Решение № 353 от 20.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1170/2013 г.

Решение № 353 от 20.09.2013 г. на ВКС по н. д. № 1170/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на Н. С. - прокурор при Апелативна прокуратура - София, против решение № 475/12 от 26.02.2013 г. по внохд № 1091/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, осми състав. В протеста се сочи, че решението, с което е потвърдена оправдателна присъда на първоинстанционния съд, е незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Изтъква се, че съдът е пренебрегнал част от гласните доказателства, а друга част е изтълкувал превратно. В заключение се поддържа искане за отмяна на решението поради касационните основания на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и ново разглеждане на делото от въззивния съд. В съдебното заседание пред касационната инстанция участващият прокурор от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на подсъдимия пледира срещу доводите на прокурора. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди съображенията на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Софийският градски съд с присъда № 243 от 20.09.2012 г. по нохд № 107/2012 г. признал Д. С. К. за невинен в това, че на 15.04.2011 г. около 21.40 часа в [населено място] държал без разрешително високорисково наркотично вещество - амфетамин с общо тегло 40,21 грама на стойност 1 206,30 лева със съдържание на активния компонент 6%, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 1, пр. 4, алт. 1 от НК. Софийският апелативен съд с решение № 475/12 от 26.02.2013 г. по внохд № 1091/12 г. потвърдил първоинстанционната присъда. Протестът срещу така постановения въззивен акт е неоснователен поради следното: Извършената от въззивния съд самостоятелна проверка на събрания доказателствен материал се отличава със задълбоченост и прецизност, които изключват отправените от прокуратурата упреци за превратно възприемане на доказателствата и липса на обективност. В атакувания съдебен акт подробно, логично и убедително са изложени съображенията, поради които съдът не намира за установена релевантна връзка между виновно поведение на подсъдимия и открития в колата му наркотик. Двете предходни инстанции не са игнорирали информацията, съдържаща се в цитираните в протеста показания на свидетелите Х., З., М., Й. и в експертните заключения. Напротив, тя коректно е обсъдена и въз основа на нея е направен изводът, че на посочената в обвинителния акт дата при полицейска проверка в багажното отделение на управлявания от подсъдимия автомобил са намерени 41 грама амфетамин. Този факт правилно е ценен като косвено доказателства за виновност, недостатъчно съобразно критерия на чл. 303, ал. 2 от НПК за постановяване на осъдителна присъда. Настоящият съдебен състав споделя констатацията на предходната инстанция, че той не води до единствено възможно заключение за авторството на деянието в очертаните от обвинителния акт параметри. Изразената в протеста позиция застъпва една от възможните хипотези, която обаче не е подкрепена от ангажираните от обвинението и събрани от съда доказателства. Напротив, констатирани са редица факти и обстоятелства, които поставят под съмнение обвинителната теза. По безспорен начин е изяснено, че багажникът на колата не се заключвал и бил достъпен за трети лица. Подсъдимият не разполагал с непрекъснат контрол върху автомобила и нямал непосредствен визуален контакт върху багажника, още повече, че намереният пакет бил неоткриваем без целенасочено търсене. Наркотикът не бил укрит в специално изграден тайник или конструктивна кухина, достъпът до които не би могъл да се осъществи без знанието на ползвателя на колата. Най-сетне съдът изследвал и твърдението, че специфичният мирис на амфетамин неизбежно би привлякъл вниманието на подсъдимия. Предходните инстанции отхвърлили този аргумент на прокуратурата, тъй като експертната оценка на излъчената миризма изключила неизбежност на нейното възприемане. В протеста се акцентира върху случайния характер на извършената проверка - обстоятелство, което не може да се свърже с предмета на доказване. Безспорно е, че полицейските служители осъществявали специализирана акция по издирване на наркотични вещества и били специално обучени за целта. Тази констатация обаче не допринася за повишаване на убедителността на разсъжденията, че подсъдимият е поставил и скрил в багажника на колата наркотичното вещество и е знаел за местонахождението му. Обясненията на подсъдимия в противната насока не са кредитирани от съда по считания от прокуратурата безкритичен начин. Напротив, те са обсъдени и с оглед възможността да представляват защитна версия. В тази връзка се налага припомняне, че подсъдимият не е длъжен да доказва своята невинност, тъй като тежестта да се докаже обвинението лежи върху прокурора. Обобщено, заключението на въззивната инстанция, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като съществуват и не са категорично опровергани и други версии за поставянето на наркотика в колата на подсъдимия, не почива на логически и правни грешки, относими към касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,