Решение № 12270 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1474/2012 г.

Решение № 12270 от 5.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1474/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 АПК е образувано по протест на прокурор от Районната прокуратура - Севлиево, против решение № 126 от 9.12.2011 г. по адм. дело № 206 от 2011 г. на Административния съд - Габрово, като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Ответната страна - Общинският съвет - Севлиево, не изразява становище по протеста на Районната прокуратура - Севлиево. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на протеста. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подаденият в срок протест на районната прокуратура е неоснователен. С обжалваното решение съдът е отхвърлил протеста на Районната прокуратура - Севлиево, за обявяване нищожност на административно решение № 43 от 28.04.2009 г. на Общинския съвет - Севлиево, по изложени съображения, че същото е постановено от компетентен орган, в изискуемата се форма и в съответствие с материалноправните норми на чл. 357 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 51, ал. 2 и 3 от ЗОС, поради което не е нищожно. Решението е правилно, като съдът е изложил подробни и верни правни съображения за липсата на установени нарушения на материалния закон, които да обуславят нищожност на оспорения административен акт. С оспореното административно решение общинският съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА е дал съгласие да се учреди дружество по реда на чл. 357 и сл. от ЗЗД между община Севлиево и ЕТ "Дилайт-Донка Иванова" - Габрово, за осъществяване на стопанска дейност чрез използване на рибностопанските води на язовир в землището на община Севлиево, представляващ публична общинска собственост. Както е указано и в сключения договор за гражданско дружество от 20.04.2010 г., в съответствие с разпоредбата на чл. 358, ал. 2, изр. 2 ЗЗД внесеният от общината язовир се счита за внесен за общо ползване, като общината запазва правото си на собственост, поради което не е нарушена императивната норма на чл. 7, ал. 2 ЗОС, забраняваща прехвърляне на собствеността върху имоти - публична общинска собственост. Не е установено да е налице прикрит договор за наем по чл. 228 ЗЗД, тъй като страните са определили разпределение на печалбата от дейността на дружеството поравно. Следователно оспореният административен акт не е постановен при нарушения на материалния закон, които да обуславят липса на правно основание, пораждащо неговата нищожност. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,