Решение № 690 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4779/2008 г.

Решение № 690 от 15.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4779/2008 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 185 - 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила с входящ № 7042/18.06.2007 г. ЖАЛБА от "Кариери за чакъл и пясък - България" ЕАД, гр. София, представлявано от Изпълнителния директор Александър Наков Чакмаков, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Патриарх Евтимий" № 22, ет. 2, ап. 3, срещу Решение на Министерски съвет по Протокол № 41 от 11.10.2006 г. в частта му по точки 4.2. и 4.6. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. След констатацията на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 12591/2007 г., че обжалваното решение представлява нормативен административен акт, с допълнителна МОЛБА от 16.09.2008 г. процесуалният представител на жалбоподателя адв. Ангелина Томешкова уточнява, че т. 4.2. противоречи на чл. 18 и чл. 19 от Конституцията на Република България, на чл. 7, ал. 1, т. 8 и на чл. 53, ал. 1 от Закона за подземните богатства, а т. 4.6. противоречи на чл. 75, ал. 1 от Закона за подземните богатства. Добавено е ново оплакване, че решението на Министерския съвет е издадено извън компетентността му, защото нито една норма не съдържа правомощия за МС да приема критерии за определяне на целесъобразността на предложенията за предоставяне на разрешения за търсене и/или проучване. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, а алтернативно да бъде прогласена неговата нищожност. В открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представени са писмени бележки с подробни съображения. Ответникът - Министерски съвет на Република България чрез процесуалния си представител Главен юрисконсулт Цветан Василев оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, а решението потвърдено. Участвуващият в производството на основание чл. 192 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е процесуално допустима. Възражението, че решението е прието извън компетентността на Министерския съвет, тоест твърдението за недопустимост на решението, е неоснователно. Министерският съвет не е излязъл извън рамките на правомощията си и не се касае за нищожност на това основание на решението му. Приетото от него изискване по т. 4.2. не противоречи на конституционните норми на чл. 18 и чл. 19. Не е налице несъответствие с чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗПБ. Предвиденото по т. 4.6. изискване като критерии е в противоречие със закона - чл. 75, ал. 1 от ЗПБ и като незаконосъобразно в тази част, решението следва да се отмени. С оглед определение № 3603 от 27.03.2008 г. по адм. д. № 12591/2007 г. на петчленен състав на Върховния административен съд обжалваното решение е нормативен акт, а с оглед определение от 17.10.2008 г. по адм. д. № 4779/2008 г. на тричленен състав на Върховния административен съд жалбата на "Кариери за чакъл и пясък - България" ЕАД, гр. София е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Преди всичко следва да се отбележи, че обжалваните части от решението на Министерския съвет не могат да се преценяват изолирано от останалата част и по-конкретно т. 4.2. и т. 4.6. следва да се проверяват за незаконосъобразност във връзка с постановеното в т. 4, а т. 4.2. според своето съдържание следва да се провери в неразривна връзка с т. 4.1. С решение по точка 4, взето по Протокол № 41 / 11 октомври 2006 година, Министерският съвет на Република България "Одобрява критерии за определяне целесъобразността на предложенията за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване на строителни материали", като в 6 подточки са приети критериите, както следва: т. 4.1. (която не е обжалвана) - "В границите на едно находище да не се допуска предоставянето на повече от две разрешения и/или разкриването на повече от две кариери за добив на строителни материали от един и същи вид (разновидност)"; т. 4.2. (обжалваната) - "В радиус до 20 км при наличие на обстоятелствата по т. 4.1. да не се предоставят нови площи за проучване на строителни материали от същия вид (разновидност)"; т. 4.3., т. 4.4. и т. 4.5. (необжалвани) и т. 4.6. (обжалваната) - "Със заявлението за проучване на строителни материали кандидат-титулярът да представя задължително и документ за постигнато предварително съгласие със собствениците на земята за ползването й при осъществяването на бъдещата проучвателна дейност". На първо място следва да се констатира, че решението на Министерския съвет не е нищожно. Съгласно чл. 20 от Закона за администрацията, Министерският съвет на Република България е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност, който осъществява държавната политика в съответствие със своите конституционни правомощия и със законите на Република България. Именно въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения (чл. 114 от Конституцията и чл. 20, ал. 4 от ЗА). Специалната му компетентност по Закона за подземните богатства не може да игнорира общата му компетентност като върховен административен орган и не може да се възприеме становището, че издаденото от него решение е извън кръга на правомощията му. Според чл. 106 от Конституцията Министерският съвет организира стопанисването на държавното имущество, а подземните богатства са изключителна държавна собственост (чл. 18, ал. 1 от Конституцията и чл. 3, ал. 1 от Закона за подземните богатства ). След като по силата на чл. 50 от ЗПБ в редакция, която е действала към датата на издаване на обжалвания административен акт преди изменението в ДВ, бр. 70/2008 г., Министерският съвет: 1. одобрява издаването на разрешение за търсене и/или проучване по чл. 49, ал. 2 и 2. издава разрешение за търсене и/или проучване и приема решение за предоставяне на концесия на избрания за спечелил конкурса или търга кандидат по чл. 49, ал. 3 и упълномощава министър или ръководител на ведомство, който да сключи договор, то във връзка с преценката за целесъобразност на предложението съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗПБ, има правото да одобрява и критериите за тази целесъобразност. Органът по чл. 7 от ЗПБ, в случая по чл. 2, т. 5 касаеща строителни материали - Министърът на околната среда и водите ще извърши преценката по целесъобразност въз основа на критериите за целесъобразност, приети от Министерския съвет. Решението на Министерския съвет по т. 4.2. не противоречи на разпоредбата на чл. 18, ал. 1 и ал. 5, както и на чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Условията и редът за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване е уредено в закон - Закона за подземните богатства и не се нарушават правата на стопанските субекти, а напротив, те са поставени при еднакви условия за развитието на дейността си и няма база за нелоялна конкуренция и монополизъм. Решението не противоречи и на чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗПБ. Необходимо е да се посочи, че погрешно жалбоподателят цитира неприложима за случая правна норма. Законосъобразността на административния акт се преценява към момента на издаването му и действащата към този момент разпоредба е чл. 7, ал. 1, т. 9, а не т. 8. Независимо от това, тя е спазена в смисъл, че няма изземване на правомощията по чл. 53, ал. 1 съобразно чл. 56 от ЗПБ. Решението на Министерския съвет в частта му по т. 4.6. не противоречи на разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗПБ. Касае се за съвсем различни хипотези, които не могат да се съпоставят. С решението на МС се регулират друг вид обществени отношения, за да може да се прави сравнение за противоречие между правните норми. С одобрения критерий за целесъобразност на предложението за търсене и/или проучване на строителни материали се въвежда представяне на документ за постигнато предварително съгласие със собствениците на земята за ползването й при осъществяването на бъдещата проучвателна дейност. Този критерий се отнася за кандидат-титулярите. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗПБ, а дори и на чл. 74, ал. 2 (която обаче не е посочена от жалбоподателя и на която той не се позовава за противоречие нито в жалбата си, нито в уточнителната молба от 16.09.2008 г., нито в писмените си бележки), има предвид не кандидат-титулярите, а титулярите на разрешение за търсене и/или проучване и освен това в решението на МС се изисква постигнато предварително съгласие, а в закона се регламентира постигане на споразумение и сключване на договор, които са различни по своя характер документи. С оглед всичко изложено до тук, подадената жалба се явява неоснователна и като такава ще трябва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. пето от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,