Решение № 10387 от 3.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3709/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТД Митница Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Караславов, против Решение 1858 от 28.12.2023г., постановено по адм. дело 1386/2023г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отменено Решение 32-185763 от 18.05.2023 г., на Директора на Териториална дирекция Митница Варна, към MRN 19BG002005010787R9/26.06.2019 г., с което е отказана за приемане митническа стойност на стока лек автомобил употребяван с повреди марка МЕРЦЕДЕС - БЕНЦ, модел GLE350, шаси 4JGDA5HB6JB169801, внос от САЩ, определена ù е нова митническа стойност и са установени за досъбиране допълнителни държавни вземания за мито в размер на 3 562.90 лева и ДДС в размер на 7 838.38 лева, ведно с лихва за забава на основание чл. 114, § 1 от Митническия кодекс на съюза, вр. чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът излага съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на атакуваното решение. По подробно изложени в жалбата съображения, касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност е отправено възражение за прекомерност на размера на адвокатско възнаграждение на противната страна. Ответникът- Т. Д. А., чрез процесуалния си представител адв. Николова, оспорва в писмено становище основателността на касационната жалба. Моли съдът да потвърди обжалваното решение. Сторено е искане за присъждане на адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. На 26.06.2019 г. е приета митническа декларация с MRN 19BG002005010787R9, с декларатор Т. Д. А., за режим допускане за свободно обращение пред МП Варна Запад, стока, описана в митническата декларация (л. 29-30 от адм. преп.), като лек автомобил, употребяван с повреди, марка: МЕРЦЕДЕС - БЕНЦ, модел: GLE350, бензин, тип: SUV 4D, първа рег: 20180102, цвят: черен, р.обем: 3498 куб.см., мощност: 250 KW/DIN; брой места: 5; двигател: неоткрит, шаси 4JGDA5HB6JB169801, с код по ТАРИК 87032390 00. Държава на изпращане Съединените американски щати. Митническата стойност при деклариране е посочена в размер на 13153.83 лева, определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. при цена на стоката 7013 USD и валутен курс 1,75081 лева за 1 USD (Щатски долар). При декларирането от страна на вносителя към митническата декларация бил представен документ за продажба 03042019 с продавач AA INSURANCE AUTO AUCTIONS и талон на превозното средство (л. 69 от делото). В документа за покупко-продажба е описано, че стойността на автомобила е 7013 щ.д. При извършена повторна проверка на декларираното за вноса на употребявания автомобил, на основание чл.84, ал.1, т.1 вр. с чл.48 от Регламент (ЕС) 952/2013, относно достоверността на декларирана стойност са предприети действия по събиране на допълнителна информация и доказателства относно потвърждение на декларираната цена. Митническите органи са обосновали наличието на основателно съмнение в декларираните обстоятелства относно митническата стойност на внесената стока, с получената от Американската служба Митници и гранична охрана информация за посочената при износа цена на употребявания автомобил в размер на 27 363 USD. Митническите власти са анализирали и наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен номер на шаси, на ел. страница https://en.bidfax.info/mercedes-benz/gle/1325559- mercedes-benz-gle -2018-black-35l-vin-4JGDA5HB6JB169801.html, като е открил информация за обявена цена на аукцион за същия автомобил, със същия номер на шаси в размер на 26500 USD. Митническият орган е констатирал, че е невъзможно митническата стойност невъзможно да се определи по реда на чл. 70, § 1 от МКС и е пристъпил към определянето й по реда на чл. 74, § 2 от същия кодекс. Изложени са в решението мотиви за това, че във връзка с чл. 74, § 2, б. а) и б. б) от МКС и предвид спецификата на внесената стока е невъзможно откриването на данни за идентични или сходни стоки в националната база данни, с която разполага. Относно метода по б. в) са изложени мотиви, че е неприложим, тъй като липсва база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, а методът по б. г) е неприложим, тъй като не е предоставена информация от вносителя за себестойността на производителя на автомобила. Най-сетне митническият орган е приел, че митническата стойност на процесния лек автомобил следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение, въз основа на предоставената информация в рамките на административното сътрудничество таблици с данни и износна декларация от американските митнически власти. С писмо рег. 32-431799/12.12.2022 г., в съответствие с чл.22, §6 от Регламент (ЕС) 952/2013г., деклараторът Aнодонов е уведомен за констатациите от проведения последващ контрол, както и за мотивите, на които ще се основава решението на митническите органи и за възможността да се запознае с документите, на които ще се основава решението на митническите органи, като му е предоставена възможност за становище. Административен съд- Варна е приел, че оспореното решение е валидно, издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 във вр. с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), но в административно производство е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обосновал е извод, за недължимост на митническото задължение, поради изтекъл давностен срок на 26.06.2022г., доколкото не е спазен тригодишният срок за взимане под отчет на митническите задължения съгласно чл. 103 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013г. Изложил е съображения, че митническите власти необосновано и в противоречие на правилата на остойностяване са приели, че обявената стойност на стоката в износната декларация е митническата стойност, определена по правилата на чл. 74 § 3 от МКС вр. чл. 144 § 2 от Регламента за изпълнение. При тези съображения съдът е отменил оспореното решение, като е приел, че същото е незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалноправните и процесуалноправните норми. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснован и съответстващ на закона е изводът на първостепенния съд досежно погасяване на митническото задължение по давност. Нормата на чл. 103 §1 от Регламент (ЕС) 952/2013г. гласи, че длъжникът не се уведомява за митническото задължение след изтичането на три години от датата, на която е възникнало то, а според чл. 103 § 3, сроковете, определение в § 1 и 2, спират да текат, когато в съответствие с член 44 е подадена жалба; такова спиране се прилага считано от датата на подаване на жалбата и продължава за времето на производството по обжалването (б. а) ; или в съответствие с член 22, параграф 6 митническите органи съобщават на длъжника мотивите, въз основа на които възнамеряват да го уведомят за митническото задължение; такова спиране се прилага считано от датата на съобщението до края на срока, в който на длъжника е предоставена възможност да изрази становището си (б. б). Моментът на възникване на митническото задължение е моментът на приемане на митническата декларация, а именно - 26.09.2019г. (чл. 77, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г. Следователно, тригодишният срок е изтекъл на 26.09.2022г. и считано от тази дата правомощието на митническия орган да извърши уведомяване е преклудирано. Уведомяването на длъжника за размер на митническото задължение се извършва с връчване на решението. В случая оспореното решение, с което задълженото лице А. е узнал за размера на начислените с него мито и ДДС, му е връчено на 08.06.2023г. (л.1 от адм. преписка) , като към посочената дата срокът по чл. 103 §1 от Регламента е бил изтекъл. Тригодишният срок е бил изтекъл и към датата на издаване на оспореното решение-18.05.2023г., също и към датата на уведомлението по чл.26 от АПК вр. чл. 22, § 6 от Регламента, осъществено на 13.02.2023г. (л. 8 от адм. преписка) . Следователно, след като към датата на издаване на оспорения акт тригодишният срок е изтекъл, то съгласно чл. 103 § 1 от Регламента решението, с което се увеличава митническата стойност и се начислява мито и ДДС, не е следвало да се издава от митническия орган, нито да се връчва на задълженото лице, защото по този начин, последният е бил уведомен да размера на един погасен по давност данък. Като е отменил оспореното решение на Директора на ТД Митница, Административен съд- Варна е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъдят сторените и надлежно претендирани разноски пред настоящата инстанция, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева. Несъстоятелно е направеното от касатора възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, доколкото същото е малко над определеното в чл. 7, ал. 2, т.3 във вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждение и съобразено с правната и фактическа сложност на делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,