Решение № 14979 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2020 г.

Решение № 14979 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1761/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ч., подадена чрез адв. М. Бочукова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 2438/13.11.2019 г. по адм. дело № 851/2019 г. на Административен съд- Б. (АС Б./ Бл) в частта, с която искът за обезщетение е отхвърлен за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 600 лева, за заплащането на адвокатско възнаграждение по н. а. х. д. № 2325/2018 г. по описа на Районен съд - Б., ведно със законната лихва върху нея, като неоснователен и недоказан. Касационният жалбоподател намира, че неправилно и необосновано съдът е приел за недоказано наличието на реално причинена вреда на ищеца за нуждите на ЗОДОВ. Изложил е съображения относно валидността и значението на Договора за правна защита и съдействие от 15.11.2018 г., като счита за неправилна оценката на съда на неговата материална доказателствена сила. Счита, че решаващият съд е допуснал нарушение при оценка на доказателствата, поради което е направил необосновани правни изводи. Моли за отмяна на решението на АС Б. в неговата отхвърлителна част и да бъде присъдено обезщетение в пълен размер от 820 лева. Претендира и разноски по делото. Касационният жалбоподател в писмено становище моли за отмяна на съдебното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът- Национална агенция за приходите (НАП) - град С. в писмения отговор, подаден чрез главен юрисконсулт Митева, оспорва касационната жалба, като неоснователна и излага доводи за правилността на атакуваното решение. Ответникът в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Василев, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението в обжалваната му част е валидно, обосновано и правилно. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по искова молба на М. Ч. от [населено място], против НАП, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. "К. А. Д. №.... Искът е бил предявен с правно основание чл. 1, ал. 1, вр. ал. 4 от ЗОДОВ, като ищцата претендирала да бъде осъден ответникът да й заплати, сумата от 600. 00 лв. /шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от нея адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по н. а. х. д. № 2325/2018 г. по описа на Районен съд – Б. и к. н. а. х. д. № 311/2019 г. по описа на Административен съд – Б. С обжалваното решение адм. съд е ОСЪДИЛ НАП - град С., да заплати на М. Ч. от [населено място], сумата от 300. 00 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по КНАХД № 311/2019 г. по описа на Административен съд– Б., с решението по което е отменено Наказателно постановление № 0230178/05.07.2017 г. на Зам. директора на ТД на НАП– С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2019 г., до окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛИЛ иска в останалата му част– за заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300. 00 лв. /триста лева/ по НАХД № 2325/2018 г. по описа на Районен съд– Б.. Наред с това е ОСЪДИЛ НАП да заплати на М. Ч. от [населено място] сумата от 100. 00 лв. /сто лева/, представляваща сторени разноски в производството, съобразно уважената и отхвърлената част от иска. Съдебният акт в неговата осъдителна част, с която е присъдена сума от 300 лв. не е обжалван, влязъл е в сила и съответно не предмет на настоящото касационно производство. За да приеме този резултат съдът е посочил, че с Наказателно постановление № 0230178/05.07.2017 г. на Зам. директора на ТД на НАП – С., на ищцата е било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500. 00 лв. /петстотин лева/, на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, за извършено административно нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, във връзка с чл. 118 от ЗДДС. Установил е, че с Решение № 2575/19.03.2019 г., постановено по н. а. х. д. № 2325/2018 г. по описа на РС Бл, съдът е изменил процесното НП, като е намалил размера на наложеното адм. наказание "Глоба" от 500. 00 лв. (петстотин лева) на 300. 00 лв. (триста лева). В резултат на касационно обжалване с Решение № 1470/05.07.2019 г. постановено по к. н. а. х. д. № 311/2019 г. АС Бл, е отменил обжалваното пред него решение на РС Бл, и е отменил изцяло НП № 0230178/05.07.2017 г. на Зам. директора на ТД на НАП - С.. Решаващият съд е установил, че по делото пред АС Бл М. Ч., е била представлявана от надлежно упълномощен процесуален представител– адвокат Маринов от АК Бл, който е участвал при разглеждане на делото. АС Б. е счел за доказано наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника на основание чл. 1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 300. 00 лв., представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по к. н. а. х. д. № 311/2019 г. по описа на АС – Бл, поради което и предявеният иск, в тази част, до този размер, е приел за основателен. За разлика от това, съдът е намерил, че разноски на ищцата за заплатено адвокатско възнаграждение не й се следват за производството по н. а. х. д. № 2325/2018 г. по описа на РС Бл, тъй като не са представени никакви доказателства, нито за договорен размер, нито за реално заплатено адвокатско възнаграждение. Приел е, че тази сума в размер на 300. 00 лв. не е заплатена до приключване на съдебното производство по обжалване на НП пред АС Бл, който е релевантния за настъпване на вредата момент, поради което в тази част, за тази сума е отхвърлил иска. Изложил е доводи, че искането за присъждане на законна лихва върху главницата на уважената част от иска се явява основателно, като същото следва да се уважи така, както е поискано в исковата молба, считано от 05.07.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. Настоящият съдебен състав намира решението за ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Правилно АСБл намира претенцията за присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. Налице са всички предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Определящо за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди е обстоятелството, че НП се издава от административен орган, представлява държавен властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Правилно решаващият съд счита, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Налице са преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. При отмяната на наказателните постановления като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В случая налице са договорни отношения между адвоката и клиента, които имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения юридически труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС и адм. съд. В пряка причинна връзка по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в производството по съдебно обжалване. Неоснователно е искането на касационния жалбоподател за увеличение на определеното обезщетение. Налице е обоснованост на решението в частта, с която е определен размерът на обезщетението. Правилно първоинстанционният съд, с оглед оказаната правна защита и съдействие, е приел наличие на завишен размер на претенцията. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на лицето за горницата над 300 лева до пълния размер на претенцията от 600 лева. Правилен е извода на съда, че само сумата от 300 лева, представлява обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на отменено със съдебно решение наказателно постановление. В тази връзка, съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Доказани са предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ само по отношение на претърпените от ищцата имуществени вреди в размер на 300. лв., представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по к. н. а. х. д. № 311/2019 г. на АС Бл (лист 10). По делото е доказано заплащане на адвокатско възнаграждение за 300 лева, тъй като за посочената сума в Договора за правна защита и съдействие от 13.06.2019 г. е отбелязано, че е платена в брой - чл. 36, ал. 2 от ЗА. Датата на извършеното плащане е по време на хода на делото пред адм. съд. С това е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правилно решаващият съд е приел искът в останалата част за неоснователен. Касационният жалбоподател е следвало да докаже договарянето и заплащането на разноските към момента на приключване на правния спор пред съответната съдебна инстанция, за която те се отнасят. Не е доказано плащането на сумата 300 лева по Договор за правна защита и съдействие от 15.11.18 г. за оказване на правна помощ по н. а. х. д. № 2325/2018 г. на Районен съд - Бл., тъй като не е доказана достоверна дата на договора и на извършеното плащане - чл. 181 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Фиксираната в обжалваното решение сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението на административния съд в обжалваната част е правилно и следва да остане в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател- Чанева разноски не се дължат. Неоснователно е направеното от ответника- НАП искане за присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, която регламентира възможността ищеца да заплати на ответника възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт, съгласно разпоредбата на § 6 от ПЗР на ЗОДОВ се прилага за предявените искови молби, подадени след влизането му в сила, като неприключилите до влизането в сила на този закон производствата се довършват от съдилищата, пред които са висящи, включително при последващо въззивно или касационно обжалване. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение