Решение № 8976 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2012 г.

Решение № 8976 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14562/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Ралица-Кирил Йорданов Киров" - гр. Ракитово и адрес за кореспонденция в гр. Пловдив чрез процесуалния му представител адв. Георги Пейчинов срещу решение № 2062/4.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1049/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против РА № 900611/27.04.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив с ИРМ - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 491/6.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП с променено наименование, считано от 1.01.2013 г. на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив за допълнително начислен ДДС в размер на 30 177,31 лв. и лихви - 7 317,41 лв. Релевират се всички оплаквания за неправилност на решението по чл. 209, т. 3 АПК и се иска неговата отмяна. Изложени са оплаквания от касатора, че съдът не е изпълнил указанията, дадени в отменителното решение на първата касационна инстанция и затова е постановил неправилно решение. Позовава се на издадени актове за прихващане и/или възстановяване, с които съдът не се е съобразил, както и относно информацията от системата VIES. Касаторът се позовава на съдебна практика на СЕС в Люксембург - дело С-409/07 и С-384/04. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Пейчинов, който е направил искане за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски по делото. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозираната по делото писмена защита я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 343/7.03.2011 г., постановено по адм. дело № 1529/2010 г. Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ "Ралица-Кирил Йорданов Киров" - гр. Ракитово срещу РА № 900611/27.04.2010 г. за допълнително начисления му ДДС в размер на 30 177,31 лв. и лихви 7 317,41 лв. за данъчни периоди на месеците февруари, април, юни и юли 2008 г. С решение № 4250/23.03.2012 г. по адм. дело № 6085/2011 г. състав на Върховния административен съд, VIII отделение е отменил първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. В отменителното решение на ВАС е прието, че не е изяснен от първоинстанционният съд спора от фактическа страна и е нарушено служебното начало, принцип който е установен в чл. 160, ал. 1 ДОПК. Изложени са мотиви от касационната инстанция, че за първи път в първоинстанционното решение се посоча като основание за издаване на ревизионния акт, освен приетата от приходните органи липса на регистрация по ДДС на получателя на ВОД и липса на друга предпоставка - транспортиране на стоките до територията на друга държава-членка поради недоказано наличие на транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на стоките по 6 бр. фактури. Освен това касационният съдебен състав е преценил, че не били изложени в обжалваното решение мотиви в частта, в която е възприет извода на приходните органи за липса на една от предпоставките за наличие на ВОД - получателят на стоките да е данъчно-задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в страна от ЕС. Прието е, че изложените от съда мотиви са формални, а част от тях са неотносими. Дадени са конкретни указания при новото разглеждане съдът да прецени доказателствена стойност на документите за ВОД, тяхното съдържание, да се укаже на жалбоподателя да представи в оригинал или надлежно заверени копия на 5-те бр. товарителници с оглед, че в представеното ЧМР не се съдържа печат в клетка 24 за получателя. Други указания в отменителното решение на ВАС, VIII отделение са свързани с изискване от приходната администрация на приложените към цитираните АПВ от 2008 г. справки относно проверката във VIES-системата чрез която е установена валидността на VIN номера на контрагентите на жалбоподателя, вкл. и на Nexus Furniture Limrted - Великобритания. Относно доказателствената тежест е указано на първоинстанционния съд да я разпредели между страните относно това всяка една от тях какво трябва да доказва. При новото разглеждане отново жалбата на ЕТ "Ралица-Кирил Йорданов Киров" срещу посочения ревизионен акт е отхвърлена. За да постанови този резултат по делото, първоинстанционният съд е приел за безспорно установена регистрацията на английското дружество по ДДС - 1.08.1992 г., както и датата на неговата дерегистрация - 11.02.2008 г. Тази информация според съда се съдържа и в получения отговор от Централното звено за връзка на данъчната администрация на Великобритания по молба за информация по реда на чл. 27 от Регламент 1798/2003 г. Относно доказателствата, които жалбоподателят е следвало да представи за това дали получателят по спорните фактури Nexus Furniture Limrted - Великобритания е данъчно задължено лице за целите на ДДС в другата държава-членка според съда, въпреки дадените указания такива не са ангажирани. В тази връзка е прието, че относно тези обстоятелства ответникът е представил доказателства, в които са отразени достоверни дати и не са оспорени от жалбоподателя и затова съдът е основал своите изводи именно на тях. Въз основа на това съдът е приел, че английското дружество е освободено от задължението да начислява ДДС по ВОП, защото не е регистрирано по ДДС лице. Направен е извод от съда въз основа на доказателствата по делото, че английското дружество след като не е осъществило ВОП, то българският едноличен търговец не е осъществил ВОД на мебели на обща стойност 150 886,52 лв. по фактурите, издадени на Nexus Furniture Limrted - Великобритания. Наличието на VIN номер, който е бил даден на английското дружество при неговата регистрация по ДДС, според съда не означава, че дружеството е все още регистрирано за целите на ДДС. След анализиране на чл. 14, ал. 1 ЗДДС, съдът е направил извод, че жалбоподателят е осъществил дистанционни продажби. Съдът не е кредитирал представените писмени потвърждения за получаване на стоките и данните за автомобила, който ги е транспортирал поради липсата на реквизити в тях - дата и място на получаване на стоките, лицето, на което са предадени те, вид и количество на стоките, марка и регистрационен номер на автомобили, който ги е превозил. Тези документи според съда са частни и нямат достоверни дати. Направен е извод за недоказаност на извършен ВОД и на документите, които го доказват - чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗДДС, както и че получателят не е бил регистрирано лице за целите на ДДС към момента на издаване на процесните фактури. Обжалваното решение е правилно постановено. Дефиниция относно понятието вътреобщностна доставка (ВОД) се съдържа в чл. 7, ал. 1 ЗДДС и тя представлява доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От нея се извежда категоричния извод, че и доставчикът и получателя трябва да бъдат регистрирани за целите на ДДС лица. Този VIN номер идентифицира лицето досежно неговата регистрация за целите на ДДС. Съгласно § 1, т. 44 от ДР на ЗДДС чрез VIES декларацията се установява необходимата идентификация на лицето за целите на ДДС. Този номер безспорно следва да бъде валиден към момента на осъществяване на ВОД от доставчика - българско задължено по ЗДДС лице към неговия получател, който също следва да бъде регистриран за целите на ДДС в другата държава-членка. Това е така, тъй като както вече беше изтъкнато по-горе дефиницията на ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС предпоставя и двете страни по доставката да са регистрирани по ДДС. В процесния случай за доставчика ЕТ "Ралица-Кирил Йорданов Киров" няма спор между страните, че е регистрирано по ЗДДС лице. Спорът е относно получателя - английското дружество Nexus Furniture Limited. В изпълнение указанията на първата касационна съдебна инстанция, първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано, че е осъществен ВОД за Великобритания. Издадените фактури британското дружество не доказват ВОД, а само намерение за такъв или че е договорен. От представения ЧМР в ревизионното производство и пред първоинстанционният съд при новото разглеждане няма данни, че стоките са достигнали до техния получател, поради непопълване на клетка 24. Обстоятелството, че впоследствие при повторното разглеждане на делото пред Пловдивския административен съд е представен такъв, в който фигурира печата на британското дружество не води до други изводи. Това е така, тъй като ЧМР представлява частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална. Представените копия от ЧМР, включително и цветните копия не съдържат номер, не става ясно кой е подписал в клетка 24 за получател. При установено обстоятелство по линията на международното сътрудничество, че преди издаване на процесните фактури британското дружество, фигуриращо в тях като получател е дерегистрирано за целите на ДДС, не може да доведе до обоснован извод за наличие на ВОД от страна на касатора. След като и българският законодател в чл. 7, ал. 1 ЗДДС е обозначил категорично предпоставките, които следва да са налице, за да се признае ВОД и е посочил между тях, че и получателят, и доставчикът трябва да са регистрирани за целите на ДДС лица, то в тежест на доставчика е да докаже, че неговият получател е регистрирано лице, предвид че именно доставчикът е длъжен да докаже всички положителни за него факти, водещи до облагане на доставките с ДДС при нулева ставка - чл. 53 ЗДДС. Това е така, защото в интерес на доставчика е да знае, че неговите контрагенти, включително и тези от друга държава-членка са лица, спазващи изискванията на закона, включително и относно регистрирането за целите на ДДС. Относно писмените потвърждения, приложени по делото още при първоначалното разглеждане на делото от Пловдивския административен съд, съдът и при новото разглеждане е приел, че с тях не се установява конкретното получаване на стоките. При неналичие на първата необходима предпоставка - регистрация за целите на ДДС на получателя, за доставчика не възниква данъчното облекчение да начисли ДДС с нулева ставка съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Неоснователно касаторът се позовава на дело С-409/04 (Teleos) на СЕС в Люксембург, тъй като в това решение съдът не подценява наличието на идентификационен номер за целите на ДДС на придобиващото стоките лице. Не са допуснати нарушения и при използване на необходимата за случая информация от английските данъчни органи, предвид чл. 27 от Регламент 1798/2003. Относно възприетото в мотивите на обжалваното съдебно решение, че са осъществени дистанционни продажби от касатора, същият не поддържа такова твърдение и затова и настоящият съдебен състав не го обсъжда. Като е постановил решението си с обжалвания пред настоящия съд резултат, първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касатора нарушения и решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане в писмената защита на ответника по касация, на същия не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,