Решение № 291 от 16.5.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200341/2024 г.

Производството е по реда на глава ХХХІІІ от НПК. Образувано е по повод постъпило искане от Главния прокурор на Република България за възобновяване на съдебното производство по н.о.х.д. № 7286/2023 г. по описа на Софийски градски съд, НО, 1 – ви състав. В процесуалния документ се сочи, че делото е решено със споразумение между Софийска градска прокуратура и осъдения Е. А. А., одобрено с определение, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се възобновяване на съдебното производство, отмяна на определението, с което е одобрено споразумението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание прокурорът от Върховната прокуратура поддържа искането и пледира за уважаването му по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения Е. А. изразява становище за неоснователност на искането и моли съда да не го уважава. Акцентира на доброто процесуално поведение на осъдения по време на наказателното производство, признаването на вината и изразеното съжаление от него за извършеното престъпление. Осъденият Е. А. А. в предоставената му последна дума моли да не се възобновява производството. Върховният касационен съд, след като взе предвид доводите, изложени в искането, съобрази становищата на страните в съдебното заседание и след като се запозна с всички материали, приложени по делото, намери за установено следното: В Софийски градски съд по реда на чл. 382 от НПК е било образувано н.о.х.д. № 7286/2023 г. По същото са били внесени два проекта за споразумения за решаване на делото в досъдебното производство между прокурор от Софийска градска прокуратура и съответно обвиняемите Е. А. А. и В.В.П. С определение № 246 / 28.12.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 7286/ 2023 г., СГС е одобрил споразумение между обвиняемия Е. А. А., с което същият се е признал за виновен в извършването на 05.10.2023 г. на престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК и е приел да му бъде наложено наказание три години лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 НК да бъде отложено за изпитателен срок от пет години. Одобрено е споразумението и в частта, с която страните са се съгласили на основание чл. 55, ал. 3 НК на обвиняемият А. да не бъде наложено кумулативно предвиденото наказание глоба, както и в частта относно зачитането на времето на предварителното задържане на обвиняемия с мярка за неотклонение, разпореждането с веществените доказателства и разноските, направени по водене на делото. Определението, с което съдът е одобрил споразумението, е влязло в сила на 28.12.2023 г. и не е било предмет на касационен контрол. Искането на Главния прокурор за възобновяване на съдебното производство и отмяна на определението, с което е приключило същото, е допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимиран субект, в срока по чл. 421, ал.1 НПК и срещу акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 419, ал.1 НПК. Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно. С определението, чиято отмяна се иска, е одобрено споразумение по силата на което обвиняемият А. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 НК. За това престъпление законодателят е предвидил наказание от две до осем години лишаване от свобода и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева. СГС е одобрил споразумение между прокуратурата и обвиняемия А., по силата на което последният е приел да бъде осъден на наказание три години лишаване от свобода. Ясно е, че това наказание е определено при наличието на предпоставките на чл. 54 НК, след като размерът му надвишава минималния размер на санкцията, предвидена за извършеното престъпление /две години/. След като наказанието не е определено при условията на чл. 55 НК, съдът не е имал възможност да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 НК, според която може да не се наложи кумулативно предвиденото за съответното престъпление по - леко наказание от лишаването от свобода. Като не е съобразил това и е одобрил споразумение, в което страните са постигнали съгласие да не бъде наложено кумулативно предвиденото наказание глоба, СГС е нарушил и материалния закон – нормите на чл. 54 и чл. 55 НК, и процесуалния закон - чл. 382, ал. 7 НПК, според който споразумението се одобрява, когато не противоречи на закона и морала. Изложеното води до извода, че СГС е допуснал съществено нарушение на процесуалния и материалния закон по смисъла на чл. 422, ал.1, т. 5 НПК. Това налага възобновяване на съдебното производство по н.о.х.д. №7286/2023 г. по описа на СГС, отмяна на постановеното по него определение, с което е одобрено споразумението, както и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Воден от изложените съображения и на основание чл. 425, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, състав на І – во наказателно отделение