Решение № 8303 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2019 г.

Решение № 8303 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3404/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда чл. 216 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Мегер България" ЕООД, със седалище в гр. София, подадена чрез пълномощник адв. С. Славова. Жалбата е срещу решение № 105 от 24.01.2019 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка №КЗК-1037/2018 г. С него е оставена без уважение жалбата на "Мегер България" ЕООД срещу решение № 43 Б/02.11.2018 г. на Н. Николов и К. Иванов - членове на Управителния съвет на "Електроразпределение Север" АД - възложител, за прекратяване на процедура за възлагане на обществена с предмет: "Доставка на специализирани автомобили за локализиране на кабелни повреди и тестване на кабелни линии CpH и НН за нуждите на "Електроразпределение Север" АД". В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение на КЗК поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение, отмяна на решение № 43 Б/02.11.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД и да бъде указано на възложителя да сключи договор с "Мегер България" ЕООД. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба – "Електроразпределение Север" АД, с представена молба с характер на писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховния административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване решението на КЗК и в срока установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка №КЗК-1037/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията е било образувано по жалба на "Мегер България" ЕООД срещу решение № 43 Б/02.11.2018 г. на Н. Николов и К. Иванов - членове на Управителния съвет на възложителя "Електроразпределение Север" АД. С него на основание чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП е прекратена процедура по вид "Договаряне с предварителна покана за участие" за възлагане на обществена с предмет: "Доставка на специализирани автомобили за локализиране на кабелни повреди и тестване на кабелни линии CpH и НН за нуждите на "Електроразпределение Север" АД". С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на "Мегер България" ЕООД. За да стигне до този извод, КЗК е приела, че прекратяването на процедурата за възлагане на обществената поръчка е в условията на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП, а именно хипотеза, при която възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта. В посочената хипотеза, възложителят действа в условията на оперативна самостоятелност, като контролът за законосъобразност се разпростира единствено до проверка на това, дали изложените в мотивите съображения се покриват с изискванията на правната норма. КЗК е приела, че предвид установеното изпълнение на двете законови предпоставки – наличие само на една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя, и изложени мотиви за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка (позовавайки се на мотиви, съдържащи се в доклада на помощния орган), решението на възложителя е законосъобразно. По първата законова предпоставка Комисията е приела, че само жалбоподателят е подал оферта. Следователно хипотезата на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП е налице, тъй като има само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя. По втората предпоставка за да постанови оспорения акт, възложителят е изложил мотиви, позовавайки се на такива, съдържащи се в доклада на помощния орган. В тях е посочил, че липсва важен елемент от целта на провеждане на обществената поръчка, а именно конкурентност и състезателност между повече от едно предложения, в т. ч. и ценови такива, за да се постигне в максимална степен задоволяване на неговите интереси и до ефективното разходване на публичните средства. По тези доводи Комисията за защита на конкуренцията е отхвърлила оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна. С разпоредбата на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП е предвидена правна възможност за прекратяване на възлагателна процедура при само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта. При положение, че в закона не се съдържа изрично разписано поведение на възложителя при осъществяване на материалните предпоставки на отделните хипотези, преценката за взетото решение е извършено в условията на оперативна самостоятелност. Оперативната самостоятелност е определена от закона дискреционна власт на административния орган да прецени, съобрази и избере начина на действие. Упражняването на правомощията при оперативна самостоятелност се подчинява единствено на изискването за постигане на определена цел, предвидена в закона. Целта на Закона за обществените поръчки е изрично регламентирана с разпоредбата на чл. 1 от закона и предвидена като задължение за провеждане на процедури с цел осигуряване на ефективност при разходване на обществени средства. В този контекст органът е действал в кръга на притежаваната дискреция, при спазване на изискването за законосъобразност на акта и постигане на целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОП обществените поръчки "се възлагат" в съответствие с принципа на "свободна конкуренция". Този принцип запазва действието си през цялото време на развитие на процедурата и съответно - обуславя и законосъобразността на крайния акт, с който тя "приключва" - решението за възлагането на поръчката или респективно - за нейното прекратяване (арг. от чл. 108, т. 1 и т. 4 от ЗОП). В касационната жалба на практика са наведени оплаквания, идентични с тези по първоначалната жалба за извършени нарушения от страна на възложителя, но вече посочени като касационни основания за отмяна на това решение. Органът по преразглеждането е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло и които обратно на твърдението на касатора кореспондират с конкретните фактически обстоятелства по преписката. Доколкото установената съдебна практика на ВАС приема, че и в случаите на подадена само една оферта е налице предпоставка по смисъла на чл. 110, ал. 2, т. 2 от ЗОП за прекратяване на процедурата за възлагане на обществената поръчка, следва да се приеме, че решението е обосновано в достатъчна степен и издадено при съобразяване на приложимия материален закон. Докато в чл. 110, ал. 1 от ЗОП законодателят лимитативно е изброил случаите, в които при условията на обвързана компетентност възложителят задължително прекратява процедурата за възлагане на обществената поръчка с мотивирано решение, в процесната хипотеза решението за прекратяване на обществената поръчка е издадено при условията на чл. 110, ал. 2, т. 2 ЗОП, при които възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато има само едно подходящо заявление за участие или една подходяща оферта, която отговаря на предварително обявените условия от възложителя. В тези случаи възложителят действа при условията на оперативна самостоятелност, т. е. при наличието на обстоятелствата посочени в хипотезиса на правната норма, той по своя преценка може да прекрати или не процедурата по обществената поръчка, като мотивира решението си за това. Предвид това и установеното по делото от фактическа страна, се налага извода, че възложителят законосъобразно се е възползвал от нормативноустановената възможност, при наличието на само една оферта, отговаряща на предварително обявените в документацията условия, да прекрати процедурата за възлагане на обществената поръчка. Правилно в тази връзка органът по преразглеждането е извършил проверка на обстоятелството дали действително е налице само една оферта, която отговаря на предварително обявените условия на възложителя и наличието на мотиви по този въпрос. Законодателят предоставя самостоятелна възможност на възложителя да извърши преценка на конкретната ситуация и да реши да продължи процедура при един участник, или да я прекрати. Аспектите на преценката са различни и зависят от предмета на поръчката; средствата, с които разполага възложителят; остротата на нуждата, която изпълнението е призвано да удовлетвори; времето, с което той разполага за сключване на изпълнителския договор; други специфични елементи на процедурата. В конкретния случай, при вземането на решение за прекратяване на процедурата, "Електроразпределение Север" АД, се е мотивирало с две обстоятелства: първото е, че е налице само една допустима оферта, което възпрепятства реалната конкуренция, а второто - че при липсата на база за сравнение, той може да се постави в хипотезата на неефикасно разходване на средствата му, както и до невъзможност да се постигне в максимална степен задоволяване на интересите му. Изложените мотиви по никакъв начин не са в разрез с целта на закона, формулирана в чл. 1 ЗОП. Поради това, атакуваното решение на Комисията за защита на конкуренцията, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на тези доводи и в рамките на осъществявания контрол, настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, е основателно предявеното от ответника - "Електроразпределение Север" АД, искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова "Мегер България" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 150 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗОП, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение