Решение № 13124 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2012 г.

Решение № 13124 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7281/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е касационна жалба на Никола Димитров Иванов, от гр. Шабла, срещу решение № 85/30.03.2012 г. по адм. д. № 612/2011 г. на Административен съд Добрич. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира отмяната му и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба - началникът на РДНСК - Североизточен район не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № ДК-02-СИР-161/18.07.2011 г. на ответника, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "едноетажна постройка № 15", находящ се в поземлен имот 83017.506.399 по кадастралната карта на гр. Шабла, понастоящем УПИ VI-109, в квартал 1 по подробния устройствен план на къмпинг "Добруджа", гр. Шабла като построен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че се касае за държавен горски фонд, както и че по новия действащ и явяващ се първи застроителен и регулационен план сградата не се предвижда за запазване, поради което е недопустима по плана за застрояване. Така постановеното решение е неправилно поради противоречието му с материалния закон: В случая са налице предпоставките за приложението на разпоредбата на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ при следните съображения: Касае се за строеж, извършен преди 1986 г., видно от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност. По действащия план от 2004 г. имотът попада в посочения УПИ, като изграденото се вмества по действащия ПУП в предвидените външни линии за застрояване. Поради това се касае за търпим строеж, тъй като материалноправните изисквания на § 16 ПЗРЗУТ се удовлетворяват от обстоятелството, че действащият ПЗ предвижда застрояване в общи, очертани външно линии на застрояване. Сред изискванията на § 16, ал. 1 ПЗРЗУТ не е собствеността върху земята, нито пък изискването да запазването на строежа. По принцип запазването на сграда е допустимо за законно построен строеж, докато настоящата претенция е, че строежът е търпим. За това е достатъчно строеж като процесния да е допустим по действащия застроителния план. Това условие е налице, тъй като този застроителен план не предвижда конкретни сгради, а е разработен с пунктирни ограничителни линии и плътни задължителни линии на застрояване. След като не предвижда конкретни сгради, то заварената сграда е допустима по този нов план. Ето защо процесният строеж е търпим и като такъв не подлежи на премахване като незаконен. Премахването би настъпило като последица от възникването на инвестиционна инициатива за предвидено ново застрояване съобразно застроителния план, засягащо тази заварена сграда. С оглед изхода на спора на касатора ще следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лв., представляващи възнаграждение за един адвокат съобразно представеното по делото пълномощно и липсата на представен опис за други, сторени разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение