Решение № 10759 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2011 г.
ВАСVI отделение19.07.2011 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4443/28.12.2010 г., постановено по адм. дело № 7581/2010 г. по описа на Административен съд София - град. ОСЪЖДА Димитринка Георгиева Иванова от гр. Плевен, ул. "Асен Златаров" № 60, да заплати на Националната експертна лекарска комисия сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10759 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2464/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитринка Георгиева Иванова от гр. Плевен, чрез процесуалния представител адв. Василка Митева, против решение № 4443/28.12.2010 г., постановено по адм. дело № 7581/2010 г. по описа на Административен съд София - град, с която е отхвърлена жалбата й против експертно решение /ЕР/ № 0521 от заседание № 080/04.06.2010 г. на Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено ЕР на НЕЛК в обжалваната част. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия - гр. София, оспорва жалбата. В писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Запрян Игнатов се излагат подробни съображения за правилност на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против ЕР на НЕЛК, след като е установено, че правилно е определена началната дата на болничния лист. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Димитринка Георгиева Иванова от гр. Плевен, против експертно решение № 0521 от заседание № 080/04.06.2010 г. на НЕЛК по нервни болести, с което са потвърдени ЕР на ТЕЛК № 0565/01.03.2010 г. и болничен лист № 0771287, но е прието, че същият е с начална дата 01.12.2009 г., а не 30.11.2009 г. За да постанови това решение първоинстанционният съд е приел, че на жалбоподателката е издаден болничен лист № 0771287 от Лекарска консултативна комисия /ЛКК/ на УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - гр. Плевен, II-ра Неврологична клиника, с дата 30.11.2009 г., която впоследствие е поправена на 01.12.2009 г. По жалба на лицето пред ТЕЛК болничният лист е потвърден с ЕР № 0565/01.03.2010 г., като е прието, че същият е издаден на 30.11.2009 г., която е датата на постъпване на Иванова в болничното заведение. Решението на ТЕЛК е оспорено пред НЕЛК, която се е произнесла с ЕР № 0521 от заседание № 080/04.06.2010 г., предмет на оспорването пред съда, с което е потвърдено обжалваното ЕР на ТЕЛК и болничния лист, но по отношение на датата на започване на отпуска е прието, че следва да бъде 01.12.2009 г. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността /2005 г. - отм./, регламентираща датата на издаване на болничния лист, като е приел, че в случая са налице и двете предвидени в разпоредбата изключения, при чието наличие болничният лист се издава от по-късна дата - временната неработоспособност е констатирана в деня, в която Димитринка Иванова е била на работа, тъй като на същата дата в 12,30 ч. й е връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, в същия смисъл е и писмо изх. 137/11.12.2009 г. от директора на ОУ"Св. Кл. Охридски", според което на 30.11.2009 г. Иванова е била на работа. Наред с това от медицинската документация се установява, че Иванова е посетила спешното отделение на УМБАЛ "Д-р Г. Странски" в 15, 30 ч., а е била приета във II-ра Неврологична клиника в 17,30 часа, т. е. след изтичане на работното време. Поради тези съображения съдът е направил извода, че с оспореното ЕР на НЕЛК правилно е потвърдено ЕР на ТЕЛК и издадения болничен лист, като е прието, че датата на започване на отпуска е 1.12.2010 г. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. В мотивите на решението правилно са установени и отразени релевантните по спора факти, свързани с издаването на болничен лист 0771287 от ЛКК на УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - гр. Плевен, II-ра Неврологична клиника, оспорването му пред ТЕЛК и издаването на ЕР на ТЕЛК № 0565/1.03.2010 г., с което болничният лист е потвърден и е приета начална дата на отпуска 30.11.2009 г., както и издаването на ЕР № 0521 от заседание № 080/4.06.2010 г. на НЕЛК по нервни болести, с което са потвърдени болничния лист и ЕР на ТЕЛК, но е приета дата на започване на отпуска 1.12.2010 г., съгласно нанесената поправка в болничния лист. Спорът по делото е свързан с датата на започване на отпуска по издадения болничния лист. В разпоредбата на чл. 9, ал. 1 НМЕР /2005 г. - отм./, приложима в случая, на която се позовават и двете страни по спора, е предвидено, че болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособност; не се допуска издаване на болничен лист, в който датата на започването на отпуска е по-късна от датата на издаването му; изключение се допуска само в случаите, когато временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, независимо от отработените часове или след изтичане на работното му време, както и когато болничният лист е продължение; в тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен за болния. От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява че Димитринка Иванова е била на работа на 30.11.2009 г. до 12,30 ч. В този час е удостоверено връчването на заповед № 164/30.11.2009 г. на директора на ОУ "Св. Кл. Охридски" гр. Плевен за прекратяване на трудовото й правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели. В писмо изх. № 137/11.12.2009 г. от директора на същото училище до РУСО - гр. Плевен, също е посочено, че на дата 30.11.2009 г. Димитрина Иванова е била на работа. По същество жалбоподателката не оспорва обстоятелството че е била на работа на тази дата. Обстоятелството, че на 30.11.2009 г. Димитринка Иванова е била на робата е достатъчно основание за издаване на болничния лист с дата на започване на отпуска от следващия ден, тъй като в изречение трето на чл. 9, ал. 1 НМЕР /2005 г. - отм./ изрично е предвидено, че отработените часове нямат значение, т. е. достатъчно е лицето да е започнало работа. Това условие в случая е изпълнено, като Иванова е била на работа със сигурност поне до 12,30 ч. Следователно, доказано е наличието на първото от алтернативно предвидените условия за приложение на изключението от общия принцип за определяне на датата на започване на отпуска - временната неработоспособност е констатирана на 30.11.2009 г. и в този ден лицето е било на работа. Това е достатъчно основание за издаване на болничния лист с дата на започване на отпуска от следващия календарен ден. Затова е без значение обстоятелството дали временната неработоспособност е констатирана в рамките на установеното работно време или след изтичането му. Доводите в касационната жалба за неправилно коригиране на датата на започване на отпуска в издадения болничен лист, са неоснователни. По делото е установено, че поправката е извършена от медицинско лице в здравното заведение, нанасянето на поправката е удостоверено с подпис на лицето и печат на здравното заведение, от което е издаден. Предвид това и обсъденото по-горе съответствие на поправената дата на започване на отпуска с изискването по чл. 9, ал. 1, изречение трето, предложение първо НМЕР /2005 г. - отм./ се налага извода, че при нанасяне на поправката не е допуснато съществено нарушение на правилата за поправки на болничен лист по чл. 49, ал. 5 от същата наредба, който предвижда, че корекции по болничния лист по повод допуснати технически грешки се извършват само от органа, който го е издал, като корекцията се нанася върху самия болничен лист със съответния подпис и печат. Представените както пред първата инстанция, така и повторно пред настоящата инстанция доказателства - постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.11.2010 г. по досъдебно производство № Д-1670/2010 г. по описа на РП - Плевен, потвърдено с определение № 1870/12.12.2010 г. по ЧНД № 3904/2010 г. по описа на РС - гр. Плевен, влязло в сила на 22.12.2010 г., не налагат различни изводи. С постановлението е прекратено досъдебното производство, водено срещу неизвестен извършил за извършено престъпление по чл. 308, ал. 1 НК за преправяне на съдържанието на официален документ - болничен лист № 077187, издаден от УМБАЛ "Д-р Г. Странски" - гр. Плевен, поради липса на доказателства за реално извършено престъпно деяние. Постановленията за прекратяване на наказателното производство не се ползват с материална доказателствена сила за направените в тях фактически констатации, като по отношение на постановленията не е приложима разпоредбата на чл. 300 ГПК, приложим субсидиарно в административното производство на основание чл. 144 АПК. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и предвид задължителното тълкуване, дадено в ТР № 3/2010 г. на ОСК на ВАС, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение