Решение № 8827 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 637/2019 г.

Решение № 8827 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 637/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Ю. Чалъмова и А. Чалъм, подадена чрез адвокат Т. Миланова, против Решение № 2419/20.11.2018 г., постановено по административно дело № 821/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № РД-17-268/8.03.2017 г. на Кмета на Район "Централен" - Пловдив, нареждаща премахване на незаконен строеж "Двуетажна жилищна сграда", построена в поземлен имот с идентификатор № 56784.520.679 по КККР на[населено място], с административен адрес [улица], [населено място]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи за несъответствие на оспорената заповед с целите на закона. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът – Кметът на Район "Централен" при Община Пловдив, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Пловдив е заповед, издадена от Кмета на Район "Централен" - Община Пловдив, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на строеж "Двуетажна жилищна сграда", находяща се в поземлен имот с идентификатор № 56784.520.679 по КККР на[населено място], квалифицирана като незаконен по смисъла на 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ – изграден без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. Релевантните за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа, не са били опровергани от страна на жалбоподателите в хода на съдебното производство. Правилно съдът е ценил заключението по съдебно-техническата експертиза, което е установило, че сградата е застроена свързано от всички страни и поради това не отговоря на изискванията за отстояния между нискоетажни жилищни сгради, разписани в Наредба № 5/1995 г. за правила и норми по териториално и селищно устройство. С оглед на разположението му, процесният строеж не съответства и на правилата и нормите, регламентирани в сега действащата Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съдържащи се в раздел II, както и на чл. 113 и чл. 114 от същата. При така установеното несъответствие на сградата с правилата и нормативите, действали както по време на извършването й /1993 г. – 1995 г. /, така и по сега действащите, правилно съдът е изключил приложението на § 16, ал. 2 ПР ЗУТ. По делото не е установена и третата предпоставка, за да се квалифицира строежът като търпим по смисъла на тази разпоредба, а именно да е деклариран от собствениците му пред одобряващите органи като незаконен в срок до 31 декември 1998 г. Съдът е изложил подробни мотиви за съответствие на оспорената заповед с принципът за съразмерност, съдържащ се в чл. 6 АПК, както и с чл. 8 ЕКЗПЧОС, които мотиви напълно се споделят от настоящата съдебна инстанция. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,