Решение № 1926 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2020 г.

Решение № 1926 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10087/2020 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община, гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Керемидчиев, против решение № 3647/07 юли 2020 г., постановено по адм. д. № 9911/2019 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Г. Стойков, [населено място], против заповед № РА-30-193/17 юли 2019 г. на главния архитект на Столична община, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж "модулна стоманобетонна гаражна клетка", находяща се в имот с идентификатор 37914.6843.919 по КККР на [населено място], с административен адрес: [в. з. ], [адрес], район "Панчарево" - СО. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ, както и доводите и възраженията на страните, вкл. релевантните за съда факти и обстоятелства. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалния закон. Приел, че изложеното в констативния акт се опровергава от събраните в съдебното производство доказателства, включително приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Посочил е, че от експертното заключение се установява, че в конкретния случай, макар и обектът да е стоманобетонен, същият е без основи, монтиран е направо на терена, поради което не е трайно прикрепен за земята, а е поставен върху нея. Изводите на решаващия съд са неправилни. Основателно е възражението в касационната жалба, че е неправилен изводът на АССГ, касателно вида на спорния обект. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. Стоманобетонната гаражна клетка няма белезите и характеристиките на преместваем обект, съобразно хипотезите на гореизброените текстове. Гаражът е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и е без значение трайно прикрепен към терена е или не. Представлява надземна постройка, състояща се от едно помещение със стоманобетонови оградни стени, покрив и дървена врата и с предназначение - гараж, респ. отглеждане на гъби. Статутът му е уреден в ЗУТ като постройка на допълващото застрояване. Гаражът няма предназначението, което се изисква по закон за преместваемите обекти, поради което и не може да се третира като такъв обект, независимо от това дали може да бъде отделен от земята в неговата цялост или не. За определянето на обект като преместваем или строеж следва да се съди освен по неговите характеристики, така и по неговото предназначение. Този съд приема, че са налице противоречиви доказателства относно това помещението гараж или постройка за отглеждане на гъби е. Видно от сигнала, от който е започнало административното производство, помещението се ползва като гараж от наемателка, от отговора на жалбоподателя е видно негово изявление, че е поставил модула, в който в бъдеще възнамерява да отглежда гъби, а видно от констативния акт, от снимката в него, е че пред гаражната клетка има коловози, тя е празна, т. е. вътре не се отглеждат гъби. Свидетелските показания не се подкрепят от останалите доказателства по делото, порди което не могат да се приемат безкритично. В КА обектът е определен като строеж пета категория, съгл. чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, която констатация този съд намира за вярна и неопровергана по делото. Налага се правният извод, че процесният обект е незаконен строеж, изграден без изискуемите от закона строителни книжа и като такъв следва да бъде премахнат, както правилно е постановил административният орган. Постановеният от компетентен орган административен акт е законосъобразен и като го е отменил решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна, а процесната заповед - оставена в сила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и съобразно своевременно предявената претенция на касатора следва да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав