Решение № 15516 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2013 г.

Решение № 15516 от 22.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 237 и сл. АПК. Молителят Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено определение № 4435/03.10.2012 г. по адм. д. № 3418/2012 г. на Варненския административен съд, оставено в сила с определение № 2182/14.02.2013 г. по адм. д. № 670/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Поддържа, че са налице основания по чл. 239, т. 4 и 5 АПК за отмяна на влязлото в сила определение. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане. Ответникът по молбата Николай Колев, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е представил отговор. Върховният административен съд, I отделение, като обсъди доводите, изложени в молбата и събраните по делото доказателства приема за установено следното: Молбата за отмяна е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С определение № 4435/03.10.2012 г. по адм. д. № 3418/2012 г. на Варненския административен съд е отменено решение № 646/22.08.2012 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с което е оставено без разглеждане като недопустимо искане вх. № Ф-646/06.08.2012 г. за възстановяване на срок за обжалване на РА № 1104597/04.04.2012 г. и е върната преписката на молителя за произнасяне по искането за възстановяване на срока за обжалване на РА по административен ред. С определение № 3543/03.08.2012 г. по адм. д. № 2694/2012 г. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Колев против решение № 403/15.06.2012 г. на директора на Д "ОДОП" - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу РА 1104597/04.04.2012 г., оставена е без разглеждане и е изпратена за произнасяне на директора на Дирекция "ОДОП"-Варна молбата на Колев за възстановяване на срока за обжалване по административен ред на същия РА. По чл. 239, т. 4 АПК може да се допусне отмяна на влязло в сила определение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила определение, което противоречи на определението, чиято отмяна се иска. В случая двете определения имат различен предмет. В тях са обсъждани различни индивидуални административни актове, поради което не са налице условията на чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на едното от тях. По чл. 239, т. 5 АПК неправилно определение може да бъде отменено, ако страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В молбата за отмяна не е посочено, коя от изброените хипотези молителят поддържа, че е налице. От данните по делото не може да се направи извод за наличие на обстоятелствата по изброените в т. 5 хипотези. Молбата за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,