Решение № 13967 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2015 г.

Решение № 13967 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11099/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "С. Б." ООД гр. П., подадена чрез процесуалните му представители адв. П. М. и адв. А. М., срещу решение № 8438/08.07.2015 г. постановено по адм. дело № 9854/2013 г. по описа на Върховния административен съд. В жалбата се поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, мотивирани в жалбата. По наведените пороци на решението се претендира отмяната му и решаване на спора по същество, претендира се присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита на конкуренцията /КЗК/, редовно призована, не взема становище по жалбата. Ответникът по касационната жалба ЕТ "К. - ДПИ - Д. И." с. И.", Община С., чрез процесуалния си представител адвокат П. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е допустима. Производството по делото пред тричленния състав е образувано по жалбата на "С. Б." ООД, гр. П., срещу решение № 1165/10.10.2012 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ по преписка № КЗК-395/2011 г., с което е установено, че не е извършено нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК от страна на ЕТ "К. - ДПИ - Д. И.", със седалище и адрес на управление с. И.", Община С., Област С. С обжалваното съдебно решение жалбата е отхвърлена, като е приета законосъобразност на оспорения акт. Въз основа на доказателствата по делото, тези от административната преписка и събраните в хода на производството пред съда, включително заключения на експертизи, изготвени от вещи лица патентни специалисти, тричленният състав е приел, че не е налице нарушение по чл. 35, ал. 1 от ЗЗК, тъй като не са установени всички елементи на състава, обуславящи го. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е материално законосъобразно, обосновано, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Фактите по делото са надлежно установени от първоинстанционния съд и въз основа на тях, той е достигнал до верни правни изводи. Правото на участие на касатора в производството по делото по никакъв начин не е препятствано. Пръвоинстанционният съд е изпълнил указанията, дадени от касационната инстанция, при връщане на делото за ново разглеждане, а в мотивите си е дал обоснован и единствено възможен отговор за липса на елемент от състава на нарушението, основан на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от ЗЗК се забранява имитацията, чрез предлагането на стоки и услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата. Обосновано е прието от първоинстанционният съд, че ако и да е налице предлагане на изделия от "С. Б." ООД и ЕТ "К. - ДПИ - Д. И." на идентичен продуктов и географски пазар, то не се установява цялостното визуално оформление на предлаганият от ЕТ "К. - ДПИ - Д. И." продукт, апарат за пробиване на нос, с поставена в него обица, да цели възползване от известността на продукт, предлаган от касатора в настоящото производство, а оттам и интересите на последния да са засегнати по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Несъстоятелно е твърдяното в жалбата, основано на експертните заключения по делото, че приликите в изделията, предлагани на пазара от касационния жалбоподател и ЕТ "К.- ДПИ - Д. И. не произтичат от технологичното и функционалното им предназначение. Експертните заключения се обосновани на извършено външно сравнение, като е прието еднакво функционално значение, но при външни различия, произтичащи от начина на изработка. Сходството между двата продукта несъмнено е налице, но това сходство в случая не може да бъде преценявано извън предназначението на изделията и най-вече, цялостният визуален ефект при предлагането им на пазара, която преценка се следва от потребителите, към които продукта е насочен. Всъщност, както в производството пред първоинстанционният съд, така и в касационната жалба се извежда като основно, съществено обстоятелство идентичност на дизайна на изделията, при притежаван и регистриран от касатора дизайн по Закона за промишления дизайн, на предлагания от него продукт. Защита на промишления дизайн не се следва по ЗЗК, а при реда и условията визирани в Закона за промишления дизайн. Както правилно е прието в обжалваното решение, предлаганите на пазара изделия, с оглед начина им на използване, задължително опаковани, с оглед стерилността им, по никакъв начин не могат да бъдат възприети, като един и същи продукт. Съответно у потребителя не би могло да възникне заблуждение относно белезите, визирани в чл. 35, ал. 1 от ЗЗК. Твърдяното в жалбата, че опаковката не може да послужи като отличителен белег на двете изделия, при налично сходство между тях, което сходство се явявало водещо при общото впечатление от изделията, не може да бъде споделено. Цялостната визия на всяко от тях съдържа съществени, значителни отлики, при което е невъзможно да възникне заблуждение относно кой е производител. Неоснователно се твърди в жалбата също, че първоинстанционният съд не е определил правилно кръга на потребителите на изделията апарат за пробиване на нос, с поставена в него обица. Установено е по делото рекламиране само сред и разпространяване единствено до специалистите, поставящи ги, следователно последваща им реализация, използването им, зависи само от тях. Предлагането на крайния потребител, лицето, на което ще бъде поставена обицата, е опосредено от волята на професионалистите, като по делото не се твърди, а не се и доказва предлагане на и потребление от лица, които не са от кръга специалисти, към които изделието е насочено. Тричленният състав е извел правилният извод, че този кръг потребители, към който са насочени продуктите, не биха могли да бъдат заблудени, при установеното пълно различие на опаковките, върху които ясно и точно, с различно цветово и езиково обозначение е индивидуализиран всеки един от предлаганите продукти. Констатация в обратен смисъл не следва от изслушаните свидетелски показания, както се твърди в жалбата, тъй като същите са дадени от лице, на което не е предлагано и което не е ползвало изделието на едноличния търговец. Поради това неоснователно се явява оплакването на касатора, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е взел предвид показанията на свидетеля по делото, последните не рефлектират върху правилността на обжалваното решение. Не е налице и твърдяната неправилност на обжалваното решение, при оспорване на приетото в него, че само по отношение на изделие "наложено на пазара" може да се осъществи нелоялна конкуренция, под формата на "имитация", по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Несъмнено целта на имитацията е възползване от известността на изделие на определен производител, наложено на пазара или такова, което поради обвързване на предлагането именно и само от този производител би довело до въвеждане в заблуждение потребителя. Такава известност на производителя, нито налагане трайно на продукта на пазара не са установени по делото. Ако и да е налице сходство на изделията, подлежащи на употреба, то предлагането им, задължително в опакован вид, недопускащ заблуждение, начинът и кръгът на разпространяване, основават правилност на извода на тричленния състав за липсата на имитация по смисъла на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. При липсата на данни за въвеждане на потребителите в заблуждение и реално невъзможността в случая за въвеждане в такова, произтичащо от недобросъвестни действия на ЕТ "К.- ДПИ - Д. И.", правилно е прието в обжалваното решение, че не е осъществено нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, приема, че не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение на тричленния състав, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника ЕТ "К. - ДПИ - Д. И." следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева по договор за правна помощ от 29.10.2015 г. Реалното им заплащане се установява от представен фактура № 0000000215 от 30.10.2015 г. и извлечение по разплащателна сметка № 98 от 02.11.2015 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,