Решение № 72 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2022 г.

Решение № 72 от 5.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3056/2022 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Т С Слава" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Карлово, [жк], [улица], чрез адв. И. Йовчев, против Решение № 137/26.01.2022 г., постановено по адм. д. № 1450/2021 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001620004122-091-001/26.02.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение № 252/28.04.2021 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП, по отношение на непризнат данъчен кредит в общ размер на 6 597, 47 лв. – главница и лихви за просрочие в размер на 2 315, 51 лв. и допълнително установени задължения за корпоративен данък за периода 2014 - 2019 г. в общ размер на 4 370 лв. – главница и лихви за просрочие в размер на 1 636, 69 лв., при който резултат жалбоподателят е осъден да заплати на приходната администрация разноски по делото в размер на 978 лв. От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на решението на административния съд като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно непризнатите разходи за гориво с РА и поддържа, че представените пътните книжки на автомобилите е следвало да бъдат кредитирани при преценка на фактите. Според съображенията, съответните документи са представени от жалбоподателя с възражението срещу РД поради пропуск от негова страна до този момент. Твърди се, че корекциите по ЗДДС и ЗКПО са извършени от ревизиращия екип незаконосъобразно единствено по справки-декларации за ДДС. Отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново по същество, с което РА да бъде отменен. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Попова-Шутилова, оспорва касационната жалба по аргументи, изложени в писмена защита и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 978 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пловдив е бил РА № Р-16001620004122-091-001/26.02.2021 г., издаден от Т. Петкова - началник сектор в ТД на НАП Пловдив, възложил ревизията и П. Д. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 252/28.04.2021 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на непризнат данъчен кредит в размер на 6 597, 47 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 315, 51 лв. и допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2014 г. в размер на 1 017, 42 лв. и лихви в размер на 610, 40 лв., за 2015 г. в размер на 365, 45 лв. и лихви в размер на 182, 04 лв., за 2016 г. в размер на 803, ЗЗ лв. и лихви в размер на 318, 68 лв., за 2017 г. в размер на 677, 08 лв. и лихви в размер на 199, 94 лв., за 2018 г. в размер на 1 029, 03 лв. и лихви в размер на 199, 53 лв. и за 2019 г. в размер на 478, 44 лв. и лихви в размер на 126, 10 лв. От фактическа страна административният съд е констатирал, че процесното ревизионно производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001620004122-020-001/9.07.2020 г., изменена със заповеди за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) № Р-16001620004122-020-002/12.10.2020 г. и № Р-16001620004122-020-003/11.11.2020 г. Предметът на ревизията обхваща установяване на задължения за корпоративен данък за периода 1.01.2014- 31.12.2019 г. и ДДС за периода 1.12.2014- 31.12.2019 г. Изводите и предложенията за установяване на органите по приходите са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-16001620004122-092-001/29.12.2020 г., издаден от определения със заповедите за възлагане ревизиращ екип. Въз основа на него е издаден процесният РА, който е обжалван и потвърден от горестоящия административен орган с Решение № 252/28.04.2021 г. След проверка на валидността на процесния РА в обжалваното съдебно решение е прието, че същият е издаден от компетентен орган по приходите и в предвидения срок по чл. 119, ал. 2 ДОПК като извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на производството са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. По приложението на материалния закон съдът е изследвал предпоставките за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС и дали стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В частта по ЗКПО решаващият съд е концентрирал правния спор съответно до това дали разходите за гориво по доставките, за които не е признат данъчен кредит, правилно не са признати и за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. За да отхвърли жалбата съдът е разгледал доказателствения материал и констатациите от назначената по искане по жалбоподателя и приета без оспорване от страните ССЕ по делото. В резултат от това в решението е направен изводът, че с РА правилно и обосновано е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като нито събраните в ревизионното производство доказателства, нито представените с възражението срещу ревизионния доклад пътни листове, пътни книжки, фактури и заключението на вещото лице, оборват констатацията на органите по приходите. В тази връзка е отбелязано, че част от горивото, закупено през ревизираните години е заприходено като материален актив, но от данните не се установява да е било използвано за целите на извършените от дружеството облагаеми доставки. Дори да бъдат взети предвид представените впоследствие документи от ревизираното лице, не всички изминати километри от автомобилите могат да се обвържат с дейността на дружеството и това се потвърждава напълно от заключението на ССЕ. Решаващият съд е изложил мотиви, че действително в РД органите по приходите не са разгледали поотделно всяка една от фактурите, по които е отказан данъчен кредит, но възприетият подход е законосъобразен предвид факта, че се касае за 717 фактури. Същите са изчерпателно изброени в приложение № 5 към РД като в отделни графи са посочени размерите на данъчната основа, ДДС с право на данъчен кредит и непризнат данъчен кредит. Обжалваното решение на Административен съд – Пловдив е валидно, допустимо и правилно. Установените от първоинстанционния съд факти са основани на доказателствата по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е приложил правилно материалния закон, за което на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. Заявените оплаквания в касационната жалба не се установяват при извършената проверка на доказателствения материал по делото. Последните са насочени изцяло срещу изводите на съда относно невъзможността да бъде извършена надеждна съпоставка между количеството заприходено и изписано гориво от "Т С Слава" ЕООД през ревизираните периоди и представените разходооправдателни документи. Съдът правилно е отделил безспорните въпроси по делото и е направил обосновано заключение за правилност на констатацията на органите по приходите, че посочената в РА част от отчетеното гориво не е използвано във връзка с осъществяваната икономическа дейност от дружеството. Съвкупната преценка на събраните доказателства потвърждава извода на съда, че жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване на всички релевантни факти в подкрепа на защитната си позиция. По делото не е спорно, че основната стопанска дейност на "Т С Слава" ЕООД през ревизираните периоди е производство и продажба на градинска мебел като за транспортни цели са били използвани два броя собствени товарни МПС "Мерцедес", модел "Спринтер" с рег. № [рег. номер] и "Мерцедес", модел "310 D" с рег. № [рег. номер]. Утвърдената разходна норма за посочените МПС е 10, 5 л. /100 км. Фактурите за закупено гориво произхождат от "Петрол" АД, "Лукойл България" ЕООД, "ОМВ България" ООД, "Бенд ойл" ООД, "Евгений ойл" ЕООД, "Промо газ" ЕООД, "Щерев ойл груп" ЕООД, "Трю сълюшън корпорейшън" ЕООД "Шел България" ЕАД, "Мел ойл" ЕООД, "Карелия 2011" ЕООД и други юридически лица, а реалността на доставките не се оспорва. При това положение съдът правилно е отбелязал, че дори да бъдат сумирани изминатите километри по пътни листове и пътни книжки за 2014 г., не може да се обоснове количеството изписано гориво за същия период. Мотивите в тази част следва да се допълнят с оглед констатациите по т. 2 от ССЕ, видно от които не всички курсове на превозните средства могат да бъдат обвързани с търговската дейност на дружеството дори при възприемане на касационната теза за издаване на някои фактури за всички закупени стоки на месечна база. В много от случаите липсва връзка с фактура през два поредни месеца и през следващите периоди 2015- 2019 г. В случая доказателствената сила на представените с възражението срещу РД пътни книжки и отразените в тях данни е разколебана след съвкупната оценка на документите. В тази насока е основателно възражението на касационния ответник, че несъответствията при сравнение на представените от жалбоподателя документи и данните за изминати километри, предоставени от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и данните от ИС на Агенция "Митници" опровергават напълно защитната теза на ревизираното лице. С оглед на изложеното и в съответствие с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 180 ГПК, съдът обосновано е изложил мотиви, че липсата на съществени реквизити индикира за съставяне на вътрешни документи единствено за целите на обжалването. Всички налични пътни документи са били изискани по надлежен ред от органите по приходите в хода на проверка, предхождаща образуването на ревизионното производство. Тъй като използването на автомобилите за стопанската дейност на дружеството е положителен факт, от който ревизираният извлича благоприятни за себе си правни последици, негова е доказателствената тежест за установяването му. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на решаващия съд, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС за ревизираното дружество не е налице правото на приспадане на данъчен кредит за процесните доставки. Решенето е правилно и в частта, касаеща изводите на съда по ЗКПО. На основание чл. 26, т. 1 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. В този обхват са всякакви разходи, които не са присъщи за стопанската дейност или потенциално не биха създали доход за дейността на данъчно задълженото лице, като разходи за материали, услуги и стоки, чието предназначение е за лични цели и/или актив, който не се ползва в дейността, вкл. се ползва от съдружник, собственик, управител или неговото семейство или др. лица в тази насока. В мотивите съдът е съобразил, че данъчното третиране на разходите по реда на ЗКПО е в зависимост от документалното им доказване и с оглед необходимостта от извършването им за реализиране целите и предмета на дейност на предприятието. За да бъдат признати разходите за експлоатация на превозно средство е необходимо доказване на реалното им ползване за дейността на дружеството и съгласно приложимия счетоводен стандарт СС № 2 - Отчитане на стоково-материалните запаси. Счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива, тъй като разходът за материални запаси е пряко свързан с правилното установяване на данъчния финансов резултат по реда на ЗКПО. Основни счетоводни принципи съгласно чл. 3, ал. 3 Закона за счетоводството са текущо отчитане и документалната обоснованост на стопанските операции, отнесени в конкретиката на казуса към видовете документи за отчитане на експлоатационни разходи. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че преценката на органите по приходите в това отношение не е произволна, тъй като в хода на ревизията е извършен подробен анализ на фактическата обстановка и счетоводството на ревизираното лице. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното решение за правилно. Същото следва да се остави в сила, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, бъде направено препращане към останалата част от мотивите на решаващия съд, които се споделят като издържани от фактическа и правна страна. При този изход на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, на ответника - Националната агенция за приходите (по арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК), следва да се присъдят претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 978 лв., съгласно Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,