Решение № 12805 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2010 г.
ВАСIV отделение10.10.2011 г.докладчик т Мария Костова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 36 от 24.02.2010 г., постановено по адм. дело № 48/2008 г. на Варненския окръжен съд и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ заповед № 206 от 29.04.2004 г. на кмета на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ във вр. с § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и молба вх. № РД-4-94-И/51/15.03.2004 г., е одобрена оценката на част от имот № 77 по плана на новообразуваните имоти на местност "Дели Сава", землище кв. Виница, за площ от 16 кв. м. в размер на 67. 20 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12805 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9146/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Андрияна Панайотова Тодорова от гр. Варна против решение № 36 от 24.02.2010 г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, втори състав по адм. дело № 48/2008 г. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие със закона, поради което са налице касационни основания за отмяната му. Поддържа се, че оспорения административен акт е издаден по молба от ползвателя, но същата е подадена след преклузивния 30 дневен срок от влизане в сила на плана на новообразуваните имоти (ПНИ). Освен това се оспорва качеството на ползвателя като правоимащо лице по смисъла на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, който да претендира оценяване и заплащане на разликата над 600 кв. м. Според касаторката по отношение на същия не е настъпила трансформация на правото му на ползване в право на собственост, което се потвърждава както от регистъра на имотите към ПНИ, така и от представената заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. От тези документи е видно, че 338 ид. ч. от процесния имот № 77 по ПНИ е възстановен на бившия собственик в лицето на общия им наследодател. Ползвателят не е легитимиран да иска оценка на разликата от 16 кв. м., поради което издадената по негово искане заповед е незаконосъобразна и съдът е следвало да я отмени. С обжалваното съдебно решение съдът е допуснал сериозни закононарушения, с което се накърняват правата на действителните собственици и се създават мними права за ползвателя, който не е осъществил предвидената в закона процедура за придобиване на собствеността върху ползваната от него земя. По тези съображения се иска отмяна на постановеното решение. Ответникът - кметът на община Варна не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Деспа Янева Рангелова, Иван Ненов Тонковски и Деян Георгиев Георгиев също не заявяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Решението на ОС Варна е правилно. Правилно съдът е приел, че в случая е приложима разпоредбата на § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като в т. 2 на ал. 2 от горната разпоредба, в хипотезата на § 4а, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ - приложим е редът на Глава седма, Раздел III от ППЗДС и в т. 3 - в случаите по § 4 в от ПЗР на ЗСПЗЗ, оценката се определя по пазарни цени, към момента на издаване на процесната заповед. Изпълнени са указанията на ВАС, дадени в решението от 15.12.2008 г. Направените изводи в жалбата са неоснователни и решението следва да остане в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по жалба от Андрияна Панайотова Тодорова, Георги Янев Георгиев, Деспа Янева Рангелова, Пенка Георгиева Калева и Йорданка Панайотова Калева, против заповед № 206 от 29.04.2004 г. на кмета на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ във вр. с § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и молба вх. № РД-4-94-И/51/15.03.2004 г., е одобрена оценката на част от имот № 77 по плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на местност "Дели Сава", землище кв. Виница, за площ от 16 кв. м., в размер на 67.20 лв., като е посочено, че на основание § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ цената по настоящата оценка следва да бъде заплатена от Иван Ненов Тонковски в тримесечен срок от влизането в сила на настоящата заповед. Впоследствие производството е прекратено по отношение на Георги Янев Георгиев, Пенка Георгиева Калева и Йорданка Панайотова Калева поради оттегляне на жалбата им. С решение № 118 от 22.02.2008 г. по адм. дело № 419/2005 г. Варненският окръжен съд е установил, че ползвателят Иван Ненов Тонковски се легитимира като собственик на имот пл. № 77 по ПНИ с констативен нотариален акт № 194, том III, дело 1203/1998 г. за имот от 600 кв. м. в местност "Сара баир", попадаща в обхвата на ПНИ за местността "Дели Сава" и е идентичен с имота на жалбоподателите, поради което за него са налице предпоставките за закупуване на разликата над 600 кв. м. по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. При констатациите от заключението на експертизата, че оценката в размер на 67.20 лв. е извършена съгласно приложимите разпоредби на Глава VII, раздел I от ППЗДС (отм.), съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението на Варненския окръжен съд е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решение № 13918 от 15.12.2008 г. по адм. дело № 9271/2008 г. е постановил неговата отмяна, приемайки, че съдът е извел необосновани правни изводи за действителните права на страните във връзка с издадената заповед и делото е останало непопълнено с доказателства от значение за спора. ВАС е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е дал задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, изразяващи се в следното: при проверката за законосъобразност на заповедта, издадена по реда на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, да бъде установено дали за процесната местност е одобрен план на новообразуваните имоти с имот пл. № 77, да бъде установено към регистъра на така одобрения план на новообразуваните имоти кой е вписан като собственик на имот пл. № 77, каква е площта му с оглед размера на придаваемите към него площи над 600 кв. м., подлежащи на оценяване и заплащане, както и редът по който е извършена оценката. Административният съд е извел изводите си по отношение на собствеността на Иван Тонковски за имот № 77 от представения като доказателство по делото констативен нотариален акт, но ако той не е записан като собственик на имот пл. № 77 в регистъра на влезлия в сила ПНИ, не би била налице материална предпоставка за издаване и на заповед по § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По делото е представен регистър без означение към какъв план е и в който са отразени други лица като собственици на имот пл. № 77 и без вписване на основанието за това вписване, с което се поражда съмнение за информацията от регистъра към ПНИ, каквито съдът е приел, че няма. С решение № 36 от 24.02.2010 г., постановено по адм. дело № 48/2008 г. Варненският окръжен съд в производство по чл. 226, ал. 1 от АПК е приел, че в случая е налице хипотезата на § 31, ал. 2, т. 1, предл. първо от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ и оценката на процесната част от имота е правилно определена по реда на глава VII, раздел I от ППЗДС, поради което е отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е неправилно. На първо място, съдът изобщо не се е съобразил и не е изпълнил задължителните указания на ВАС, дадени в отменителното решение, с което освен, че е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила е постановил и необоснован съдебен акт, без да е изяснил фактите по спора и без да е попълнил делото с доказателства от значение за неговото решаване. В случая е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1 от АПК, което налага настоящият състав да се произнесе по същество. По делото е останал неизяснен основния спорен въпрос, във връзка с който са и доводите в касационната жалба, а именно дали са налице материалните предпоставки за издаване на заповед по § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Ползвателят, който е поискал закупуване на процесните 16 кв. м., се легитимира като собственик на основание § 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ на имот с площ 600 кв. м, в местността "Сара Баир", землището на гр. Варна, с пл. № 77 по плана на "Траката-разширение" на гр. Варна съгласно констативен нотариален акт № 194, том II, дело 1203/1998 г. По делото обаче не са налице доказателства, че същият е вписан в регистъра на имотите към ПНИ като собственик на имот № 77. Напротив, съгласно представеното копие-извлечение от регистъра към ПНИ имот пл. № 77 с площ 616 кв. м., местност "Дели Сава" е записан в съсобственост между Михал Георгиев Янков (278 кв. м. ид. ч.) и Андрей Янков Георгиев (338 кв. м. ид. ч.) - наследодател на жалбоподателката. Действително в самата извадка няма означение към какъв план е регистърът, но е безспорно, че се касае именно за плана на новообразуваните имоти. Този документ е част от административна преписка, изпратена от административния орган до съда под опис, в т. 16 от който е посочено, че се изпраща копие от оригинал на регистъра към ПНИ на м. "Дели Слава". Към делото е приложена също така заповед № 1727 от 27.06.2003 г., с която на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и въз основа на влязъл в сила ПНИ на селищно образувание с местно значение по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на м. "Дели Сава", землище кв. Виница е възстановено правото на собственост на наследниците на Андрей Янков Георгиев върху поземлен имот № 77 по ПНИ на м. "Дели Сава". Между страните не е имало спор, че ПНИ по отношение на имот № 77 е влязъл в сила. При тези данни се налага изводът, че ползвателят няма качеството на правоимащо лице по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и не може да претендира издаване на заповед по § 31, ал. 3 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съгласно § 31, ал. 1 правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ в 30-дневен срок от влизането в сила на ПНИ могат да подадат молба за оценка. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице с ПНИ задължително се предоставя имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1, като данните за собствеността се вписват в имотния регистър на основание чл. 28, ал. 10, т. 5 и 7 от ППЗСПЗЗ. В настоящия случай е безспорно, че ползвателят не е включен като собственик в ПНИ, съответно няма качеството на правоимащо лице и не може да иска закупуване на разликата над 600 кв. м. от спорния имот. Ето защо кметът на община Варна е следвало да откаже издаването на заповед, тъй като съгласно данните от регистъра към ПНИ, цялата площ на имота е записана в съсобственост между двама възстановени собственици, т. е. няма разлика над 600 кв. м., която да бъде оценена и съответно заплатена от ползвателя. Като не е отчел това обстоятелство, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед, без да са налице материалните предпоставки по § 31, ал. 1 от ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за издаването й, което налага нейната отмяна. В настоящото административно производство не следва да се взема предвид приложения от ползвателя констативен нотариален акт, тъй като е издаден преди влизане в сила на ПНИ, а данните за собствеността, които съдържа, не са отразени в имотния регистър към ПНИ. Същият би могъл да се ползва като доказателство в евентуално исково производство, по реда на което би могъл да се разреши спора за имот № 77 с площ 616 кв. м., между бившите собственици и ползвателя. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, като съдът се произнесе по същество и отмени заповед № 206 от 29.04.2004 г. на кмета на община Варна. Водим от горното и на основание чл. 227, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение