Решение № 15400 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2018 г.

Решение № 15400 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на С. Василев от [населено място] против решение № 47/18.05.2018 г., постановено по адм. д. № 44/2018 г. по описа на Административен съд - Видин, с което съдът е отхвърлил жалбата на Василев срещу отказ рег. № 1786 з-323/18.09.2017 г. на началника на РУ - Видин при ОДМВР - Видин за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебния акт. Ответникът началникът на РУ- Видин при ОДМВР - Видин изразява становище за неоснователност на касационната. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е установил, че оспореният административен акт е издаден в производство, инициирано от С. Василев със заявление от 16.08.2017 г. за издаване на разрешение съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Към заявлението са били приложени всички документи, изисквани съответно по раздел трети, глава четвърта от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. В хода на проверката не са установени данни и доказателства за съществуваща заплаха за живота, здравето, имуществото както на него, така и на неговото семейство и близки, налагащи необходимостта за притежаване на огнестрелно оръжие. Въз основа на тези факти, неоспорени и необорени в съдебното производство по съответния ред, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че постановеният отказ е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Въз основа на това съдът е достигнал до обоснован извод за неоснователност на оспорването, поради което го е отхвърлил. Решението е правилно. Съответен на закона е първоинстанционният извод, че съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение. Доказателствената тежест за наличието на някоя от предвидените от законодателя причини е на оспорващия. Законодателят е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на молителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. Въз основа на събраните материали по преписката съдът правилно е счел, че те не сочат на потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и сигурността на жалбоподателя. Изложените в касационната жалба и поддържани пред първоинстанционния съд доводи във връзка с посегателства срещу Василев в качеството му на физическо лице не са доказани нито в административното, нито в първоинстанционното производство. Не са доказани и твърденията за връзка между лицето и търговския имот, по отношение на който е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК. За да може да получи исканото разрешително, касаторът е следвало да докаже наличието на някоя от визираните в нормата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ предпоставки. Съдът правилно е приел, че не е доказана обоснованата необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Изводите на първоинстанционния съд са съответни на закона и се споделят от настоящата инстанция. Ето защо, като е приел за законосъобразно волеизявлението на административния орган по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт. По изложените съображения решението на Административния съд - Видин следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за заплащане на разноски за защита от юрисконсулт, претенцията е доказана по основание. По делото е приложен писмен отговор на касационната жалба и пълномощно. На основание чл. 143, ал. 4 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на Областна дирекция на МВР - Видин следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер на 50 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд