Решение № 13041 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2009 г.

Решение № 13041 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10222/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на Валентин Богданов Костадинов в качеството му на ЕТ "Валентин Костадинов-Пингаров" чрез адв. Анастасия Гебова за отмяна на влязло в сила решение № 8331/27.09.2005 г., постановено по адм. дело № 579/2005 г. по описа на Върховния административен съд, I отделение, с което е оставено в сила решение № 573/2.11.2004 г. по адм. дело № 264/2003 г. на Благоевградския окръжен съд. Молбата за отмяна е на основание чл. 239, т. 1 АПК поради представяне на оправдателна присъда № 353/18.09.2006 г. на БОС по н. об. х. д. № 47/2005 г. Молителят твърди, че с оправдателната присъда, която представя е оправдан по обвинение по чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 26, чл. 20, т. 3 НК, като счита, че с нея не се доказва отклоняване на стоката от митнически надзор. Подробни съображения са развити в молбата за отмяна. Ответникът по молбата за отмяна- митница - Кулата, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Ответникът Регионална митническа дирекция - гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Заинтересованата страна "Макс Комерс" ЕООД, редовно призована при условията на чл. 50 не е изпратил свой представител и не е взела становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че молбата е подадена в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустима, тъй като няма данни към кой момент молителят е узнал за влизане в сила на оправдателната присъда, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Посоченото в молбата правно основание на чл. 239, т. 1 АПК изисква новите обстоятелства или новите писмени доказателства да са от съществено значение за делото и при решаването му те да не са могли да бъдат известни на страната. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК влязлата в сила присъда, каквато е процесната, е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието. От това следва изводът, че влязлата в сила присъда няма пречка да бъде ново обстоятелство или ново писмено доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. В процесния случай обаче, не е налице тъждественост между установеното с административния акт, обжалван пред първоинстанционния съд и предмета на деянието по наказателното дело. С ППСПДВ № 10/31.01.2003 г. молителят е бил задължен да заплати митни сборове за вносни митнически задължения. Предметът по това постановление е различен с деянието, за което е водено наказателното производство - за удостоверяване на неверни обстоятелства от негови служители при оформяне на документите. По ЗМ молителят има качеството на отговорно лице като гарантиращ субект, който носи солидарна отговорност заедно с превозвача, поради което с административния акт и впоследствие със съдебното решение на първоинстанционния съд е прието, че във връзка с изпълняваната от едноличния търговец (молителят) търговска дейност е бил задължен за заплащане на митни сборове, което е безспорно установено. С оглед изложеното по-горе, налага се изводът, че влязлата в сила оправдателна присъда няма качеството на ново обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като с нея не се променят определените публични държавни вземания, с които молителят като гарант и превозвача на стоките са задължени с посочени вземания съгласно разпоредбите на ЗМ и ППЗМ. Затова искането за отмяна е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,