Решение № 3362 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12056/2009 г.

Решение № 3362 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12056/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 990/16.07.2009 г. по адм. дело № 1138/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 16002859/04.03.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Пловдив в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 02, 07,11,12. 2005 г., м. 04 - 09, 12.2006 г. по фактури на "Рамисто" ЕООД и за м. 12.2005 г. и м. 03.2006 г. по фактури на "Атия - 03" ЕООД. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението в обжалваната част е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу спорната част от РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Петър Панайотов Панайотов, действащ като ЕТ "Екзакт - Петър Панайотов", гр. Пловдив, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "а" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, АС е приел за установено, че с РА незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и 4 от ЗДДС (отм.) по 36 броя фактури на "Рамисто" ЕООД за данъчни периоди м. 02, 07,11,12. 2005 г., м. 04 - 09, 12.2006 г., тъй като в хода на съдебното производство жалбоподателят е представил доказателства за наличие на всички елементи от сложния фактически състав на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) на начисляване на данъка от доставчика, за които по време на ревизията не са били представени доказателства от доставчика при насрещната проверка в дадения му срок. Не са налице и основанията на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) за отказ на право на приспадане на данъчен кредит за м. 12.2005 г. и м. 03.2006 г. по фактури на "Атия -03" ЕООД., тъй като в съдебното производство жалбоподателят е ангажирал доказателства за начисляване на данъка от страна на доставчика, включително и СИЕ. Касационната жалба е неоснователна относно правото на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Атия-3" ООД. По делото са представени и останалите искани от ревизиращия орган доказателства, непредставени по време на насрещната проверка - а именно относно реалността на извършената услуга - изработка на календари, хартиени кубчета и стикери - представени са гражданските договори между доставчика и физическите лица - изпълнители. Предвид изпълнението на услугата от физическите лица, наети от доставчика, за същата няма предходни доставчици. Характерът на услугата не изисква специални ДМА, а заплащането на труда на физическите лица от доставчика не може да бъде условие за признаване на право на приспадане на данъчен кредит на получателя по доставката. Услугите са заплатени от получателя, което е удостоверено с фискални бонове, според СИЕ. Налице е хипотезата на чл. 65, ал. 7 ЗДДС (отм.) - чрез представянето на доказателства, непредставени от доставчика, са отпаднали основанията по чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.) за отказ на право на приспадане на данъчен кредит по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.). Налице са и спорните две предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) . По отношение на "Рамисто" ЕООД единственото оплакване на касатора е, че по време на насрещната проверка е установено, че част от фактурите не са отразени в дневника за продажби. Касаторът обаче не е оспорил своевременно заключението на вещото лице, проверило счетоводството на доставчика и установило, освен безспорните факти, че фактурите са издадени от страните, ДДС по тях - осчетоводен по сметка 453/2 и включен в СД за съответния месец и пълно съвпадение между отразените суми по дневника за продажби и сметки 453/2 и СД. Освен това за част от периодите - м. 07 - 12. 2005 г. по ЗДДС /отм./ е издаден РА № 2400 -957/31.08.2006 г. на "Рамисто" ЕООД след проверка на счетоводството му, без констатации за нередовност и без корекции по доставките като изпълнител, което потвърждава извода за редовност на дневниците за продажби за тези периоди. Действително другият РА № 2400 370/25.06.2007 г. на "Рамисто" ЕООД за останалите данъчни периоди е издаден по реда на чл. 122, ал. 1 ДОПК без проверка на счетоводството и от него не могат да бъдат направени изводи за съдържанието на счетоводството, но доколкото такива се съдържат в неоспореното заключение на СИЕ, първоинстанционното решение е обосновано и в тази си част. И тук е налице хипотезата на чл. 65, ал. 7 ЗДДС (отм.) и не може да бъде постановен отказ на право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4 ЗДДС (отм.), а доколкото е налице и единствената спорна предпоставка по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит, решението е съобразено с материалното право. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение