Решение № 11760 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2015 г.

Решение № 11760 от 6.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5325/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Татяна Димитрова Ганчовска-Петрова, Иван Димитров Ганчовски и Пенка Добрева Ганчовска срещу решение № 186 от 13 март 2015 г., постановено по адм. д. № 922/2014 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отменена заповед № 18-10533/28 юли 2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Софийска област. В касационната жаба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците Груйка Христова Ганчовска и Стоян Христов Ганчовски, чрез пълномощника си адв. Цветан Захариев, намират за неоснователна касационната жалба. Останалите ответници - началникът на СГКК Софийска област и Иван Христов Ганчовски, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба на Иван Христов Ганчовски, Груйка Христова Ганчовска и Стоян Христов Ганчовски срещу заповед № 18-10533/28 юли 2014 г. на началника на СГКК Софийска област, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Смолско, Софийска област, представляващо отразяване на поземлен имот, съответстващ на УПИ III-363, кв. 52 по плана на селото съобразно документите за собственост и действащия регулационен план по начин, подробно описан в заповедта. Съдът е приел, че подадената от Иван Ганчовски жалба е недопустима, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част. В тази му част решението, имащо характер на определение, като необжалвано е влязло в сила. По отношение жалбата на Груйка Ганчовска и Стоян Ганчовски съдът е приел, че е основателна, тъй като при издаването на оспорената заповед началникът на СГКК Софийска област е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. От данните по делото е установено, че процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Смолско, Софийска област, по отношение на поземлени имоти с идентификатори 67636.316.281 и 67636.316.284 и на сградите в тях, е започнала по искане на Татяна Димитрова Ганчовска-Петрова през 2013 г. Установено е също така, че съобразно действащата към този момент процедура е съставен акт за непълноти и грешки, който е бил изпратен на заинтересованите лица за подпис. По делото няма данни този акт да е бил подписан. С изменение, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 49/13 юни 2014 г., процедурата по отстраняване на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри е променена, като по новата процедура не е необходимо съставянето, респ. подписването, на акт за непълноти и грешки. Поради това началникът на СГКК Софийска област е издал оспорената заповед. Законосъобразно съдът е приел, че в оспорената пред него заповед не се съдържа правно основание за издаването й, доколкото посочените правни норми не съществуват нито в редакцията на закона преди изменението му, обнародвано в "Държавен вестник", бр. 49/13 юни 2014 г., нито след това. Това обстоятелство правилно е прието като препятстващо възможността за преценка законосъобразността на административния акт, представляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила и водещо до отмяната й. Незаконосъобразен е обаче изводът на съда за допуснато при издаването на заповедта на началника на СГКК Софийска област нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че не е изпълнена процедурата, предвидена в Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), предвиждаща подписването на акт за непълноти и грешки като условие за издаване на заповед със съдържание като оспорената. Наредбата в тази й част - обратно на изложеното в обжалваното решение, не е приложима в случая. В Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, обнародван в "Държавен вестник", бр. 49/13 юни 2014 г., липсват преходни разпоредби, които да уреждат започналите и неприключили производства по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това след влизането в сила на изменението се прилагат новите разпоредби - т. е., заварените производства следва да се довършат по реда на приетите изменения. Такъв е и настоящият случай. Поради това визираната в чл. 62 от Наредбата процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри вече е в противоречие на приложимите правни норми на Закона за кадастъра и имотния регистър, поради което не следва да се прилага - чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове. Неправилно е прието от административния съд, че органът е следвало да уведоми заинтересованите лица относно влезлите в сила промени в процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Такова задължение административният орган няма. Законосъобразен е обаче изводът на първоинстанционния съд за наличието на спор за материално право, независимо че този извод е направен въз основа на неправилни изводи относно приложението на Наредбата. Промяната в процедурата по време на административното производство е лишило заинтересованите лица, чиито имот е засегнат от оспореното изменение, от възможността да демонстрират и подкрепят с доказателства имуществените си претенции, но поведението им по време на производството ясно сочи на наличието на спор за материално право. Този спор е пречка за издаването на заповед за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, както изрично сочи разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна, оспореното решение като правилно като резултат ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,