Решение № 12157 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2103/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (ИА ГИТ), действаща чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Вутов, срещу решение 7667/07.12.2023 г. по адм. дело 2922/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е: 1) отменено постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 02.03.2023 г., издадено от главен инспектор в отдел МАНИД при дирекция ПОИД към ИА ГИТ по отношение на доктор Ц. Г. В., по жалба вх. 10750/17.03.2023 г. на МЦ Репродуктивно здраве ООД - София; 2) осъдена Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда да заплати на Медицински център Репродуктивно здраве ООД - София, сумата от 50 лв. разноски по делото. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът иска неговата отмяна, както и да се потвърди процесното постановление. Претендира и присъждане на деловодните разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Медицински център Репродуктивно здраве ООД, действащ чрез пълномощника адвокат М. Тал и процесуалния представител адвокат Димитров, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на първоинстанционния съд да се остави в сила като правилно. Другият касационен ответник Ц. Г. В., редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното с нея решение. Предлага съдебното решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отхвърли оспорването срещу атакувания пред първата инстанция административен акт. Върховният административен съд (ВАС), шесто (VІ) отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. То е валидно и допустимо, но е неправилно, като страда от визираните от касатора пороци, които са основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК за неговата отмяна. С процесното постановление, законосъобразността на което е била предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ, на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е обявено съществуването на трудово правоотношение на Медицински център Репродуктивно здраве ООД с д-р Ц. Г. В., считано от 05.01.2022 г., и на основание чл. 405а, ал. 4 от КТ е предписано на работодателя да предложи сключване на трудов договор с лицето, считано от същата дата, в срок до 10.03.2023 г. За да приеме сезиралата го жалба от Медицински център Репродуктивно здраве ООД за основателна, а оспореното с нея постановление за обявяване на трудово правоотношение за незаконосъобразно, Административен съд София-град е обосновал теза, че ако и то да е издадено от компетентен орган и в съответната форма, същото е материално и процесуално незаконосъобразно. Съдът е посочил, че в нарушение на чл. 34 от АПК правото на защита на проверяваното лице не е обезпечено, защото не му е дадена възможност да се запознае с констатациите от четирите проверки, да депозира възражения и доказателства и да направи доказателствени искания. Приел е, че постановлението е издадено при неизяснени относими факти в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Изложил е съображения, че след като д-р Ц. В. има трудов договор за пълно работно време с трето лице, е невъзможно за същия период докторът да има и втори трудов договор с Медицински център Репродуктивно здраве ООД, а между тях има гражданско правоотношение. Решаващите изводи на първоинстанционния съд са необосновани и в противоречие с приложимия материален закон. Правото на защита на проверяваното дружество не е било накърнено, защото още с призовката по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която са изискани и релевантните документи, Медицински център Репродуктивно здраве ООД е бил уведомен за откритото административно производство и на него е предоставена възможност да се запознае със събраните доказателства и да изрази становище. Всички събрани доказателства от административния орган са представени от лечебното заведение и не са събирани доказателства от трети лица. Не се споделят доводите на АССГ, че в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, а административният акт е издаден при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК и в нарушение на материалния закон. Касационната инстанция намира, че контролните органи са събрали всички относими към фактите доказателства, изяснили са всички релевантни по случая обстоятелства, и въз основа на същите са приложили правилно относимите материалноправни разпоредби. Правото на контролните органи на инспекцията по труда, регламентирано в разпоредбите на чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 от КТ, да обяви с постановление съществуване на трудово правоотношение, когато се установи предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, и да предпише на работодателя да предложи на работника сключване на трудов договор, в случая е налице. Изобилстват доказателства по делото, че процесното постановление е издадено при наличие на всички белези на реално възникнало трудово правоотношение, ако и сключеният между дружеството и лекаря договор да не е наименован трудов. Категорично е установено изпълнението на трудови задължения от страна на д-р В.: работно място медицински кабинет с необходимото оборудване, предоставени от дружеството, работно време в рамките на работното време на възложителя, престиране на работната сила в изпълнение на дейността на Медицински център Репродуктивно здраве ООД по здравноосигурителния пакет Специализирана извънболнична медицинска помощ акушер-гинекологични прегледи и консултации, работен режим - труд, полаган периодично, съобразно създадената от лечебното заведение организация, ежемесечно заплащане на положения труд, контролни функции (в това число и разпоредителни) на работодателя безпротиворечива индиция за субординация. Въпреки сключения между медицинския център и лекаря граждански договор за извършване на прегледи и консултации, всъщност се касае за възникнало трудово правоотношение, понеже трудовите функции на д-р В. са се осъществявали многократно и се заключавали в извършване на едни и същи задължения, като той е следвало да преглежда пациентки по предварително записани от възложителя часове, и в зависимост от броя и вида на записаните прегледи му се дължат възнаграждения във фиксиран размер за всеки преглед (платими на определена периодичност), а работата се е извършвала в работно време на възложителя при спазване на неговия вътрешен ред и с ползване на неговата материална база, апаратура, организация и условия на труд. С оглед изложеното съдът материално незаконосъобразно и необосновано не е приел за доказана констатацията в постановлението, че в обект на дружеството Ц. Г. В. изпълнява трудови функции на длъжност в областта на специалност Акушерство и гинекология с определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в нарушение на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда. При така установеното напълно ирелевантно е дали д-р В. е имал и друго трудово правоотношение с трето за делото лице - Специализирана акушеро-гинекологична болница д-р Щерев ЕООД, и каква е наличната информация в Националната агенция за приходите за извършени плащания от медицинския център към д-р В. по сключения между тях договор, и съответно за получени възнаграждения от лекаря, защото изясняването на тези въпроси стои извън предметните предели на спора. За пълнота следва да се отбележи, че при анализа на надлежно събраните доказателства във връзка с приложимата нормативна уредба решаващият съдебен състав е стигнал до правилен краен правен извод, че постановлението е издадено от компетентен орган и в необходимата форма. На базата на това като е приел, че с акта по чл. 405а от КТ компетентният административен орган не е квалифицирал правилно съществуващите правоотношения като трудови и законосъобразно е предписал сключването на трудов договор, първоинстанционният съд е постановил решението си в несъответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба. Това налага извод за неправилност на проверявания съдебен акт, който при установеното наличие на касационни основания следва да бъде отменен. По делото са налице достатъчно доказателства, събрани по надлежния ред, които установяват релевантните за спора факти и обстоятелства, поради което фактическата обстановка по случая е изяснена. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира, че следва да отмени първоинстанционното решение и вместо него да отхвърли жалбата срещу постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от контролен орган на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. В същия смисъл са постановените по спорове между същите страни, касаещи идентични казуси, решения по адм. дела 9334/2023 г., 11844/2023 г. и 11977/2023 г., всички на ВАС, VІ отд. При този изход на спора по главните касаторови искания следва да бъде удовлетворена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за заплащане на държавна такса по касационното оспорване, и на възнаграждение за осъществената защита на органа от юрисконсулт в производството пред двете съдебни инстанции, поради което дружеството ответник по касация следва да бъде осъдено да заплати на ИА ГИТ общо сумата от 270 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лв., по 100 лв. за всяка от инстанциите, и платена държавна такса за образуване на касационното производство в размер на 70 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,