Решение № 11934 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3408/2024 г.

от 27.05.2022 г. Установено е, че на 20.07.2022 г. е проведено заседание на КЗЛД, за което е съставен Протокол 30. Комисията е приела жалбата на г-н М. за допустима, конституирала е страните в производството и е насрочила жалбата да се разгледа в открито заседание. Жалбата на Н. И. М. е разгледана по същество на 08.02.2023 г. На 29.03.2023 г. от Комисията е постановено Решение ППН-01-601/21г., с което жалбата на Н. М. е приета за неоснователна. Съдът е посочил, че решението на Комисията било мотивирано с това, че медиите, и в частност журналистите, били призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, гарантирайки по този начин защитата на обществения интерес. От последното било изведено заключение, че медиите не само имали право да получават и разпространяват информация, но следвало да бъде съобразен и интереса на тяхната аудитория, която имала право да я получи, особено когато ставало дума за лица, участващи по един или друг начин в обществения живот на населеното място. Посочил е, че решаващият извод на Комисията бил, че при публикуване на процесния материал със заглавие Варненски патриот с щедър подарък от кметството на Владиславово, не били надхвърлени целите на чл. 25з ЗЗЛД, съобразена била необходимостта от баланс между правото на неприкосновеност на физическите лица и обществения интерес. Съдът е установил, че решението е подписано с особено мнение на един от членовете на Комисията. В същото били изложени са съображения, че личните данни на Н. М. били обработени незаконосъобразно и непропорционално в противоречие с чл. 5, § 1, б. б и б. в от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са основания за отмяна на административния акт само на това основание. Приел е, че при издаване на решението Комисията е приложила правилно материалния закон. Изрично е посочил, че предмета на спора е наличието или липсата на нарушаване на правата на жалбоподателя при обработване на личните му данни и по конкретно дали с публикацията и изнесените в нея данни се надхвърлят целите по чл. 25з, ал. 1 ЗЗЛД. В тази връзка е изложил съображения, че жалбоподателят е публична личност с оглед регистрацията му в кандидатската листа на местна коалиция СВОБОДА (Българска социалдемократическа партия), за участие в изборите за общински съветници, насрочени за 27.10.2019 г. С оглед на това и предвид обстоятелството, че обработването на лични данни е за журналистически цели, с оглед разпоредбата на чл. 25з, ал. 1 и чл. 25, ал. 3, т. 2 ЗЗЛД и основавайки се на Решение 8/15.11.2019 г. на Конституционния съд на Република България по конституционно дело 4 от 2019 г., е намерил, че е спазен балансът при преценка необходимостта от разкриване на тези лични данни за журналистически цели и зачитането на неприкосновеността на личния живот. Решението е правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло. По фактите страните не спорят. Спорът е свързан с приложението на материалния закон. Правилни са изводите на съда относно предмета спора, с който е сезиран дали са нарушени правата на жалбоподателя при обработване на личните му данни. Изводите на съда за липсата на нарушения при обработване на личните данни на касатора, което е за журналистически цели, са правилни и законосъобразни, като настоящата инстанция препраща към същите на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е приложил нито един от критериите за преценка балансът между правото на информация и правото на защита на личните данни, както и че не е изложил критерии, въз основа на които е приел, че Н. М. е публична личност. Напротив съдът изрично е посочил, че Н. М. е публична личност, защото е бил кандидат за общински съветник през 2019 г. Това обстоятелство не се отрича от касатора. Същият счита, че понеже публикацията е през 2021 г. към тази дата, той не притежава качеството на публична личност. При преценка на баланса между правото на информация и правото на защита на личните данни в конкретния случай, следва да се отчете, че в публикацията се акцентира на обстоятелството как на г-н М. е предоставено общинско жилище. Безспорно, както правилно е отбелязал и решаващият съд, този въпрос е чувствителна тема за жителите на гр. Варна, поради което обществото следва да получи информация дали тези процедури са прозрачни. Какво правилно е отбелязал съда верността на изнесената информация не е предмет на административното производство. Личните данни на г-н М. са обработени за журналистически цели отразяването на предоставянето на него и семейството му на общинско жилище и как и кога това се е случило. При извършения тест за пропорционалност следва да се отчете, че публикацията има за предмет и може да предизвика обществен дебат по въпроса за това на кои лица се предоставят общински жилища и дали те отговарят на критериите за предоставяне на такова жилище. Н. М. не оспорва, че е бил кандидат за общински съветник през 2019 г., както и обстоятелството, че е настанен в общинското жилище със заповед от 2019 г. Следователно макар и публикацията да е през 2021 г. тя отразява предоставяне на общинско жилище през 2019 г. и поведението на лицето в тази връзка към този период. Противно на изложеното в касационната жалба съдът е приложил критериите за преценка на балансът между правото на информация и правото на защита на личните данни, като е взел предвид особеностите на конкретния случай. Не са изнесени конкретни данни за здравословното състояние на лицето. Посочването, че лицето не е било трудоустрояване не може да се приеме, че разкрива лични данни за здравословното състояние, доколкото се предполага, че човек е здрав и работоспособен. Не са изнесени конкретни данни за политически възгледи, а се препечатват публични коментари на г-н М. в социалните мрежи и се съобщава информация, че лицето е било кандидат за общински съветник на местните избори през 2019 г., което предвид публичността на листите, не е от категорията лични данни, които подлежат на специална защита. Както се посочи по-горе верността на данните не е предмет на проверка в производството пред КЗЛД и при проверка правилността на решението ѝ. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението е необосновано. Съдът е обсъдил поотделно и в тяхната взаимовръзка всички събрани по делото доказателства и е направил правилен и логичен анализ на същите. Не е допуснал грешки на опитните, логичните и научните правила при формиране на вътрешното си убеждение. От изложените от съда мотиви ясно личи как същият е достигнал до постановения правен резултат. Не са налице и сочените съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Противно на становището на касатора съдът е обсъдил всички относими за решаването на спора доказателства. Не е посочено кое образувано пред СЕС дело по преюдициално запитване не е съобразил съдът и дали в тази връзка са представени доказателства и са направени доказателствени искания. Към датата на постановяване на първоинстанционното решение пред СЕС е било висящо дело С-200/23, но то касае спор относно публикуването на данни в публичния Търговски регистър, чието публикуване не се изисква от националното право. Процесният случай не е такъв, доколкото публикацията съдържа факсимилета на справки от Търговския регистър, в който са посочени трите имена на касатора, в качеството му на съдружник и управител на търговски дружества, която информация подлежи на публикация в регистъра. Необсъждането от съда на официалния документ издаден от кмета на община Варна, район Владислав Варненчик не е съществено процесуално нарушение, защото дори и да беше обсъдено това не би довело до различен правен резултат. Същото се отнася и до необсъждането на особеното мнение на члена на КЗЛД. Решението на Комисията е това, което е прието с мнозинството на състава ѝ, като съдът е проверил законосъобразността на същото. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за юрисконсултско възнаграждение, на КЗЛД следва да бъдат присъдени направените за касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.