Решение № 12869 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2010 г.

Решение № 12869 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1233/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Райчо Минков Радичков от гр. Добрич, против заповед рег. № К-10117 от 2.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР и чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, на Радичков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение от заеманата длъжност специалист V-та степен в "Логистика" от администрация на ГПУ- Генерал Тошево, към РДГП-Русе, при Главна дирекция "Гранична полиция"-МВР, категория "Г", I-ва степен. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна защото визираното в нея дисциплинарно наказание не е извършено от него; затова, че уволнението е разпоредено след депозирано заявление за освобождаване от служба; също така - освободен е от длъжност, която не е заемал; заповедта му е връчена по време, когато се е намирал в отпуск по болест. Иска отмяна на заповедта. Ответната страна - министърът на вътрешните работи не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира жалба за допустима като подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. След преценка за съответствие на оспорената заповед с изискванията на чл. 59 от АПК за форма и съдържание на административния акт съдът достигна до правния извод, че заповедта е законосъобразна. В нея са изложени както фактическите обстоятелства, наложили издаването й, така и съответното правно основание и нарушените от жалбоподателя законови разпоредби. Извършеното деяние, изразяващо се в управление на лек автомобил след употреба на алкохол, довело до причиняване на ПТП, станало достояние на други служби на МВР и граждани, е постъпка несъвместима с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с която е уронен престижа на службата. Деянието безспорно установено от приложените към административната преписка писмени доказателства и не се оборва с други от жалбоподателя. Производството по налагане на наказанието е изпълнено съобразно изискванията на ЗМВР и ППЗМВР. Не е нарушение на административнопроизводствени правила неуважаване на молбата на Кабасанов за освобождаване от служба, която е подадена след инцидента на 31.10.2009 г. и е опит да избяга от дисциплинарно производство и наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарните нарушения са: неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на преките ръководители, неизпълнение на служебните задължения, неспазване на служебните правомощия, както и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР. С императивната разпоредба на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР при деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, каквото е извършеното от жалбоподателя, се налага задължително дисциплинарно наказание "уволнение". Това означава, че дисциплинарнонаказващият орган няма право на преценка какво наказание да наложи, нито да обсъжда причините, които са мотивирали служителя да извърши нарушението. Предвид установеното в дисциплинарното производство правилно поведението на служителя е квалифицирано като "поведение уронващо престижа на службата", изразяващо се в намаляване на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи, за да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона и утвърждаване принципите на правовата държава. В този смисъл и ТП № 3/2007 г. на ВАС. Не се споделят възраженията на Радичков, че е налице нарушение чл. 248 от ЗМВР. Издадената на 2.12.2009 г. заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е била връчена на служителя на 22.12.2009 г., при отказ от негово страна; отказ надлежно удостоверен с имената и подписите на двама свидетели. Нормата на чл. 248 от ЗМВР предпоставя наличието на започнало ползване на разрешен от закона отпуск. Същата е в полза на служителя, като предпазва от факта на прекратяване на служебно правоотношение, през време на вече започнало ползване на разрешен от закона отпуск. Не такъв е настоящият случай - болничният лист е издаден след връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - на 22.12.2009 г., т. е. след валидното прекратяване на служебното правоотношение, поради което не може да се противопостави на факта на прекратяването и на законосъобразността на конститутивния индивидуален административен акт. Нормата на чл. 248 от ЗМВР не намира приложение, фактите по делото не попадат в приложното й поле. По тази причина без значение е датата, от която в болничния лист се разрешава отпуск за временна нетрудоспособност - със стара дата -от 21.12.2009 г.. - към датата му на издаване-23.12.2009 г., служебното правоотношение вече е било прекратено с факта на връчване на заповедта на 22.12.2009 г.. По късно издаденият болничен лист не може да възстанови висящността на служебното правоотношение, не може да разреши ползване на отпуск, при липса на служебно правоотношение. Несъстоятелно е и твърдението, че Радичков е уволнен от длъжност, която не е заемал. В хода на съдебното производство бе представен акт за встъпване в длъжност от 08 май 2009 г., съгласно който служителят е встъпил на сочената дата на длъжност- специалист V-та степен в "Логистика" от администрация на ГПУ- Генерал Тошево, към РДГП-Русе, и това е длъжността от която е уволнен. Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение,