Решение № 7990 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5511/2016 г.

Решение № 7990 от 22.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5511/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Е.-Е. К.-Е. И." срещу решение № 1557 от 08.03.2016 г., постановено по адм. дело № 8678/2014 г. по описа на Административния съд-С. град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт /РА/ № 2121402258/14.05.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. С., в частта потвърдена и изменена с решение № 1399/04.08.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. С. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът моли съдът да отмени обжалваното решение като му присъди разноски за две инстанции. Алтернативно, моли съдът да върне делото за ново разглеждане, с оглед на обстоятелството, че на един доставчик са извършени две ревизии с различни констатации за един и същи данъчен период, което обстоятелство твърди, че не е взето предвид. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - С., чрез процесуалния си представител юрк. Михайлова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил РА № 2121402258/14.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., в частта на допълнително начислен ДДС за м. 08.2007 г., м. 04 и м. 05.2008 г. във връзка с издадени квитанции на 20.08.2007 г. и 03.04.2008 г. на М. Т. и на 10.05.2008 г. на АМ Лоджистик и е изменил процесния РА в частта на установения данъчен финансов резултат за 2007 г. след извършено преобразуване - печалба в размер на 119 131,98 лв. и е определил на 89 131,98 лв., съответно дължимият данък от 27 907,68 лв. го е определил на 20 707,68 лв., ведно с прилежащите лихви за забава. В тази част решението е влязло в сила, като необжалвано. Касаторът обжалва съдебното решение на АССГ, в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Е.-Е. К.-Е. И." против РА № 2121402258/14.05.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С., в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по 16 бр. фактури, издадени от ЕТ "Алекс-79-А. Ц." за доставка на транспортни услуги. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че по отношение на спорните фактури, издадени от ЕТ "Алекс-79-А. Ц." не са осъществени реални доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, поради което не възниква право на приспадане на данъчен кредит за РЛ като получател по фактурите. Съдът е приел за правилни и законосъобразни извършените преобразувания на данъчния финансов резултат с РА за 2007 г. и 2008 г., потвърдени от решаващия орган. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Правото на приспадане на данъчен кредит възниква само при реално извършени доставки и при несъмнени доказателства за извършване на доставки, в случая за извършване на фактурираните услуги от ЕТ "Алекс-79-А. Ц.", посочен като издател на фактурите. Само при наличие на доставки е налице данъчно събитие, съответно и при изпълнението на условията по чл. 71 ЗДДС, е налице правомерно начисляване на ДДС и съответно основание за право на данъчен кредит. В случая този релевантен факт не е установен като доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства е върху РЛ, което претендира, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че щом по издадените фактури за транспортни услуги на пясък не е индивидуализирана транспортната услуга и няма други писмени доказателства - договор за превоз, товарителница въз основа на които да се установи съдържанието на услугата, то фактурата няма годен предмет. В случая не е се установяват дори конкретните параметри на услугата - липсват данни за маршрут и пробег. РЛ не е ангажирало по делото каквито и да било доказателства, че в процесните периоди изпълнителят е извършвал уговореният транспорт на пясък, съответно с какъв персонал и оборудване това е извършено. Неоснователно е извършеното позоваване на практика на СЕС, тъй като същата касае възникване на право на приспадане, но само при установена реалност, т. е. при доказано при условията на пълно доказване извършване на стопанската операция - услуга. В процесния случай от събраните по делото доказателства - контролен талон за измерено тегло и експедиционни бележки, издадени от доставчика на пясък "Инертни материали" ООД не може да се направи категоричен и обоснован извод за фактическо извършване на транспортните услуги, за които са издадени фактурите, по които се иска признаване на данъчен кредит. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обоснован и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден в частта по ЗДДС. Относно частта на РА по ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. правилно е прието, че с оглед констатациите по ЗДДС и по конкретно за липса на реалност на доставките от ЕТ "Алекс-79-А. Ц.", се налага изводът, че са налице основанията по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, за да бъде преобразуван към увеличение финансовият резултат на дружеството поради непризнаване на разходите по процесните фактури, за които не е установена документална обоснованост. Заплащането на възнаграждения за услуги, без те да са реално извършени е отклонение от данъчно облагане, поради което ДФР на РЛ се определя без да се вземат по внимание съответните сделки. Съответно е начислен допълнително корпоративен данък върху увеличението. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 1 500 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение