Решение № 13175 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2020 г.

Решение № 13175 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Добринка Андреева Съдебното производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, съответно на Министерски съвет на Р България, подадена от процесуалния му представител правен съветник Б. Джурин, и на министъра на околната среда и водите чрез процесуалния представител юрк. Т. К., против решение № 7915/22.06.2020 г., постановено по адм. д. № 2258/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, с което, по жалба на "Евромакс Сървисиз" ЕООД, гр. С. е отменен План за управление на речните басейни в Дунавски район на басейново управление за периода 2016-2021 г. /ПУРБ в ДР/, приет с решение № 1110 на Министерския съвет от 29.12.2016 г., в частта на предвидените с него действия: код на мярката РМ_5 Код КТМ 7; код РМ_9, КТМ "Други превантивни мерки", действие за изпълнение на мярката 4 и код РМ_9 КТМ "Други превантивни мерки", действие за изпълнение на мярката 5, и преписката е върната на Министерския съвет на Република България за продължаване на административнопроизводствените действия съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението.

В касационните жалби са развити съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 157 и чл. 168, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за водите /ЗВод. / и е необосновано, както и за постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила /в първата-без съобразяване, че оспорващото дружество е нямало правен интерес, т. к. не оспорвало трите мерки, а три конкретни действия по изпълнението им/, а във втората-поради / "съмнение за безпристрастност" на председателстващия състава член, нарушение на чл. 142, ал. 1 АПК, на чл. 181, ал. 2 АПК при спиране на производството, и невписване на Община Т. в решението/-отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Искат петчленният състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли предявената от "Евромакс Сървисиз" ЕООД, гр. С. жалба срещу обжалвания административен акт/ПУРБ/, ведно със законните последици. Претендират присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание на ВАС касационните жалбоподатели, представлявани съответно от правен съветник Б. Джурин и юрк. Китова, поддържат своята касационна жалба и намират другата за основателна.

Ответникът по касационните жалби- "Евромакс Сървисиз" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Лазаров, и в два писмени отговора, оспорва касационните жалби, като излага подробни съображения за тяхната неоснователност, с искане те да бъдат отхвърлени.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби на МС и МОСВ, въпреки неправилните изводи на съда за незаконосъобразност на оспорения план поради приемането му преди изтичане на срока за обжалване на Екологично становище, изготвено от МОСВ и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила -неспазване на срока по чл. 168 б ал. 2 от ЗВ, но счита за правилен крайния извод на съда за наличие на основания за отмяна на оспорения административен акт поради несъответствието му с материалния закон- с оглед отмяната с влязъл в сила съдебен акт на становището по екологичната оценка относно предвидените мерки, възприети в ПУРБ в ДР. Счита, че съществуването на един факт може да бъде отречено с обратна сила и със съдебно решение, а отмяната на становището по екологичната оценка е нов факт от значение за преценката налице ли е завършен фактически състав по приемането на ПУРБ в оспорената част-съдебното решение на ВАС по адм. дело № 8470/18 г. постановява отмяна на становището по ЕО и съответно обосновава извод за незавършен фактически състав по приемането на ПУРБ. Намира, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение. Предлага жалбите да бъдат отхвърлени.

Върховният административен съд, петчленен състав намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, са неоснователни, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството по чл. 179 и сл. от АПК пред първоинстанционния съд е решение № 1110 на Министерския съвет от 29.12.2016 г. за приемане на План за управление на речните басейни в Дунавски район на басейново управление за периода 2016-2021 г. и Национална програма за изпълнението му, в частта относно индивидуализираните действия за изпълнение на мерки, както следва:

• код на мярката РМ_5, Код КТМ 7, Наименование на мярка "Опазване и подобряване на състоянието на зони за защита", действие за изпълнение на мярката 17 "Забрана за водовзмане и ползване на воден обект в зони за защита на водите – ЗЗ "Руй" с код BG0000313 и ЗЗ "Руй" с код BG0002112 при извършване на миннодобивна и миннообогатителна дейност;

• код РМ_9, КТМ "Други превантивни мерки", Наименование на мярката "Предотвратяване на влошаването на състоянието на водите от проекта и дейности на етап инвестиционно предложение", действие за изпълнение на мярката 4. "Реализацията на инвестиционни предложения, свързани с миннодобивна и миннообогатителна дейност във водосборна площ на поречие Ерма, да се допуска само след като с конкретни изследвания е доказано, че реализацията на инвестиционните предложения няма да доведе до влошаване състоянието на повърхностните и подземните води и зоните за защита на водите".

• код РМ_9, КТМ "Други превантивни мерки", Наименование на мярката "Предотвратяване на влошаването на състоянието на водите от проекти и дейности на етап инвестиционно предложение", действие за изпълнение на мярката 5. " При разрешаването на всички бъдещи инвестиционни дейности на територията на Дунавски район за басейново управление да се предвиди условие за прекратяване на дейността в случай/случаи на констатирано влошаване на качествените и количествените показатели на повърхностните и подземните води, причинено в резултат от дейността, доказано с данни от мониторинга, освен в случаите, когато са налице условия за обосноваване на изключения по реда на чл. 156 в- чл. 156 е от ЗВод.

Жалбоподателят твърдял нищожност на общия нормативен акт поради липса на годно основание за издаването му от една страна, а от друга - незаконосъобразност поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, допълнени с доводи от влязлото в сила съдебно решение № 3802/14.03.2019 г., постановено от ВАС по адм. д. № 8470/2018 г., отменило становището по екологична оценка № 7-3/2016 г. на министъра на околната среда и водите, респ. за липса на правно основание за издаване на решението на МС в оспорената му част, тъй като с отмяната на становището, актът на МС бил изцяло лишен от предпоставките за издаването му.

Съдът преценил жалбата за допустима, в която връзка съобразил задължителното и влязло в сила определение № 13598/09.11.2017 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 9701/2017 г., с което са разрешени: първо въпросът за характера на обжалвания акт като общ административен акт и второ-този за допустимост на оспорването му от "Евромакс Сървисиз" ЕООД, като допълнил съображенията с аргументи от чл. 156 м, чл. 149 а, ал. 1, т. 4, чл. 157, чл. 155, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 7 от Закона за водите, от чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства и от чл. 184 вр. с чл. 147, ал. 1 АПК.

По съществото на спора и след като обсъдил всички събрани писмени доказателства, съдът преценил като основателни доводите на жалбоподателя за неспазени срокове по чл. 168 б, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВод. по съображения, че те следва да се преценяват към 01.01.2016 г. и тъй като междинният преглед на установените значими проблеми при управлението на водите в Дунавски район за басейново управление е публикуван за първи път на интернет страницата на БДДР на 28.11.2014 г., то периодът от 28.11.2014 г. до 01.01.2016 г. е 1 година, 1 месец и 3 дни, съответно проектът на плана за управление на речните басейни ДР за периода 2016-2021 г. е публикуван за първи път на 1 декември 2015 г. на интернет страницата на БДДР, а изискването на чл. 168 б, ал. 2, т. 3 ЗВод е той да е обявен на обществеността най-малко една година преди началото на периода, за който се отнася планът, то началото на периода е 01.01.2016 г., а периодът от 01.12.2015 г. до 01.01.2016 г. е само 30 дни.

Освен този извод, обосновал и втори –вече решаващ, с оглед влязлото в сила решение № 3802/14.03.2019 г., постановено от ВАС по адм. д. № 8470/2018 г. на 5 чл. с-в на ВАС, с което е отменено Становище по екологична оценка № 7-3/2016 г. на министъра на околната среда и водите за съгласуване на План за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски район за периода 2016-2021 г., в частта му относно отразяване в окончателния вариант на проект на ПУРБ на мерките по т. 6, 7 и 8 раздел I, буква "Б" и административната преписка е изпратена на министъра на околната среда и водите за продължаване на административнопроизводствените действия в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед горното и предвид чл. 82, ал. 4 ЗООС преценил, че е налице необоснованост на оспорените действия в ПУРБ, както и незавършен фактически състав по приемането на ПУРБ в оспорената част, защото чл. 82, ал. 4 ЗООС изисква екологичната оценка на планове и програми да завърши със становище или решение на компетентния орган по чл. 84, ал. 1, а влязлото в сила становище или решение е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата и органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения. Счел и, че решението на МС е прието преди срокът за обжалването на становището по чл. 88, ал. 3 ЗООС да изтече, а и много след началото на периода, за който се отнася, но най-вече-че МС е пристъпил към одобряването му без да е налице влязло в сила становище по екологична оценка към него, с което е нарушил императивната разпоредба на чл. 82, ал. 4 ЗООС.

С тези мотиви тричленният съдебен състав на Върховния административен съд преценил оспорените действия, предвидени към съответните мерки от ПУРБ в ДР, като незаконосъобразни- поради това, че при приемането им е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 82, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда и необоснованост (нарушение на чл. 156 м, ал. 1 от Закона за водите, изискващ предвидените мерки, респективно действията за приложението им да са обосновани с резултатите от предварителния анализ по чл. 156 з от същия закон) и поради връзката на ПУРБ в ДР със становището по ЕО на министъра на МОСВ приел, че преписката следва да се върне на МС за съобразяване на новото произнасяне на министъра на МОСВ, за което преписката му е изпратена с решение № 3802/14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8470/18 г., а атакуваният план- в оспорените части, приет с решението на МС, да се отмени.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, вр. с чл. 173, ал. 2 АПК отменил оспорения общ нормативен акт в обжалваната част, и изпратил преписката на Министерския съвет на Република България за продължаване на административнопроизводствените действия в съответствие със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са развитите в първата касационна жалба доводи за недопустимост на жалбата на "Евромакс Сървисиз" ЕООД -на осн. чл. 159, т. 4 АПК, че разрешението за търсене и проучване на полезни изкопаеми в площ "Т.", "би могло да има действие най-късно до 2011 г. /2004 г. плюс 7 години/", предвид влязлото в сила определение № 13598/09.11.2017 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 9701/2017 година, изрично приело, че оспорващото дружество е обосновавало правния си интерес от обжалване на плана в оспорените му части със засягане на дейността му, свързана с издаденото му разрешение за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ "Т.", област П.. Освен това, възражението в тази жалба, че "Евромакс Сървисиз" ЕООД не е оспорил мерките, а три конкретни действия по изпълнението им, не е съобразено с чл. 156 м и сл. от Закона за водите –че програмите от мерки за опазване и възстановяване на водите са основни и допълващи, с чл. 149 а, ал. 1, т. 4 и чл. 157 ЗВод, че списъкът от мерки е част от задължително съдържание на плановете за управление на речните басейни, и че с предвидените с ПУРБ действия към различните мерки се конкретизира съдържанието им, а "Евромакс Сървисиз" ЕООД е твърдял, че оспорените действия застрашават законните интереси на дружеството с оглед стартиралата от него процедура по глава шеста от ЗООС за инвестиционно предложение "Добив и преработка на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства - метални полезни изкопаеми - златно - сребърни руди от находище "Т.", землище на гр. Т.". Затова обжалваните мерки засягат пряко права и законни интереси на жалбоподателя, поради което предявената от него жалба е допустима като подадена от лице с правен интерес от обжалване и развитите в тази касационна жалба доводи за недопустимост са неоснователни.

Неоснователни са развитите в двете касационни жалби доводи и за неправилност на съдебното решение.

Неоснователни са възраженията във втората касационна жалба за допуснати съществени нарушения процесуалните правила, предвид "съмнение за безпристрастност на председателстващия петчленния съдебен състав на ВАС, в който е участвала и съдия В. Пунева, която участва и в съдебния състав по делото, чието решение се обжалва, защото с определение № 13598/09.11.2017 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 9701/2017 г. не е взето становище по съществото на спора. Горният извод следва от чл. 22, ал. 1, т. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

Така напр. и в решение № 6895 от 09.06.2016 г. по адм. д. № 3357/2016 г. и решение № 15449 от 14.11.2019 г. по адм. д. № 5264/2019 г., двете- на 5 чл. с-ви на ВАС.

Н. е налице и твърдяното от този касационен жалбоподател нарушение на чл. 142, ал. 1 АПК, тъй като съответствието на административния акт с материалния закон действително се преценява към момента на издаването му, но съгласно ал. 2 на същата разпоредба, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

При положение, че с влязлото в сила решение № 3802/14.03.2019 г., постановено от 5 чл. състав ВАС по адм. д. № 8470/2018 г. е отменено Становище по екологична оценка № 7-3/2016 г. на министъра на околната среда и водите за съгласуване на План за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски район за периода 2016-2021 г., в частта относно отразяване в окончателния вариант на проект на ПУРБ на мерките по т. 6, 7 и 8 раздел I, буква "Б, а съгласно чл. 82, ал. 4 ЗООС екологичната оценка на планове и програми завършва със становище или решение на компетентния орган по чл. 84, ал. 1, и влязлото в сила становище или решение е задължително условие за последващото одобряване на плана или програмата и органите, отговорни за одобряване и прилагане на плана или програмата, се съобразяват със становището или решението и с поставените в тях условия, мерки и ограничения, законосъобразен е основният извод на съда за несъответствие на оспорения административен акт с материалния закон. Отмяната с влязъл в сила съдебен акт на становището по екологичната оценка относно предвидените мерки, възприети в ПУРБ в ДР е нов факт от значение за преценката налице ли е завършен фактически състав по приемането на ПУРБ в оспорената част. Съдебното решение на ВАС по адм. дело № 8470/18 г., отменило становището по ЕО, обосновава несъмнен извод за незавършен фактически състав по приемането на процесния ПУРБ в обжалваната част, поради което е правилен крайният извод на съда за наличие на това основание за отмяна на оспорения административен акт.

Останалите съображения в тази жалба- за нарушение на чл. 181, ал. 2 АПК при спиране на производството, и невписване на Община Т. в решението съдът намира за неоснователни, тъй като касаят защита на чужди права.

Неоснователни са доводите в двете касационни жалби, че неправилно тричленният състав на ВАС преценил, че не са спазени сроковете по чл. 168 б, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗВод. Следва да се отбележи, че съображенията по тях са допълващи, а не основни за отмяна на атакувания акт. В тази връзка настоящият петчленен състав на ВАС споделя изцяло развитите от ВАС, трето отделение съображения в мотивите на първоинстанционното съдебно решение и не намира за необходимо да ги приповтаря, съответно препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт, с оглед чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

С оглед гореизложеното, не е налице неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, при постановяване на обжалвания съдебен акт.

По тези съображения съдът намира доводите в касационните жалби за неоснователни.

Изводите на първоинстанционния съд са законосъобразни, не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия