Решение № 4404 от 10.5.2022 г. на ВАС, II о.
ВАСВторо отделение10.05.2022 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1684/17 март 2021 г., постановено по адм. д. 4490/2019 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА К. Менсинк да заплати на Д. Дочев разноски за тази инстанция, в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ ЧЛЕНОВЕ: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Менсинк, гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Л. Целова, против решение 1684/17 март 2021 г., постановено по адм. д. 4490/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Дочев против разрешение за строеж 26 от 10 ноември 2017 г. на главния архитект на район "Средец", Столична община, с искане за прогласяване на неговата нищожност. Съдът е прогласил нищожността на строителното разрешение. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Безспорно установено е, че административният орган, издал обжалвания акт, не е бил материално компетентен да стори това. Съгласно разпоредба на чл. 148, ал. 2 ЗУТ, разрешение за строеж се издава от Главния архитект на общината, който според § 1, ал. 4 от ДР ЗУТ може да делегира тези свои правомощия на главните архитекти на райони. Не се спори, че такова оправомощаване е налице спрямо главния архитект на район "Средец", но само относно строежи от четвърта до шеста категория. Касационните доводи са досежно категорията и по-конкретно се твърди, че строежът е четвърта категория, а не приетата от съда трета, като се излага, че не са изпълнени кумулативните изисквания по чл. 137, ал. 1, т. 3, б. ж ЗУТ. Твърди, че според чл. 137, ал. 1, т. 4, б. д ЗУТ, вътрешните преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им, представляват строежи четвърта категория. Касаторът приема, че самата сграда е строеж от трета категория, но извършеното, предмет на обжалвания акт, не представлява реконструкция и основен ремонт по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. ж от ЗУТ. Така изложените твърдения не са възприети от решаващия съд, който е изложил подробни и обосновани мотиви, в тази връзка. Мотивите са верни и този съд изцяло ги споделя. Видно от доказателствата по делото, вкл. заключението на приетата без възражения съдебно-техническа експертиза, извършеното преустройство представлява изменение както в хоризонтално, така и във вертикално отношение. С покриването на терасите (които по проект от 1949 г. са открити) и приобщаването им към жилището, се засяга конструкцията на сградата с високо застрояване - променят се очертанието и фасадата на същата в хоризонтално и във вертикално отношение. Процесното разрешение за строеж се отнася за вътрешно преустройство, реконструкция и основен ремонт за обединяване на два апартамента, като съгласно чл. 7, ал. 1 от относимата Наредба 1/2003 г., строежи от трета категория са и реконструкциите и основния ремонт на жилищните сгради от този тип (чл. 6 от Наредбата). Противно на оплакванията в жалбата, в случая са налице както реконструкция по смисъла на § 5, т. 44 от ДР ЗУТ, така и основен ремонт по § 5, т. 42 от същия закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на Д. Дочев следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция, в размер на 1000 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав