Решение № 94 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6265/2007 г.

Решение № 94 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6265/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от О. В. Т. срещу решение № 383/10.10.2007 г. по в.гр. д. № 447/07 г. на Великотърновския окръжен съд. В жалбата са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска неговата отмяна. Ответниците по касация не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, намира: Обжалваното въззивно решение е постановено при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция, след връщането му с решение № 514/ 24.04.2007 г. по гр. д. № 206/06 г. на ВКС, III г.о. С него е обезсилено решение № 718/ 06.07.2005 г. по гр. д. № 109/05 г. на Великотърновския районен съд по иска по чл. 108 ЗС за предаване владението върху помпена станция и жилище на по един етаж със застроена площ от 111 кв. м. и в тази част производството по делото е прекратено. В частта му, с която е отхвърлен искът на О. В. Т. за ревандикация на терен с площ 50 дка в м. "Г" при граници жп линия и река Я., първоинстанционното решение е оставено в сила. По отношение на сградите съдът е приел, че същите са разрушени, не съществуват като обект на правото на собственост и поради това искът за ревандикацията им е недопустим. По отношение на терена е намерил иска за ревандикация за неоснователен по съображения, че процесният имот не отговаря на характеристиките на чл. 2, т. 9 ЗОС (отм.), съответно на § 7, т. 7 ЗМСМА., поради което не е станал общинска собственост. Въззивното решение е обосновано и законосъобразно. При постановяването му са спазени задължителните указания по прилагане на материалния закон, дадени с отменителното решение по гр. д. № 206/06 г. на ВКС. Съдът е проследил статута на имота, описан в АДС № 1194/ 08.11.1951 г. по плановете на гр. В. от 1958 и 2003 г. и е направил извод, че в резултат на настъпили през годините промени имотът е загубил първоначалното си предназначение и към момента на влизане в сила на ЗМСМА. не е представлявал част от общинската инфраструктура, поради което и не е преминал в патримониума на общината по силата на § 7, т. 7 ЗМСМА. Този извод кореспондира със събраните по делото доказателства. С помощта на съдебно - техническа експертиза по делото е установено, че по кадастралния и регулационен план на Г. район В. Т. от 1958 г., процесният имот - терен и сгради, е съставлявал парцел **** в кв. 452, отреден за помпена станция за водопровода на града. Описаните в АДС масивни сгради- помпена сграда и къща на един етаж, застроени на 111 кв. м., са били съборени и на тяхно място към 1978- 1981 г. са изградени битова и производствено - техническа сграда на "М" АД. Част от терена е отнета за корекция на р. Янтра, около 12 дка са предоставени на "М" АД за изграждане на производствено - техническа база във връзка със строителството на южен пътен възел, а 4.812 дка са предоставени за складова база на "И" ЕООД. При тези данни съдът обосновано е заключил, че процесният имот е загубил предназначението си да обслужва водоснабдяването на общината или да служи за задоволяване на други общински нужди от категорията на изброените в чл. 2, т. 9 ЗОС /отм./, за да се приеме, че по силата на закона е станал общинска собственост на това основание. По тези съображения въззивното решение като постановено в отсъствие на заявеното с касационната жалба нарушение на материалния закон следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът