Решение № 13526 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7712/2016 г.

Решение № 13526 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7712/2016 г., VIII о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. Ф." ЕООД, чрез процесуалния представител адв. К. срещу решение № 1935/21.03.2016 г., постановено по адм. дело № 9678/2015 г. по описа на Административен съд С.-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500004412/26.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение № 1330/26.08.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Ответникът по касационна жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП в открито съдебно заседание, чрез юрк. К., оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество, е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд С.-град е била жалба, подадена от "Е. Ф." ЕООД срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991500004412/26.05.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. С., потвърден с решение на директора на Дирекция "ОДОП" гр. С. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при съобразяване на материалноправните и процесуални предпоставки, визирани в чл. 176, т. 3, вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС, респективно - ДОПК. Съдът е посочил, че се касае за невнасяне на ДДС по справки-декларации за данъчни периоди от 12.12.2014 г. и до 12.05.2015 г. Установените задължения по ЗДДС за данъчен период, главница и лихви, са, както следва: за данъчен период м. 11.2014 г. - ДДС за внасяне - 2 381,79 лв. и лихви; за данъчен период м. 12.2014 г. - ДДС за внасяне - 6 077,07 лв. и лихви; за данъчен период м. 01.2015 г. - ДДС за внасяне - 1 801,83 лв. и лихви; за данъчен период м. 02.2015 г. - ДДС за внасяне - 668,22 лв. и лихви; за данъчен период м. 03. 2015 г. - ДДС за внасяне - 15 026,26 лв. и лихви; за данъчен период м. 04.2015 г. - ДДС за внасяне - 1 737,66 лв. и лихви. Общият размер на задълженията за ДДС - 28 267,35 лв. (главница и лихви). Съдът е счел, че горната установеност води до безспорна системност при неизпълнение на задълженията по ЗДДС и е приел акта за законосъобразен. Жалбоподателят се е домогвал да докаже, че част от задълженията му са отпаднали, поради прихващането им от приходните органи, поради което не е налице системността, предвидена в чл. 176, т. 3 ЗДДС. Още в жалбата до първонстанционния съд "Е. Ф." ЕООД е направило доказателствени искания в две точки, като това по т. 2 е да бъде изискана преписка за прихванатите суми, тъй като за "Е. Ф." ЕООД е била налице невъзможност същата да бъде събрана от данъчната администрация. При осъществените опити от страна на "Е. Ф." ЕООД да се снабди с нея, органът по приходите единствено е давал устни справки, че прихващането е извършено. Последното не е съобразено от съда. В открито съдебно заседание на 23.11.2015 г. съдът е указал на ответника в седемдневен срок да представи заверени преписи на три броя протоколи, описани в жалбата по т. 1 от доказателствените искания, като искането по т. 2 е игнорирано от съда. Решаващият състав е счел за неоснователен и недоказан довода на жалбоподателя, че невъзможността за внасяне в срок на посочен в СД по ЗДДС данък произтича от внесена през м. 12.2014 г. по сметка на НАП сума от 28 000 лева, а седмица преди връчване акта за дерегистрация, сумата е била прихваната с Акт за прихващане и възстановяване, по реда на чл. 129 ДОПК. Съдът е намерил, че "Е. Ф." ЕООД не е съумяло да докаже наличието на такъв акт за прихващане и възстановяване, респективно да обори констатацията на органа по приходите за наличие на хипотезите визирани в чл. 176, т. 3, вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС и е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е неправилно. Съгласно чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС, когато са налице обстоятелствата на чл. 176, т. 3 ЗДДС, компетентният орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. Следва да се обърне внимание и на чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗДДС, който сочи, че регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато е налице основание за дерегистрация по чл. 176 от с. з., като за датата на дерегистрацията е датата на връчване на акта за дерегистрация (в настоящия случай 08.07.2015 г.). Видно от входираното искане за прихващане или възстановяване на 10.06.2015 г. е инициирана процедура, като жалбоподателят твърди, че е налице издаден акт за прихващане и възстановяване, с който не е могъл да се снабди. В придружителното писмо (стр. 57 от първоинстанционното дело), с което "Е. Ф." ЕООД е изпратило уточнение на искането за прихващане и възстановяване е видно, че е налице такова и от дата 20.02.2015 г., която дата предхожда както тази на издаване на акта за дерегистрация - 26.05.2015 г., така и датата на връчването му - 08.07.2015 г. Посочените обстоятелства не са изследвани от съда, като последният е посочил единствено, че наличието на Акт за прихващане и възстановяване не е доказано. Съдът не е изискал преписката, образувана във връзка с посочените по-горе искания за прихващане и възстановяване, независимо от изричната молба на жалбоподателя. Решаващият състав, не е проявил каквато и да било служебна активност, а е счел делото за изяснено и го е обявил за решаване. Съгласно чл. 160, ал. 1 и 2 от ДОПК първоинстанционният съд решава делото по същество, като преценява дали са спазени материално-правните изисквания при издаване на ревизионния акт. Съдът е следвало да задължи органа по приходите да представи посочените, в резултат на което да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза, която да установи налице ли са действително плащания/прихващания, в какъв размер, кои задължения са останали непогасени и има ли такива, в резултат на което да бъде преценено, налице ли е системност при неизпълнението на задълженията, визирани в ЗДДС, респективно налице ли са хипотезите на чл. 176, т. 3, вр. чл. 106, ал. 2, т. 2, б. "б" ЗДДС за "Е. Ф." ЕООД. Въз основа на гореизложено, настоящият състав намира възраженията в касационната жалба за основателни, а решението като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Същият следва да обсъди всички доказателства (вкл. събраните от него, а именно производството започнало с искането за прихващане или възстановяване), доводи и искания на страните, относими по спора, както и да се вземе предвид изложеното в настоящото решение, на база на което да се прецени законосъобразността на атакувания акт. С оглед изхода на делото не се присъждат разноски, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК такива ще се присъдят от първоинстанционния съд, включително и за касационната инстанция, предвид изхода на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,