Решение № 7988 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1257/2019 г.

Решение № 7988 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1257/2019 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Айстранс" ЕООД, представлявано от управителя, против Решение № 2265 от 07.11.2018 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 2449 по описа за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № Р-16002416008422-091-001 от 14.06.2017 г, на органи по приходите в Териториална дирекция на НАП - П., потвърден с Решение № 488 от 17.08.2017 г. на директора на Дирекция ОДОП - П., при Централно управление (ЦУ) на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба – директорът на Д "ОДОП" П. при ЦУ на НАП, не се явява, не се представлява. Постъпило е писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество е неоснователна. По делото е безспорно установено и правилно е възприето от съда, че не се установява по безспорен начин наличие на доставки по спорните фактури. Видно от ССчЕ вещото лице не е открило доставчиците на адрес за кореспонденция. Представените от ревизираното лице стокови разписки и товарителници за обществен автомобилен превоз в страната по отношение на фактурите издадени от "Креатив Феарс" ООД не са достатъчни да обосноват реалност на доставките. От стоковите разписки не се установява, кое лице фактически е натоварило и превозило стоката. Всички документи са съставени напълно еднообразно и не дават отговор на въпроса, кога, как и при какви условия описаните стоки от "Креатив Феарс" ЕООД са доставени на ревизираното лице. Предмет по фактурите е стока "дизелово гориво". Доставките са подчинени на режима на Наредба № 40 от 14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари, издадена от Министерство на вътрешните работи и Министерство на околната среда и водите. Следва да бъде съобразена и Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията реда и начина за техния контрол, която въвежда изискванията на Директива 2005/33/ЕС от 06.07.2005 г. на европейския парламент и на Съвета, изменяща Директивата 1999/32/ЕО относно намаляване съдържанието на сяра в някои течни горива. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата, лицата, които пускат течни горива на пазара са длъжни да представят декларация за съответствие или заверено копие от нея на лицата, които транспортират, разпространяват, съхраняват и/или използват течни горива. Заверени копия на въпросните декларации следва да бъдат приложени към фактурите за гориво, както и да бъдат вписани във всички документи, които придружават стоката. Нито се твърди, нито се установява от данните по делото нормативните правила на наредбата да са изпълнени. Правилно съдът е посочил, че в случая липсват данни за наличие на удостоверения и сертификати по БДС 180 6309, Правилни са изводите на съда и по отношение на непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 07 и м. 08. 2013 г., по 7 бр. фактури, индивидуализирани в РД издадени от "Л. Б.", "Е. Б." ЕООД, "Велде България". Правилно съдът е посочил, че за да е правилно упражнено правото на приспадане на данъчен кредит РЛ следва да притежава оригинален първичен счетоводен документ. Безспорно е установено, че в хода на ревизията РЛ не е представило оригинали на фактури, издадени от посочените доставчици, по които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. Липсата им води до извод, че правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит. Съдът е изложил подробни мотиви, разглеждайки в своето решение относимата уредба и събраните доказателства и по отношение на определените задължения по ЗКПО. В съдебното производство жалбоподателят не е оборил констатациите в РА. При този изход на процеса на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1082,44 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение