Решение № 4003 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2009 г.

Решение № 4003 от 25.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5436/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на Софийска област против решение по адм. д. № 1067/2008 г. по описа на Административен съд София - област. Иска отмяна на решението с доводи за нарушения на процесуалните правила и незаконосъобразност. Решението е немотивирано. Отказът е издаден след изясняване на фактите в административното производство. Областният управител няма задължение да сезира служебно Централната комисия, както неправилно е приел съда. Представените писмени доказателства не установяват наличието на предпоставки за уважаване на искането за еднократна парична помощ по чл. 1 от ЗПГРРЛ. Централната комисия, която е била сезирана от Стоян Александров Стоянов, е отказала да отговори на искането на ответника, защото е препратила искането до областния управител. Това обаче е факт ирелевантен за законосъобразността на отказа. Ответната страна Стоян Александров Стоянов не е изразил становище. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Областният управител не е изпълнил задължението си служебно да сезира Централната комисия, а в случая липсват писмени доказателства относно вида, характера и продължителността на репресията. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да отмени отказа на областния управител за определяне на еднократно парично обезщетение на Стоян Александров Стоянов като син на починалия му баща Александър Стоянов Петров, първоинстанционният съд е приел, че административният орган е нарушил административнопроизводствените правила, защото не е изпълнил свое задължение по чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ и служебно не е поискал произнасяне от Централната комисия по чл. 4, ал. 3 от ЗПГРРЛ, с което бездействие е оставил административната преписка непопълнена с необходимите доказателства относно наличието на репресия. Решението е необосновано и незаконосъобразно. За да е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 3 от АПК трябва да има нарушение на вменено задължение по провеждане на административното производство, което да е съществено, т. е. да се е отразило на правилността на административния акт. Предвидено е с чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ областният управител служебно да иска произнасяне от централната комисия, но когато липсват писмени доказателства относно вида, характера или продължителността на репресията. В административното производство молителят е установил само момента, причината и мястото на смъртта на наследодателя си, като не е представил писмени доказателства относно репресията. Давани са му конкретни указания от областния управител с писмо изх. № 94-С-5/27.04.2006 г., изх. № 94-5 от 15.07.2008 г. да представи писмени доказателства относно репресията, които да бъдат издадени от посочени в указанията административни органи: Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП или Дирекция "Информационен архив към МВР". Указанията съответстват на чл. 3, ал. 3, б. "в" от Наредба за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ и са получени от жалбоподателя. Има само данни за поискани писмени доказателства от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП. С писма № 6430 II от 15.06.2006 г. и № 8511/4.10.2006 г. е отговорено, че в архива на затвора гр. София няма данни лицето Александър Стоянов Петров да е постъпвал в затворите на страната. Не са потърсени доказателства от Дирекция "Информация и архив" на МВР, в какъвто смисъл е указано на жалбоподателя, предвид първоначалното му твърдение в искането от 27.01.2006 г., че наследодателят е задържан от органите на МВР по обвинение, че е издал местонахождението на партизански отряд и след престой в затвора от година и осем месеца в гр. София е умрял с диагноза "туберкулоза". След като не са изпълнени указания по чл. 10, ал. 1 от ЗПГРРЛ и жалбоподателят не е поискал от Дирекция "Информация и архив" МВР писмени доказателства, не може да се направи извод, че относно вида, характера и продължителността на репресията няма писмени доказателства. За областния управител в случая не е налице служебно задължение по чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ да сезира комисията, защото не е установено по съответния ред липсата на писмени доказателства. Резултатът от процесуалното бездействие на заинтересованото лице не може да се тълкува на "липсата на писмени доказателства" по смисъла на закона. Твърдението, че липсват доказателства в производството по ЗПГРРЛ се установява с документи от компетентните органи по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата, конкретно посочени за отделните хипотези. В случая не е доказана липсата на писмени доказателства, поради което не може да се приеме, че областният управител не е изпълнил свое задължение по чл. 10, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Като е приел друго и отменил административния акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а по същество жалбата да се отхвърли като неоснователна. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,