Решение № 9339 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2020 г.

Решение № 9339 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - П., подадена чрез адв. Георгиев, срещу решение № 46/09.01.2020 г., постановено по адм. дело № 2371/2019 г. на Административния съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 130/12.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район". Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата доводи се иска отмяна на решението и отмяна на АУПДВ или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира разноски. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", не изразява становище по КЖ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на първоинстанционното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" /"В и К"/ ЕООД - П. срещу АУПДВ № 130/12.07.2019 г., издаден от директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с който по отношение на дружеството е установено публично държавно вземане по разрешително № 31510051 от 24.01.2008 г. за водовземане от подземни води за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2017 г. в размер на 30 389, 40 лв. и лихва за забава в размер на 10 180, 22 лева. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изисканата от закона форма и в съответствие с материалния закон и административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви, че размерите на установените като изразходени количества вода са констатирани въз основа на подадените от самото дружество-жалбоподател справки и декларации по чл. 194 б ЗВ за използваните количество вода за периода 2013 г. – 2017 година. Съдът е анализирал представените от дружеството платежни нареждания за платени такси за водоползване, приемайки, че същите се отнасят за предходни или последващи години. Направил е извод, че нито в административното, нито в съдебното производство, са представени нови писмени доказателства, установяващи плащане на процесните задължения. Аргументирал се е, че непосочването на целта на водовземане, мястото на водоползване и вида на източника в АУПДВ, не съставляват нарушение на изискването за форма, което да води до незаконосъобразност на акта, защото тези данни се съдържат в изготвените констативни протоколи, съдържащи се в административната преписка. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че цената на правото на водовземане коректно е определена в съответствие с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.); в сила от 01.12.2012 г. до 01.01.2017 г. и с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 г., като и с двете тарифи размера на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е в размер на 0, 02 лв/куб. По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал. Вещото лице е потвърдило, че ползвания годишен воден обем за периода 2013 г. – 2017 г. е отчетен по показания на измервателни устройства, декларирани от дружеството. Установило е, че нито един от приложените платежни документи за извършени плащания не се отнася за определения в акта период, както и че законната лихва за забава е правилно определена. Въз основа на така установеното, административният съд е направил извод за законосъобразност на оспорения АУПДВ и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост към спора, достигайки до обосновани правни изводи за законосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Решението е постановено след цялостна служебна проверка на административния акт в изпълнение на изискването на чл. 168 АПК и при излагане на мотиви, обуславящи постановения от съда правен резултат. Обосновани и законосъобразни са изводите на съда за наличие на законовите предпоставки за възникване на вземане за такса за водоползване в установения с административния акт размер. Не е било спорно по делото, че "В и К" ЕООД - П. е титуляр по разрешително за водоползване № 31510051 от 24.01.2008 г., издадено от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с които е предоставено правото на водовземане от подземни води, посредством два броя тръбни кладенци – ТК1 а и ТК2 а, разположени на територията на имот, съответно № 001319 и № 001346, в местността "Орта хан", в землището на гр. К., общ. К., с цел на водовземането - за питейно-битово водоснабдяване на с. Б., общ. Р., с разрешен годишен воден обем - 378 430 куб. м, със срок на действие на разрешителното - 25 години от датата на издаването му, както и че не е заплатена дължимата такса за осъщественото водовземане за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 година. Разпоредбата на чл. 194 ЗВ установява заплащането на такси за водовземане, когато се осъществява на основание издадени разрешителни. Таксите за водовземане по основание са установени със закон, а начинът им на изчисляване е определен в подзаконов нормативен акт – Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.); в сила от 01.12.2012 г. до 01.01.2017 г. и Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, в сила от 01.01.2017 година. В случаят, както правилно е приел административния съд, и по отменената и по действащата тарифа, единичният размер на таксата за водовземане от повърхностни и от подземни води за питейно-битово водоснабдяване е еднаква – 0, 02 лв. /куб. м. Дължимите такси правилно са определени въз основа на депозираните от ВиК дружеството пред административния орган справки за иззети водни количества по водоизточници и декларации по чл. 194 б ЗВ за периода 2013 г. - 2017 година. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗВ водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и използваните води. Касаторът не е предоставил други данни за ползваните води по процесното разрешително за водоползване, освен установените от служителите на Басейнова дирекция в констативните протоколи, въз основа на справките и декларациите, подавани от "В и К" ЕООД - П.. Административният съд правилно се е позовал и на извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза, в която подробно са изследвани приложените от дружеството платежни нареждания, отнасящи се за други периоди и разрешителни. Видно от заключението на вещото лице, размерът на задълженията е определен правилно въз основа на подадените от дружеството справки и декларации. В този контекст следва да се споделят мотивите на първоинстанционният съд, че фактическите констатации в акта не са оспорени, а в подкрепа на жалбата не са ангажирани доказателства, които да ги оборят чрез насрещно доказване. Съгласно предвиденото в чл. 194 б, ал. 1 ЗВ, ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни, включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда, представят информация за изчисляване на дължимата такса по образец, утвърден от министъра на околната среда и водите и обявен на интернет страниците на Басейновите дирекции и на Министерството на околната среда и водите. В ал. 2 /в приложимата редакция/ образецът по ал. 1 съдържа данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се изчислява таксата. Това е сторено с подадените справки към административния орган по години и разрешителни от самото дружество. В тази връзка обосновани са изводите на съда, че при анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че посочените количества в тези справки са идентични със стойностите, установени като задължение с АУПДВ. За пълнота на изложението следва да се добави, че съдържащите се в касационната жалба оплаквания преповтарят доводите, изложени пред първата инстанция, за чиято неоснователност са изложени подробни и обосновани мотиви от първоинстанционния съд, които не следва да се преповтарят. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,