Решение № 12030 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8384/2015 г.

Решение № 12030 от 9.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8384/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. В. против решение № 1272/05.06.2015 г., постановено по адм. д. № 533 по описа за 2015 г. на Административен съд-В., с което е отменен Ревизионен акт № Р-19-1401349-091-01/17.11.2014 г. на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 868/30.01.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. В.. Касаторът твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - В. и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - "Ариес-14" ООД, чрез адв. Бобчева в с. з. излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-В. е приел за установено, че "Ариес 14" ООД е регистрирано като земеделски производител и през ревизирания период е извършвало обработка на земеделски земи и производство на селскостопански култури - пшеница, царевица, слънчоглед. За финансовата 2010 г. дружеството е декларирало преотстъпен корпоративен данък в размер на 61 847,51 лв. За да откажат ползваното данъчно облекчение, органите по приходите са приели, че по отношение на "Ариес 14" ООД не са изпълнени всички кумулативни изисквания на чл. 189б от ЗКПО и чл. 173 от ЗКПО, и по конкретно изискванията на чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто от стойността на активите, в които е инвестиран. АС-В. е отменил РА по съображения, че размерът на преотстъпения данък е поставен от законодателя в зависимост не само от предпоставки, които трябва да са налице към момента на декларирането, а и от бъдещи условия, изпълнението на които е възможно едва след подаването на ГДД. Според съда, когато по отношение на една част от декларирания преотстъпен корпоративен данък са налице условията за извършването на преотстъпване на данъка, а за другата част тези условия не са налице, то не следва да се признае за незаконосъобразно цялото извършено преотстъпване, а само тази част от същото, което не отговаря на нормативните изисквания, и в частност тази, в която декларираната за преотстъпване сума надвишава максимално предвидения в чл. 189б, ал. 2, т. 4 ЗКПО размер. Решението е правилно. Касационният съд възприема установеното от Административен съд-В. и намира, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и във връзка с установяване на относимите факти и обстоятелства по делото. В случая липсва спор по фактите. Касаторът поддържа довод, че за ревизираното лице не са налице предпоставките и съответно няма основание за прилагане на чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2010 г. Тези оплаквания са неоснователни. Предвид изложените касационни оплаквания, следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Данъчното облекчение за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО се предоставя на данъчно задължени лица, регистрирани земеделски производители, в размер до 60 на сто за данъчната им печалба от дейност по производството на непреработена растителна и животинска продукция /по аргумент на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО/. Алинея две на посечения текст въвежда кумулативни условия за възникване на правото на преотстъпване на данък. Страните по делото спорят относно наличието на едно от тези условия, а именно това по чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - преотстъпеният данък да не превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. Основната предпоставка за възникване на правото на преотстъпване на корпоративен данък е преотстъпеният данък да се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в чл. 189б, ал. 1дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Страните не спорят, че сумата от 61847.51 лв. е вложена в нови и незаместими активи - земеделска техника, необходима за извършване на дейност по чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, а именно такава по производство на непреработена растителна продукция. Видно от нормата на чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО, признаването на декларирания размер на преотстъпения данък е поставен от законодателя в зависимост не само от предпоставки, които трябва да са налице към момента на декларирането, а и от бъдещи условия, изпълнението на които се осъществява едва след подаването на ГДД. Правилно е тълкуването на нормата на чл. 189б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО, дадено от първоинстанционния съд. Обстоятелството, че декларирания за преотстъпване данък превишава 50 на сто от стойността на активите по чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО не води до възникване на основание за пълен отказ на правото на преотстъпване, а само до възникване на основание преотстъпеният данък да бъде намален до размер от 50 % от инвестицията. Така направеното тълкуване не е разширително. Напротив, доводите на органите по приходите почиват на рестриктивно тълкуване, при което от правната норма се извлича смисъл, който не е вложен в нея. Не би могло да се приеме, че целта на законодателя е да постави в неравностойно положение земеделските производители, които, например поради финансова невъзможност, не са могли да вложат в земеделска техника сумата на декларирания за преотстъпване данък. Разумът на закона и справедливостта изискват в този случай да бъде признато правото на преотстъпване на данъка до размер от 1/2 от реалната инвестиция. Разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗКПО не води до по-различни изводи от вече изложените. Тя предвижда, че когато не са изпълнени изискванията за последващо използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи по общия ред на закона за годината, за която е възникнал. Именно тази разпоредба следва да се приложи за преотстъпения корпоративен данък в размер на 352.51 лв., представляващ разликата над 61 495.00 лв. по декларирания с ГДД за 2010 г. размер за преотстъпване. От доказателствата по делото е установено, а и самите органи по приходите са констатирали, че сумата, която превишава 50 на сто от стойността на закупените активи, в размер на 352.51 лв., е заплатена от РЛ на 17.05.2012 г., поради което същата вече е възстановена в държавния бюджет и не е била предмет на установяване в обжалвания ревизионен акт. С оглед на изложеното правилно е приел АС, че е доказано изпълнението на предписаните от ЗКПО предпоставки за преотстъпване на корпоративен данък в размер на 61 495.00 лева, който не превишава 50 на сто от стойността на инвестицията - нова земеделска техника. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на касатора не се дължат разноски. На ответника по касационната жалба "Ариес 14" ООД следва да бъдат присъдени разноски за касационната инстанция съобразно представен списък с разноски в размер на 3000 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,