Решение № 4485 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2017 г.

Решение № 4485 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. П., в качеството си на управител на "Н. 32" ЕООД, гр. Б., ЕИК *********, срещу Решение № 68 от 18.01.2017 г., постановено по адм. дело № 652/2016 г. по описа на Административен съд Б. с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост и наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответната страна - Национална агенция по приходите, гр. С. чрез процесуалния си представител юрк. Раева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на I и II колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. По същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил иска на "Н. 32" ЕООД, гр. Б. против Национална агенция по приходите, гр. С. за присъждане на имуществени вреди в общ размер на 640 лева, представляващи заплатеното възнаграждение на адвокат при обжалване на Наказателно постановление № 054217 от 6.06.2013 г. на зам. директора на ТД на НАП - С.. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № 054217 от 6.06.2013 г. на зам. директора на ТД на НАП - С., за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000, 00 лв. С Решение № 754 от 4.04.2014 г., постановено по НАХД № 809/2013 г. Районен съд Сандански е отменил акта като незаконосъобразен. С Решение № 1242 от 9.07.2014 г., постановено по КНАХД № 446/2014 г. на Административен съд Б. решението на районния съд е оставено в сила. Установено е още, че в производствата по горепосочените дела, дружеството е представлявано от адвокат, като за осъщественото процесуално представителство пред РС Сандански е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие (л. 14), сключен с адв. Харамлийска, от който е видно, че е договорено възнаграждение в размер на 240. 00 лева, платими до 30.10.2013 г., без да са представени доказателства за заплащането му. При разглеждането на спора пред АС Б. по КНАХД № 446/2014 г. дружеството е представлявано от адв. Харамлийска, без да е налице друго упълномощаване, респ. заплащане на възнаграждение за явяването пред касационната инстанция. Това обстоятелство е отразено и в протокола от открито съдебно заседание, проведено на 13.06.2014 г. (л. 18). По делото пред АС, с исковата молба, е представено незаверено ксерокс копие от договор за правна защита и съдействие, но същият липсва в оригинал в кориците на КНАХД № 446/2014 г. по описа на АС Б.. При тази фактическа установеност административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника и е отхвърлил иска. Решението е валидно и допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на комулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Безспорно е установено, че е налице отменен, с влязло в сила съдебно решение, акт - издаден при упражняване на санкционираща административна дейност от административния орган - наказателно постановление, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е доказано от ищеца обаче да е настъпила за него реално вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство в съдебното производство по обжалване на отменения акт. За осъщественото процесуално представителство пред РС-Сандански е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., но не са представени доказателства същото да е реално заплатено. Ищецът не е доказал да е заплатил и адвокатско възнаграждение за явяването на процесуалния му представител и пред АС-Б., доколкото в протокола на съдебното заседание е отразено, че упълномощаването е от първата инстанция. Представеното с исковата молба незаверено ксерокс-копие на договор за правна защита и съдействие (л. 4 и л. 5) не представлява годно доказателство, установяващо по безспорен начин заплащане на възнаграждение, респ. настъпила имуществена вреда, респ. право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, следва да установи по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти, което в случая не е направено. По изложените съображения предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ правилно е преценен като изцяло неоснователен. Обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника не следва да бъде уважена. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение