Решение № 13270 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16681/2013 г.

ВАСV отделение06.11.2014 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от № 2666/28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3085/2013 г. на Административен съд град Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Радко Господинов Кръстев срещу заповед № З-43/31.07.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца. ОСЪЖДА Радко Господинов Кръстев от град Варна да заплати на Областна дирекция на МВР град Варна разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13270 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16681/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - град Варна против решение № 2666/28.10.2013 г., постановено по адм. дело № 3085/2013 г. на Административен съд град Варна, с което е отменена негова заповед № З-43/31.07.2013 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - Радко Господинов Кръстев от град Варна, чрез пълномощника си адв. Ковачев от ВАК е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Варна е била заповед № З-43/31.07.2013 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, с която на Радко Господинов Кръстев, изпълняващ длъжността "полицай - младши автоконтрольор" в група " Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" от сектор "ПП" към ОД на МВР Варна е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от шест месеца, за извършено нарушение на служебните си задължения, изразяващи се в неизвършване в пълнота на действия по документиране и разследване на пътно-транспортно произшествие, състояло се на 31.07.2012 г. около 22.00 часа в град Варна между два паркирани леки автомобила, собственост на лицата Венцислав Василев Минчев и Стилияна Мирославова Романова и трети автомобил, управляван от неизвестен водач, напуснал местопроизшествието. Според мотивите на заповедта, полицай Кръстев не е изискал сведения от свидетели-очевидци на произшествието, което е било необходимо за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и не е извършил оглед на паркираните автомобили, като с тези действия е допуснал небрежност в служебната си дейност. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, не обосновават извършване на нарушения от страна на полицай Кръстев. При установената фактическа страна по спора е приел, че при произнасянето си административният орган не е приложил правилно материалния закон, а именно посочените като правно основание за издаването на заповедта разпоредби на чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, чл. 224, ал. 1 и ал. 2, и чл. 228, т. 4 от ЗМВР. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя от МВР, ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е обсъдено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, не е установена и доказана. Административният орган не е доказал виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на държавния служител, за което следва да носи дисциплинарна отговорност. Поради това поведението му е неправилно квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, и с чл. 228, т. 4 от ППЗМВР. Освен това заповедта е издадена след изтичане на преклузивния двумесечен срок по чл. 225, ал. 1, предл. 1 от ЗМВР, което нарушение съдът е приел като едно от основанията за отмяната й. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Незаконосъобразни са правните изводи на първоинстанционния съд за неспазване на срока по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР , която предвижда, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Двумесечният срок се включва в едногодишния такъв, което води до извода, че дисциплинарнонаказващият орган може да упражни правомощията си да наложи дисциплинарно наказание най-късно до изтичане на една година от извършване на нарушението, независимо дали то е открито в двумесечния срок. Съгласно обстоятелствата, посочени в оспорената заповед, Кръстев е наказан за небрежност при изпълнение на служебните си задължения по отношение на ПТП, настъпило на 31.07.2012 г., която дата следва да се счита като начална за неизпълнението, продължило и след това до 15.05.2013 г. Следователно едногодишния срок от извършване на дисциплинарното нарушение, следва да се брои от посочената дата 31.07.2012 г. Дисциплинарното наказание следва да бъде наложено най-късно до 31.07.2013 г., когато е издадена оспорената заповед. Ирелевантен е в случая двумесечния срок от узнаване на нарушението от страна на административнонаказващия орган, предвид включването му в едногодишния срок, както е посочил съда. Не налице нарушение на разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и на това основание първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Необосновани са и правните изводи за материална незаконосъобразност на заповедта, поради недоказаност на нарушенията и липса на умисъл за извършването им от страна на служителя на МВР. Приложимите разпоредби, които административният орган твърди, че не са спазени от служителя на МВР са разпоредбите на чл. 125а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл. 9 от Наредба № I-167/2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития с МПС . Съгласно разпоредбата на чл. 125а, ал. 1 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие. Ежемесечно до 25-о число на месеца Министерството на вътрешните работи предоставя на Информационния център към Гаранционния фонд по чл. 287 от Кодекса за застраховането информация, съдържаща индивидуализирани данни по реда на наредбата по ал. 2, за причинените през предходния месец пътнотранспортни произшествия и за участниците в тях.

Цитирани разпоредби

4