Решение № 203 от 3.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3642/2007 г.

Решение № 203 от 3.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3642/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадени две касационни жалби, едната - от Ц. Н. П. от гр. С., а другата - от А. Н. П. от гр. Г. процесуалния му представител - адвокат Н. против въззивно решение № 469 от 16.03.2007 г. по в. гр. д. № 1* по описа за 2005 г. на Окръжен съд Благоевград. Ц. Н. П. е обжалвал така постановеното решение в ЧАСТТА досежно отмяната на първоинстанционния акт относно частта, в която е допусната делба на първия жилищен етаж, заедно с мазетата и сутерена, както и съответните общи части на сградата и правото на строеж от двуетажната жилищна сграда, построена върху УПИ ХII имот с пл. № 1* в кв. 30 по плана на гр. Г. и е отхвърлен иска за делба и алтернативно - ако съдът счете, че решението в тази му част е правилно- обжалва в частта относно размера на определената стойност на запазената му идеална част от 10 450 лв. Посоченото касационно основание - е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да върне делото за ново решаване от друг състав на съда със задължителни указания за назначаване на нова експертиза за определяне на пазарната стойностна запазената му част. А. Н. П. също обжалва така постановеното решение в частта досежно определената стойност на сумата, необходима за допълване на размера на запазената част на другия наследник - Ц. П. от 10 450 лв. Посоченото касационно основание - е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като определи стойността на 9 365.80 лв. Срещу така подадените касационни жалби не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.) В съдебно заседание страните не се явяват лично. За касатора Ц. Н. П. се явява пълномощника му - П., а за касатора - А. Н. П. - адвокат Б. Представителите на касаторите-съответно поддържат собствената си жалбата и оспорват противната. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и са процесуално допустима. Разгледани по същество, те са неоснователни. Съображенията: Спорът е висящ само относно единия от двата имота, чиято делба е поискана, а именно- първи жилищен етаж, заедно с мазетата и сутерена, както и съответните общи части на сградата и правото на строеж от двуетажната жилищна сграда, построена върху УПИ ХII имот с пл. № 1* в кв. 30 по плана на гр. Г./Вторият жилищен етаж от този имот е бил предмет на друг иск за делба, спорът по който е приключил с влязло в сила решение № 772 от 23.06.2008 г. по гр. д. № 3640/07 г.на ВКС, с което са отхвърлени исковете на Ц. Н. П. срещу А. Н. П. за делба, за нищожност на основание чл. 76 от ЗН на договор за делба от 17.05.1988 г. рег. № 303 по описа на РС Г. Д. и възражението за нищожност на направения от ищеца отказ от наследство на Д. П. По отношение на другия имот-предмет на процесния иск за делба - самостоятелно жилище на два етажа, с отделен вход и стълбище, изградено в УПИ VIII пл. № 1* в кв. 37 по плана на гр. Г. решението за допускане на делба при равни дялове по отношение на съделителите Ц. Н. П. и А. Н. П. е влязло в сила. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. По жалбата на Ц. Н. П.: Касаторът счита, че съдът не се е произнесъл по възражението му по чл. 76 от ЗН и свързаното с него възражение за нищожност на протокол № 6 от 13.04.1962 г. на ИК на ГОНС, с който е видоизменено протоколно решение № 11 от протокол № 4/1961 г. и е отстъпено право на строеж върху парцел **** в кв. 30 и на А. Н. П. Счита, че правото на строеж е валидно отстъпено само на Д. П., поради което извършените по-късно сделки на доброволна делба от 17.05.1988 г. и дарение с н. а. № 370/93 г. не са имали вещно-транслативен ефект и съответно имотът е съсобствен и следва да бъде допуснат до делба. Отделно счита, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 37 от ЗН, тъй като не е съобразено обстоятелството, че дарственото разпореждане е извършено една година след откриване на наследството. Оспорва изводите на въззивния съд относно необходимостта от предявяване на отделен иск по чл. 37 от ЗН и относно определянето на наследствената маса, като счита, че в нея не следва да се включват земеделските земи, собствеността, върху които не е била възстановена към момента на смъртта на наследодателката. Извън изложеното- ако съдът го счете за неоснователно, касаторът оспорва и размера на определената от съда стойност на запазената му идеална част от 10 450 лв., като счита, че е нарушено законовото изискване този размер да се определи към момента на намаляването. Изразява становището си, че съдът е длъжен и без да има искане да назначи експертиза, която да определи стойността към момента на постановяване на решението. Така изложените касационни доводи са неоснователни. Съображенията: Въззивният съд е обсъдил (на лист шести от мотивите си) направеното възражение по чл. 76 от ЗН, което не е уважил с мотива, че процесният имот не е наследствен, а лична собственост на наследодателката М., поради което извършеното от нея разпореждане не е недействително. Този извод е правилен. Процесният жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда е бил изграден въз основа на отстъпено право на строеж върху държавна земя (върху парцел **** в кв. 30, а понастоящем УПИ ХII) - първо по силата на отстъпено право на строеж на Д. П. (брат на ищеца Ц. П. и ответника А.) с решение № 11 п. 14 по Протокол № 1/1961 г., а после изменено и допълнено с решение № 25 п.19 по Протокол № 6/1962 г. и на А. П. И двата протокола са издадени от един и същ орган - ИК на ГОНС и са подписани от председателя му, по един и същи ред и имат еднаква форма. Възражението на касатора е за нищожност само на единия Протокол-№ 6/1962 г., с който допълнително е отстъпено право на строеж и на А. П. Твърди се, че не е спазена формата за издаването му, тъй като вместо заповед на изпълнителния комитет, е издадено решение и че е налице материална незаконосъобразност на акта, тъй като е издаден в нарушение на чл. 30 от ПДИ (отм.) - поради липса в преписката на изискуемото се съгласно чл. 30, ал. 2 от ПДИ (отм.) - искане, с посочени в него - основания за извършване на продажбата, описание на имота и действителна цена на имота, определена от комисията по чл. 13 от ПОИДОП. Съдебната практика (ТР № 78/73 г., ОСГК на ВС, Р-78 гр. д. № 58/73 г. на ОСГК, ТР № 2/1991 г.) е дала утвърдителен отговор за допустимостта на т. нар. косвен съдебен контрол, но по отношение на нищожността. В рамките на задължението си за преценка на правопораждащите факти, доколкото актът на администрацията има значение за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, съдът може да констатира нищожността на един административен акт (например поради това, че е нарушена компетентността по материя, място и степен на издателя на този административен акт) и с оглед на това, без да го изменява или отменява, да приеме съществуването или не на определени правоотношения. По отношение на законосъобразността на административния акт обаче въпросът за допустимостта на косвения съдебен контрол е спорен. Вярно е, че с т. 4 от ТР № 6/2005 г. ОСГК на ВКС прие, такъв беше допуснат, но относно конкретни актове-заповедите и съдебните решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и при това в хипотеза, която не е идентична с настоящата. Независимо от горното, следва да се посочи, че оспореният Протокол-№ 6/1962 г. не е незаконосъобразен акт. Преценката за валидността на отстъпеното право на строеж следва да се извърши съобразно действащото законодателство. Съгласно него - правото на строеж се учредява от ИК на съответния окръжен народен съвет. Това право е било учредено с посоченото решение, което е индивидуален административен акт, издаден от колективен държавен орган, в кръга на определената му със закона компетентност. Този акт е конститутивен и има вещно правно действие, поради което с него е било учредено ограничено вещно право върху държавна земя. Спазена е изискуемата се писмена форма и издаденият акт съдържа всички съществени реквизити като дата, орган, подпис, печат, изложение на взетото решение. При тези факти е без правно значение какво е наименованието на акта - решение или заповед. (Правно значимо, обаче, е обстоятелството, че актът от който касаторът желае да черпи права - Протокол № 1/1961 г., с който е отстъпено право на строеж на Д. П. е с идентична форма, издаден от същия орган и при същата процедура както оспорения Протокол № 6. Евентуалното му обявяване за нищожен, влече нищожност и на Протокол № 1, което би означавало, че цялата сграда е изградена без право на строеж върху държавна земя, а това не е така). Протокол-№ 6/1962 г., с който допълнително е отстъпено право на строеж и на А. П. е валиден акт, който е породил правните си последици. Титулярът на правото на строеж е бил собственик и на осъществения строеж. Изградената въз основа на отстъпеното право на строеж в полза на Д. П. и А. П. двуетажна сграда - след смъртта на Д. П. е била съсобствена между А неговата майка - М. П. (като единствен наследник на Д. П., при направен отказ от наследство през 1967 г. от неговата съпруга - И. П.). Извършената доброволна делба на 17.05.1988 г. (с рег. № 303 по описа на РС Гоце Д.) между тях, по силата на която М. П. е получила в дял - първи жилищен етаж, а А. П. втори жилищен етаж със съответните общи части на сградата е действителна. Съответно извършеното дарение от М. П. на А. П. - с н. а. № 370, т. II д. 688/93 г. - не съставлява разпореждане с наследствен имот по смисъла на чл. 76 от ЗН и не е недействително. Не е допуснато нарушение и на чл. 37 от ЗН. Съображенията: Наследодателката М. П. е починала през месец февруари 2000 г. и е оставила за наследници ищеца и първия ответник - нейни деца. На 26.03.2001 г. А. П. е прехвърлил на своите деца (другите ответници по делото) дареният му през 1993 г. процесен първи жилищен етаж от изградената в УПИ ХII двуетажна жилищна сграда, т. е. отчуждаването на имота е станало след като е изтекла една година от откриване на наследството. По аргумент на противното- разпоредбата на чл. 37 от ЗН следва да се разбира в смисъл, че след изтичането на една година от откриване на наследството - не може да се предяви иск от наследника с накърнена запазена част за отмяна на отчуждаванията на подарени недвижими имоти, извършени от надарените. Съгласно чл. 37 от ЗН - сделките не могат да бъдат разваляни, щом са извършени една година след смъртта на наследодателя (Решение № 1* от 10.11.1962 г.на I г. о.). За наследника остава правото да иска възстановяване на запазената част, което право касаторът е упражнил. Следва да се посочи и обстоятелството, че не може да се иска делба на имот, който наследодателят е подарил и после надареният е отчуждил на трето лице преди уважаване на предявен иск по чл. 37 от ЗН (Решение № 1* от 18.12.1990 г. н I г. о.) В случая липсва предявен иск по чл. 37 от ЗН, а се цели разрешаването му в производство по допускане на делба. Последното е недопустимо пред вид на обстоятелството, че към момента на разпоредителната сделка-надареният (в случая - първият ответник) е бил единствен собственик на имота и той надлежно е прехвърлил правата, които притежава в пълен обем и сделката е действителна и валидна (Решение № 582 от 20.07.2004 г. на I г. о. на ВКС). Правилно е определена наследствената маса, с включването в нея на възстановените по реда на земеделската реституция земи на наследодателката, а именно - ливада с площ от 0.200 дка в м. "Т. м." и нива с площ от 1.398 дка в същата местност (възстановени с решение № 1746/27.03.2006 г. на ПК Г. Д.), както и - 1/5 ид. ч. от нива от 3.400 дка в м. "Л. 6-ти б." и 1/5 ид. ч. нива от 2.801 дка в м. "Т. м.", възстановени с решения № 6520/28.11.2000 г. и № 6* от 17.01.2000 г. на ПК Г. Д. В ТР № 46/82 г. ОСГК е взело становище, че внесените в ТКЗС земи имат своя цена, а щом като имат цена, това представлява едно имуществено право- актив от наследството. Тази цена се включва при образуване на масата по чл. 31 ЗН по искове с правно основание чл. 30 ЗН (решение № 221 от 7.04.1993 г. по гр. д. № 586/92 г., I г. о.). Отделно - съгласно ТР № 1/1998 г., ОСГК - тъй като става въпрос за земеделските земи, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ - те представляват новооткрито наследство и на това основание следва да се включат в наследствената маса. Неоснователно е и възражението относно момента на преценка на размера на запазената част: Вярно е, че съгласно чл. 36 от ЗН - стойността се определя според цената по време на намаляването, т. е. - към момента на постановяване на решението. В случая - към момента на постановяване на въззивното решение страните не са оспори оценката, която е била определена при първоинстанционното разглеждане на делото, поради което настоящият състав приема, че към този момент (който е определящ) те не са считали, че е налице промяна на цените и че е необходимо актуализирането й. За пръв път такова възражение се прави пред касационната инстанция. Според настоящият съдебен състав - за въззивният съд е съществувало задължение служебно да назначи нова експертиза за оценка само, ако не е разполагал с дадена оценка, но не и в случаите когато такава е била изготвена, приета като доказателство и никоя от страните не я е оспорила и не е направила възражение относно актуалността й. С оглед на гореизложеното касационната жалба на Ц. П. е неоснователна. По жалбата на А. Н. П.: Оспорва се начина на определяне на стойността на сумата, необходима за допълване на размера на запазената част на другия наследник - Ц. Парасков. Съдът я е определил като е изчислил 1/3 ид.ч. (колкото е размера на запазената му част) от посочената от експертизата стойност на дарения имот 31 350 лв. - или 10 450 лв. Според касатора - при приета стойност на наследствената маса от 22 701 лв. и на запазената част на Ц. П. 7 567 лв., като се съобрази, че извън дарственото разпореждане/та стойност 18 800 лв. (- наличните имоти в патримонииума на наследодателката възлизат на 3 901 лв./22 701 лв. - 18 800 лв.), от които Ц. П. получава 1/2 ид. ч. или - 1 950.50 лв., следва да се допълни размера на запазената му част със сумата от 5 616.50 лв. (която се получава като от 7 567 лв. се извади 1 950.50 лв.). Но тай като допълването следва да е по цени към намаляването, затова тази сума от 5 616.50 лв. следва да се определи като процентно отношение към сумата на имота, предмет на дарението или сумата. Изчислена по този начин сумата, която следва да се присъди за допълване на размера на запазената част на другия наследник е 9 365.80 лв. (31350 х 29.875%). Твърди се, че ако не се възприеме тезата на касатора-ищецът ще се обогати неоснователно за сметка на ответника А., защото реално ще получи освен възстановяване размера на запазената му част и половината от другото включено в наследствената маса имущество на стойност 1 950.50 лв. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора. При положение, че запазена част на наследника е 1/3 ид. ч. и не може да я получи реално - Ц. П. следва да получи паричната й равностойност. Целта е да се заплати запазената част. От дарения имот на стойност 31 350 лв. - следваща му се част е 10 450 лв. Възражението за неоснователно обогатяване е неоснователно, тъй като част от имуществото, включено в наследствената маса не е предмет на настоящата делба. Мотивиран от изложеното, пред вид липсата на наведени други касационни доводи, Върховен касационен съд, състав на III г. о.