е в резултат на извършено от него умишлено престъпление; 5. пенсията е неправилно отпусната или неправилно е отказано отпускането; 6. пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Като правно основание за издаване на процесното разпореждане от 13.05.2014 г. е посочена разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО. Както е видно от съдържанието на различните хипотези по чл. 99, ал. 1 КСО, включително и тази по т. 6, изгубването на пенсионната преписка не е посочено като основание за изменение на пенсията и цитираната норма следва да се тълкува ограничително. Неправилно административният орган се е позовал на чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, като е приел, че изгубването на пенсионната преписка на Йорданка Кузманова обосновава наличието на тази хипотеза. В случая не е установено, че с разпореждането от 12.10.2000 г. /и всички последващи разпореждания за преизчисляване/ пенсията на същата е била определена в по-голям или в по-малък размер от действително дължимия. Изгубването на пенсионната преписка на Йорданка Кузманова е в резултат на действията на служителите от ТП на НОИ гр. Пловдив и няма основание отговорността за тези действия да бъде понесена от нея в качеството й на пенсионер, на когото е била отпусната и е била изплащана пенсия. Не са събрани доказателства, че към датата на постановяване на разпореждането от 12.10.2000 г. в пенсионната преписка на Йорданка Кузманова не са съществували документи, който да установяват наличието на трудов стаж с посочената в това разпореждане продължителност - 38 години 6 месеца и 11 дни, както и за осигурителен доход в посочения размер за периода 1.01.1991 г. - 31.12.1993 г. Няма основание да се приеме, че размерът на пенсията, определен в това разпореждане е бил определен без да са били налице доказателства за посочения в него осигурителен стаж и доход и че е определен неправилно в по-голям размер. Изгубването на пенсионната преписка по вина на ТП на НОИ не може да се тълкува във вреда на жалбоподателката. С издаване на обжалваното разпореждане административният орган не е изменил пенсията на Йорданка Кузманова, а на практика й е определил размер на пенсията въз основа на нови документи. Неправилно от ТП на НОИ гр. Пловдив са изискани документи, които вече са били представени от жалбоподателката през 2000 г. и са били приети по изгубената впоследствие пенсионна преписка. Неправилно също така административният орган е прехвърлил тежестта по възстановяване на пенсионната преписка върху жалбоподателката. По изложените съображения, неправилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразно решение № РД-213/23.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив в частта, с която е потвърдено разпореждане № 4306054595, протокол № ПР-641/13.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" в частта, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, е изменено разпореждане № 4306054595/12.10.2000 г., с което е преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Йорданка Кузманова, както и всички последващи разпореждания, като е определен нов размер на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 5.04.2000 г. пожизнено. Съдебното решение в тази част следва да бъде отменено и поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъдат отменени решението на Директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане в посочените части. Следва да се отбележи, че в този смисъл има съдебна практика - решение № 3910/7.04.2015 г. по адм. дело № 14456/2014 г., решение № 4560/23.04.2015 г. по адм. дело № 15264/2014 г. и решение № 11309/28.10.2015 г. по адм. дело № 3577/2015 г., всички на ВАС, шесто отделение. Обжалваното съдебно решение е правилно в частта, с която съдът, след като е отменил решение № РД-213/23.07.2014 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, потвърждаващо разпореждане № 4306054595, протокол ПР-641/13.05.2014 г. на ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ гр. Пловдив, в частта, в която с последното е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Йорданка Иванова Кузманова, заедно с лихвата по чл. 113, се е произнесъл по същество, като е оставил без разглеждане жалбата на същата против разпореждането в посочената част. Настоящият съдебен състав напълно споделя извода на първоинстанционния съд, че изречението "На основание чл. 114, ал. 1 КСО неправилно изплатените суми за пенсия следва да се възстановят от Йорданка Иванова Кузманова, заедно с лихвата по чл. 113", съдържащо се в заключителната част от мотивите на разпореждане № 4306054595, протокол ПР-641/13.05.2014 г. на директора на ТП на НОИ, не представлява властническо волеизявление и затова подадената против тази част от акта жалба е недопустима. Това изречение представлява съждение и евентуално - предложение до длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО да издаде разпореждане по чл. 114, ал. 1 КСО за възстановяване на сумите, които са били изплатени над действителния размер на пенсията. Споделя се становището на касационния жалбоподател, че обсъжданото изречение не би следвало да се съдържа в разпореждане за изменение на пенсията, каквото е процесното разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 6 КСО, тъй като то не представлява част от необходимите и относими мотиви към това разпореждане. Въпреки това обаче, с включването на такова изречение в мотивите на разпореждането от 13.05.2014 г. не се променя неговата същност /на въпросното изречение/ и то не се превръща във властническо волеизявление, което да подлежи на контрол за законосъобразност при обжалваното на това разпореждане. По изложените съображения, в тази част съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на ТП на НОИ гр. Пловдив е присъдено юрисконсултско възнаграждение. Също с оглед изхода на правния спор, искането на касационната жалбоподателката за присъждане на направените разноски за тази инстанция е основателно по принцип. Страната обаче не е представила списък на разноските по чл. 80 ГПК, приложим съгласно чл. 144 АПК, а от доказателствата по делото не се установяват направени разноски в производството пред касационната инстанция. Пред първата инстанция са направени разноски в размер на 300 лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 102535/1.10.2014 г. и тези разноски са присъдени с първоинстанционното решение. В тази част първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното, с настоящото решение не следва да бъдат присъждани други раноски в полза на Йорданка Кузманова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение