Решение № 4066 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2013 г.

Решение № 4066 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10068/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Абдулжабар Шакер Махмуд, гражданин на Ирак срещу решение № 3171 от 13.05.2013 г. по адм. дело № 1719/2013 г. по описа на Административния съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 52 от 15.01.2013 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България (ДАБ) за отказ на предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Председателят на ДАБ при Министерски съвет на Република България, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на касатора, срещу решение № 52 от 15.01.2013 г. на председателя на ДАБ, с което поради липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел в решението си, че заявените от чужденеца мотиви не попадат в предпоставките, посочени в чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. От изявленията на жалбоподателя е видно, че той не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия. Не е бил принуден да напусне страната си по произход или местоживеене поради заплаха за неговия живот, сигурност или свобода или поради насилие, възникнало от ситуация на въоръжен конфликт или поради други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може да се завърне в страната си по произход. Решението е правилно, постановено след подробен анализ на доказателствата по делото и прилагане на нормите на вътрешното и международното право. Съдът подробно е изследвал наличието на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ относно предоставянето на статут на бежанец в Република България. Съпоставянето на изискванията на закона с установените факти по делото логично е довел до извод за липсата на основания за предоставянето на такъв статут на молителя. Самият жалбоподател не е твърдял, а и по делото не са събрани доказателства, че в страната си по произход той е бил подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална или политическа група. Заявеното в интервютата обстоятелство, което е принудило чужденеца да напусне родината си, е инцидент, предизвикан от терористичен акт, при който са пострадали негови близки - баща и брат. Молителят е изтъкнал, че вследствие на инцидента у него се е появил страх за живота му и усещане за несигурност в Ирак. Тези обстоятелства не могат да бъдат подведени под установените законови рамки за предоставяне на статут на бежанец, както правилно е посочил в мотивите си съдът. Преценени съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, те не дават основание и за уважаване на молбата за предоставяне на хуманитарен статут. Разпоредбата на закона предполага установяване на заплаха за живота, сигурността и свободата на молителя, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и поради опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение спрямо молителя, на което той би бил подложен при завръщането си в страната по произход. Представените по делото справки от Държавна агенция за бежанците за ситуацията в Ирак, и в частност в гр. Багдат, където е местоживеенето на чужденеца, не дават основание да се приеме, че в държавата има въоръжен конфликт. Наличието му предполага продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата. Такъв въоръжен конфликт е налице, когато въоръжените сили осъществяват контрол върху част от територията на дадена страна и които са в състояние да поддържат военни операции. При липсата на тези критерии не е налице въоръжен конфликт, съгласно четирите Женевски конвенции от 1949 г. и Вторият допълнителен протокол от 1977 г. Извършването на отделни терористични актове не представляват въоръжен конфликт по смисъла на вътрешното и международно право. Поради липсата на опасност от посегателства, насочени спрямо живота и сигурността на молителя, не може да се приеме, че за него са налице основанията за уважаване на молбата му за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,