Решение № 210 от 19.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2012 г.

Решение № 210 от 19.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 250 от ГПК и е образувано въз основа на постъпилата молба от касатора Агенция Митница, представлявана от юрисконсулт Й., с искане да бъде допълнено решение № 161 от 14.06.13 г. с присъждане на платените държавни такси, съобразно представен списък и юрисконсулско възнаграждение. За постъпилата молба противната страна е била уведомена на 31.07.13 г., чрез процесуалния й представител, с оглед изискването на чл. 250, ал. 2 от ГПК, но не е изразила становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира искането за основателно поради следните съображения: Със свое решение № 161 от 14.06.13 г. ВКС е отменил въззивно решение от 17.08.13 г. по в. гр. д. № 13800/10 г. на СГС и вместо това е постановил друг, с който е отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ. Съдът не се е произнесъл по направеното от касатора искане за присъждане на направените разноски, включващи платени държавни такси от 332 лв. /съобразно приложен списък/ и юрисконсултско възнаграждение. Липсата на произнасяне по цялото искане от касационната инстанция е основание, съгласно чл. 250 от ГПК, за постановяване на допълнителен акт. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК - заплатените от ищеца /който в случая е юридическо лице, защитавано от юрисконсулт/ такси и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съобразно уважената част от иска. Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл. 83 от ГПК и на отговорността за разноски по чл. 78 от ГПК налага извод, че законодателят не е изключил лицето, освободено от внасяне на разноски по производството, от отговорност за заплащане на разноските, направени от другата страна. К. е представил списък, съгласно който заплатените от него държавни такси възлизат на 332 лв. /от които 152 лв. за въззивния съд, 30 лв. и 150 лв. пред касационния/. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения - последното е 150 лв. Следователно дължимата в случая на касатора сума възлиза на 482 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение