Решение № 3551 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2016 г.

Решение № 3551 от 20.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8397/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на О. Б. срещу решение № 3463 от 19.05.2016 г., постановено по административно дело № 4012/2015 г. от Административен съд С.-град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Кмета на О. Б. срещу решение № 119/18.03.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, постановено по нейна преписка № 175/2014 г. Твърди, че решението е недопустимо, като не излага съображения в тази насока, както и че същото е незаконосъобразно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и постановено при неправилно приложение на закона. Моли съда да постанови решение, с което да го отмени и постанови ново по съществото на спора, с което да отмени оспорения от Кмета на О. Б. административен акт. Претендира присъждане на деловодни разноски. По делото е постъпила и касационна жалба от Директора на Общински куклен театър - Б., подадена чрез процесуален представител против същото решение на Комисията за защита от дискриминация. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което административния акт бъде отменен. Ответникът по касационните жалби - Комисия за защита от дискриминация (КЗД) чрез процесуален представител оспорва същите и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд като правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. О. В. Х. Паунова - Костова чрез процесуален представител в писмен отговор на касационната жалба, подадена от Кмета на О. Б. и в съдебно заседание оспорва същата, както и тази, подадена от директора на Общински куклен театър - Б. и моли съда да остави в сила обжалваното решение, което счита за законосъобразно. Претендира присъждане на направените деловодни разноски в двете инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба, подадена от Кмета на О. Б. е допустима единствено в частта срещу тази част от решението, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу частта от решението на КЗД, с което на същия са дадени препоръки в качеството му орган на изпълнителната власт и на орган по назначението да не допускат нарушения на антидискриминационното законодателства при упражняване правото на труд на служителите в сферата на културните институции и местното управление и производството в тази част е прекратено. По отношение на останалата част за същия липсва пряк и непосредствен правен интерес от оспорването му, тъй като липсват предпоставките по чл. 147, ал. 1 АПК - с обжалваното решение не са нарушение или застрашени негови права, свободи или законни интереси. Настоящият състав намира, че поради изложеното по-горе така подадената жалба от Кмета на О. Б. има характера на частна жалба, която разгледана по същество е неоснователна. Обоснован и съответен на закона е изводът на първоинстанционния съд, че решението на КЗД в частта, с която са дадени препоръки няма характера и белезите на административен акт - с тях не се упражняват властнически правомощия, нито се създават права и задължения за адресатите, при което не се засяган техни права и законни интереси. При това правилно жалбата на Кмета на О. Б. е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част е прекратено поради наличие на предпоставките по чл. 159, т. т. 1 и 4 АПК и в тази част следва да бъде оставено в сила. За пълнота на изложението следва да бъде посочен и фактът, че кметът е орган на местно самоуправление и по делото липсват доказателства да е орган по назначението на жалбодателката, при което дадените препоръки от КЗД са произволни и неотносими към частния жалбоподател, предвид качествата, в които са му дадени. Неоснователна е и жалбата, подадена от Директора на Общински куклен театър - Б.. Съдът е изяснил спора от фактическа страна, като въз основа на събраните доказателства и извършената пълна проверка на оспорения пред него административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК е извел законосъобразен извод за неговата правилност. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че с връчената на Паунова - Костова нова длъжностна характеристика на 25.03.2014 г. Директорът на Общински куклен театър Б., в качеството му на работодател без да променя функциите за длъжността, изпълнявана от нея е поставил като условия за заемането й завършено висше образование със степен бакалавър или магистър - НАТФИЗ "К. С." - приоритетна специалност - актьорство за куклен театър. При безспорно установените факти по делото, че макар Паунова - Кръстева да няма висши образование, завършено в НАТФИЗ по посочените специалности има около 30 години трудов стаж като актьор в множество театри в страната, като е заемала длъжността при условията на и по реда на чл. 9 от Указа за театрите. При това същата не е загубила придобитото по този ред право да заема длъжността "артист", а освен това е установено, че и към настоящия момент в държавните куклени театри продължават да работят лица, станали артисти само по силата на цитирания указ. Установено е и обстоятелството, че за заемане на тази длъжност не е абсолютно необходимо завършване на висше образование в тази област, доколкото редица изтъкнати български артисти - като И. К., Н. Ш. и Н. К. също са придобили право да изпълняват такива длъжности по силата на този указ, а и в конкретния случай изменението в длъжността характеристика не се е налагало с действащото законодателството. Правилен е и изводът, че конкретното изисквани за завършване на такова образование единствено в НАТФИЗ "К. С." при наличие и на други учебни заведения, даващи възможност за обучение по тази специалност влиза в пряко противоречие с принципите на Европейския съюз за свободно движение и свободата на труд и правилата за признаване на образование. При това обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд приема, че правилно административният орган е установил, че в конкретния случай е налице извършено нарушение от страна на Директора на Общински куклен театър - Б. - М. Р. на антидискриминационното законодателство, като с описаното по-горе същата е осъществила по отношение на В. Х. П. - Костова тормоз по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и нарушение по чл. 26 от с. з. по признак "образование" предприемайки целенасочени действия по изменение на изискванията за образование в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от нея и чрез неразпределянето ? в нови спектакли от 2014 г. - факт, който също е безспорно установен по делото. Правилен е и изводът, че така наложената глоба на Райнова по чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е определена в минималния предвиден размер и при безспорно установения факт на нарушението не са налице основания за отмяна или намаляване на същата. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото Директорът на Общински куклен театър -Б. - М. Р. следва да бъде осъдена да заплати на КЗД деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК, а на ответницата деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи хонорар за един адвокат. Искането на Паунова - Костова да й бъдат присъдени разноски и за първата инстанция е неоснователно доколкото такива са присъдени с обжалваното първоинстанционно решение и предвид факт, че същото не е отменено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение