Решение № 8715 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12566/2018 г.

Решение № 8715 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12566/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Сатовча, чрез адв. Барзев като процесуален представител, против решение № 1432 от 31.07.2018 г., постановено по адм. дело № 400/2018 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е обявена за нищожна негова заповед № 185/23.04.2018 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което оспорването да се отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Р. Гаров, чрез пълномощника си адв. Илиева, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за който съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред административния съд е оспорена заповед № 185/23.04.2018 г., с която на основание чл. 195, ал. 6 ЗУТ, е наредено на Р. Гаров да премахне обект "навес", негова собственост, поставен в ПИ 501, кв. 9 по плана на [населено място]. За да обяви нищожността на оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в нарушение на изискванията за компетентност по чл. 195, ал. 6 ЗУТ. Този извод е мотивиран с приетото по делото заключение на съдебно - графологическата експертиза. Изложил е съображения, че компетентността за издаване на заповед от вида на процесната е на кмета на общината. По делото не е безспорно доказано от органа подписът да е положен от него към момента на постановяването й, както и липсват доказателства за авторството на положения първи подпис за издател, съответно за предоставени на това лице правомощия от кмета на общината по реда на § 1, ал. 3 ДР ЗУТ или за упражняването им при условията на заместване. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 195, ал. 6 ЗУТ кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. В случая оспорената заповед е подписана със запетая за кмет на община Сатовча. От заключението на съдебно - почерковата експертиза безспорно е установено, че в оригинала на административния акт положените подписи за А. Мименов са два, като вторият е на кмета на община Сатовча. Изписан е върху друг подпис, който е поставен от друго лице. Това обстоятелство не се оспорва и в касационната жалба. Твърди се, че първоначално заповедта е подписана от длъжностно лице и след като е установено в административното производство, че това лице не притежава правомощието и компетентността за това, порокът е саниран чрез полагане на подпис и от кмета на община Сатовча. Според касатора съществуването на друг подпис в акта като негов издател не обуславя нищожност на същия. По делото няма твърдения и данни кметът на община Сатовча да е предоставил правомощието си за издаване на заповеди по чл. 195 ЗУТ на друго длъжностно лице, както и че административният акт е постановен в условията на заместване. На оспорващия в първоинстанционното производство е изпратен екземпляр от заповедта, който в частта на подписите не е идентичен със съхранявания в общината оригинал. Правилно съдът е приел, че предвид разликата в подписите във връченото копие на заповедта и тези в оригинала не може да се направи категоричен извод, че същата е подписана от кмета на общината към момента на издаването й. Установяването на това обстоятелство е в тежест на административния орган. Твърдението на касатора, че подписът на кмета е положен на датата на издаване на заповедта не е доказано по безспорен начен. Подписването на същата със запетая от лице, различно от посочения за издател орган, обуславя извод за постановяване на оспорения акт при липса на материална компетентност, поради което е нищожен. Като е достигнал до този извод, съдът е постановил решението се в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, на ответника в касационното производство се дължат направените за тази инстанция разноски в пълния претендиран размер от 1500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 15.09.2018 г., които община Сатовча следва да бъде осъдена да му заплати. Възражение за неговата прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК не е направено от касационния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение