Решение № 1835 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13121/2011 г.

ВАСII отделение07.02.2012 г.докладчик Славка Найденова

Диспозитив

ОСТАВЯ в СИЛА решение № 3035/20.06.2011 г., постановено по адм. д. № 6284/2010 г. на Административен съд - София-град. На основание чл. 223 АПК решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1835 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13121/2011 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Димитър Георгиев Димитров от гр. София, с. Горни Богров, срещу решение № 3035/20.06.2011 г., постановено по адм. д. № 6284/2010 г. на Административен съд - София-град, като в нея се развиват оплаквания за нищожност, недопустимост, неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на решението и необоснованост. Иска се решението да се обезсили или отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. От ответниците физически лица, становище за неоснователност на касационната жалба изразява Ексенка Владимирова Хасърска от гр. София. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР във връзка с чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Димитър Георгиев Димитров срещу Заповед № РД-18-29/27.05.2010 г. на изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР са одобрени кадастралните карта и регистър за землище с. Горни Богров, район "Кремиковци", Столична община, в частта й, касаеща имот с идентификатор 16448.7804.160. За да постанови решението, съдът е приел, че при одобряването на кадастралната карта и регистри за посочения имот, не са нарушени материалноправни норми и административнопроизводствени правила, че заповедта е издадена от компетентен орган и поради това е законосъобразна и отхвърлил жалбата. Решението не е нищожно, тъй като е постановено от компетентния съд, както и е допустимо като постановено по допустима жалба, подадена в съответния законов срок и съдът се е произнесъл по предмета на същата. Решението е и правилно. Съдът е установил безспорно релевантните са спора факти и обстоятелства, като правните му изводи кореспондират с тях. По делото е установено, че при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за имот с идентификатор 16448.7804.160 са спазени материалноправните разпоредби на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Нанасянето на имота по граници е с оглед създадената карта на възстановената собственост /КВС/ по ЗСПЗЗ, след като те не са били специално означени, както и на самото място не са налице други материализирани граници съгласно изискванията на т. 1 и т. 2 от посочения текст на наредбата. С оглед на това правилно административният орган, спазвайки поредността на приоритетите за нанасянето на имота в кадастъра, е преминал към т. 3 и е взел предвид КВС, а вещото лице е установило, че имотните граници по кадастралната карта и тези по КВС съвпадат изцяло. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че заповедта в оспорената й част съответствува на материалноправните разпоредби и е законосъобразна. От служебната проверка на делото не се установиха допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, твърдяни немотивирано в касационната жалба. Като се има предвид изложеното, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. т. 1, 2 и 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2 АПК

Цитирани разпоредби

1